mediapool.bg Ти си това, което четеш

Страници от червения терор

Поля Мешкова | 15:38 | 06 март 2018 | 3 коментара

На 7 март (сряда) от 18 часа в Новотел-Пловдив, зала Пловдив ще бъде представена книгата на Борислав Скочев "Концлагерът "БЕЛЕНЕ" 1949 – 1987. Островът, който уби свободния човек". Предлагаме ви рецензията на историка Поля Мешкова:

В ръцете на читателя е "Концлагерът "БЕЛЕНЕ" 1949 – 1987. Островът, който уби свободния човек" първото цялостно научно-документално изследване в българската историография, посветено на темата, чийто автор е Борислав Скочев.

Въвеждащата част на монографията подсказва, че той си е поставил амбициозната цел да проследи институционалното развитие и функциониране на концлагерната система, по неговите думи, през един 40-годишен мирен период, "но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека".

Авторът проявява забележителен обективен подход при осветляването на фактите, основавайки се на различни и огромни по обем източници и архивни материали. Без да натрапва предварително идеологеми и схеми, той оставя на читателя правото сам да си направи изводите.

Книгата впечатлява със стилистичния изказ и богатството на фразата.

Научните приноси на монографията са много и обхващат редица неизяснени досега факти, събития и процеси, целящи унищожаването на човешката същност, чувството за свобода и достойнство на инакомислещата личност. Не е възможно да се направи анализ на всички аспекти, защото това означава да се напише отделна книга.

Безспорна заслуга на Борислав Скочев е разкриването в пълнота и изчерпателност на същността на лагерите. Авторът убедително доказва, че това е форма на организирана държавна репресия за физическо изолиране и унищожаване на политическите противници на тоталитарния режим от съветски тип, наречен в България "народна демокрация".

На тази тема са посветени две отделни глави – "Законово основание и ред на въдворяването" и "Организация на концлагерната система" с подзаглавия "Политическо ръководство".

В Конституцията на НРБ от 1947 г., редактирана и донесена от Москва от Антон Югов, е заложено разбирането, че със закон се регламентират само основните обществени отношения, а всички други на институционален принцип. С изключителна точност и обективност Борислав Скочев е документирал как той се прилага при създаването и функционирането на концлагера "Белене" през отделните етапи на неговото съществуване. Без да е записано изрично в Конституцията, че "ръководната роля" на държавата принадлежи на комунистическата партия, всички главни решения за въдворяванията и изселванията се вземат от ръководството на партията. "Политбюро на ЦК на БКП, четем в книгата, поставя общите цели и задачи на политическата репресия и посочва политическите и социалните групи, които са обект на конкретната репресивна кампания". Институционално и нормативно те се уреждат с Укази на Президиума на Народното събрание, Постановления на Министерски съвет, Заповеди на министъра на вътрешните работи и разпореждания надолу по структурите на администрацията.

Авторът описва много подробно механизма на въдворяванията и на изселванията от столицата и от други големи градове на страната, квалифицирани в документите като "акции за прочистване". Характерен е случаят за София, когато това става, за да се реши, по думите на министъра на вътрешните работи Руси Христозов, "квартирният въпрос" на служителите от Държавна сигурност. Поради непрекъснатото нарастване на щата на ДС много от тях идват от провинцията заедно със семействата си и няма къде да живеят. Само за 1950 г. МВР изготвя списъци с данни "за няколко стотни" жители на София, наречени "активни вражески елементи" и "паразитни такива".

В книгата е засегнат един по-общ, но много съществен проблем – за реалното съотношение на властите при централизираната система на еднопартийно управление. Конкретно, става въпрос за възникналия още през 1949 г. конфликт между Главна прокуратура и ръководството на МВР във връзка с констатирани от нея "редица беззакония" и "произволи" при въдворявания, изселвания и задържане под стража. Борислав Скочев документирано проследява спора, който се разрешава на партиен принцип. Вместо да повдигне обвинения, "независимият" по Конституция /чл.63/ Главен прокурор моли министър-председателя В. Коларов "да се разреши" длъжностните лица от ДС и МВР да бъдат "отдадени под съд" "за тежките беззакония", извършени от тях. Като висша инстанция на върха на държавата, без да е овластена за това, главен арбитър на конфликта между двете институции се явява Политбюро на ЦК на БКП. Действително, набелязани са мерки за "спазване" на "законността", но в рамките на репресивната система. Въпросът за търсене на съдебна отговорност на виновните лица повече не се повдига, защото това означава да се посегне на нейната същност.

Голямо откритие на автора е осветляването на дълбоко пазения в тайна и засекретен дори до неотдавна, действащ извън системата на ТВО лагер "С" /специален лагер/, намиращ се в гр. Пазарджик. Съвременниците, които са дочули за неговото съществуване, са го наричали "лагер на смъртта" заради тежкия режим, сходен с този в нацистките концлагери и високата смъртност. Каква е истината четем на страниците на книгата: "Създаден е в края на 1947 г. като поделение на контраразузнавателния отдел ІІ в ДДС. Функционира без никаква законова регламентация, нелегално и секретно за всички институции извън ДДС, със знанието и разрешението само на Георги Димитров и Антон Югов от политическото и държавното ръководство". Там са държани хора, срещу които не могат да бъдат повдигнати обвинения, за да бъдат съдени и са оставени, образно казано, "на измиране". Между тях четем имената на дейци на ВМРО, заловени по време на "юнската акция" на милицията от 1946 г. "Обезвреждането" на "михайловистите" е предприето във връзка с нареждането на Сталин "да се даде културна автономия на Пиринска Македония" като първа стъпка към нейното влизане "в състава на Югославска Македония".

Много сполучлива е идеята на автора да отдели място в книгата на автентични свидетелства за човешкото страдание на хора от различни социални и етнически групи. Този подход не само насища съдържанието емоционално, но дава възможност на читателя, особено от по-младото поколение, да вникне в грозотата на тогавашната действителност, при която основните човешки права и свободи не се зачитат. Неслучайно на България дълго време е отказвано да бъде приета за член на ООН, а западният печат я характеризира като "полицейска държава.

Книгата на Борислав Скочев поставя редица проблеми, които представляват интерес за широк кръг читатели и изследователи – историци, юристи, социолози, философи и за всички онези, които искат да научат истината за тоталитарната комунистическа система. И ако обявилата се за "победител" в перманентната гражданска война Българска комунистическа партия не може да бъде осъдена за извършените от нея престъпления, то думата е дадена на съда на историята...

Още от Общество