Странната привлекателност на данъка Тобин

"За всяка сложна задача има решение, което е кратко, просто - и грешно", казва американският журналист Х. Л. Менкен. Мнението на участниците на валутния пазар за данъка Тобин, на който преди се присмиваха, който отхвърляха, но който наскоро възкресиха, следва логиката на Менкен. Идеята да се облагат трансакциите с чужда валута е зле разбрана, съгласяват се повечето коментатори и пазарни участници.

Подобен данък не може да работи на практика, протестират критиците. Наистина, като нарушаваща равновесието намеса на пазара, той ще навреди на функционирането му и ще задълбочи всички досегашни проблеми като спекулации и резки движения. Данъкът на Тобин ще доведе до неочаквани и вредни последици. Той трябва да бъде върнат обратно в старото чекмедже, от което бе изваден неотдавна.

Именно по тези причини и поради призивите за все по-голямо регулиране на паричните потоци, като част от отговора на терористичните атентати в САЩ, някои кръгове приемат данъка Тобин като ефективна част от арсенала за финансов контрол.

Дори и преди 11 септември беше ясно, че европейските политици не слушат аргументите срещу данъка Тобин. Тяхното мнение след тази дата просто стана официално. В края на септември на среща в белгийския град Лиеж министрите на финансите от ЕС призоваха за бързо изготвяне на доклад, който да бъде представен на срещата на високо равнище на ЕС в Гент през декември. Докладът трябва да обясни приложимостта на един нов данък или нова такса върху сделките с чужда валута. По настояване на френския премиер Лионел Жоспен и с подкрепата на германския канцлер Герхард Шрьодер, ЕС ще допринесе сериозно за един дебат, който мнозина считат за фриволен и несериозен.

Защо климатът се промени така изведнъж? Политическата воля зад възобновения интерес към данъка Тобин - поне в Европа - е силна. Премиерът Жоспен се готви догодина да бъде кандидат на президентските избори във Франция, която, повече от всяка друга страна в Групата на седемте най-развити индустриални страни (Г7) или в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се чувства неудобно от глобализацията и от функционирането на модерния международен капитализъм.

Когато погледне наляво, канцлерът Шрьодер чува ехото на някои от тревогите на Жоспен. Но по-забележително е, че британският министър на финансите Гордън Браун, който е смятан за един от водещите европейски атлантици и за отявлен почитател на Ървин Стелцер - икономическият гуру на Рупърт Мърдок, се присъедини към европейския хор миналия месец и призова за нов сериозен поглед към Тобин.

Същевременно в САЩ започна нова операция по атакуване на данъчните убежища, за да се прекрати прането на пари в някои офшорни (че и вътрешноконтинентални) финансови центрове. Това е още един пример за начина, по който животът горчиво се промени след атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември.

През 1971 г. Джеймс Тобин, заслужил професор по икономика в Университета Йейл и бивш икономически съветник на президента Джон Ф. Кенеди, разсъждава над идеята да се наложи данък от 0,05% върху сделките с валута - съвсем малка стойност, но достатъчна за една по-голяма стабилност. Данъкът Тобин никога не е имал за цел да генерира приходи за никаква конкретна цел. Нито пък е измислен като извратена политика за "издояване на богатите". "Всъщност аз се опитвах да намаля обема на облагаемите трансакции", обяснява Тобин във в. Файнаншъл таймс в самия ден на атаките.

Но протестиращите срещу глобализацията и активистите за развитието на третия свят изтупаха данъка Тобин от праха като инструмент за техните собствени цели. В Интернет има страница (www.tobintax.org) и бързо разрастваща се литература, която твърди, че данъкът е Менкеново простичко решение на няколко сложни проблема. Не е много трудно да си представим, че в този контекст дори самият Тобин не е напълно съгласен с "данъка Тобин".

Той пише: "Не мога да контролирам употребата на думите "данък Тобин". Предполагам, че повечето хора, които го защитават, ги използват правилно, но съжалявам за тактиките на някои екстремисти. Аз съм привърженик на свободната търговия... Смятам, че Световната банка и Международният валутен фонд са важни институции - и макар да съм критично настроен към някои техни политики и действия, аз защитавам идеята да се увеличат техните средства и функции".

Аргументите, които обикновено се използват срещу въвеждането на данъка Тобин, се съсредоточават главно върху неговата непрактичност. Един данък Тобин ще трябва да се въведе едновременно, глобално, със споразумение между всички водещи финансови центрове и с възможността да се изключат от мрежата данъчните убежища и офшорната търговия. При все че кръгът от преговори по темата в рамките на Световната търговска организация (СТО) вероятно ще продължи години и на фона на изпаряването в атмосферата на останките от протокола за защита на околната среда от Киото, подобно на въглероден двуокис, пророчествата за подписване на подобно международно споразумение не са толкова добри.

Но новите защитници на Тобин, антиглобализаторите, са непоклатими. (Междудругото, активистите от бойното поле в защита на Тобин се срещнаха с представители на британското Министерство на финансите на срещата на Екофин в Лиеж.) Техните очи просто грейват при мисълта да се обложат някои от валутните трансакции, чиято обща стойност е 1,5 трилиона долара дневно.

Ако ставката се определи на ниво от 0,1%, вместо на предлаганите от Тобин 0,05%, тя ще генерира приходи от около 7,5 милиарда долара седмично. Тези пари, както се претендира, могат да отидат направо за програмите за развитие по целия свят.

СПРАВКА

През 1981 г. американецът Джеймс Тобин получава Нобеловата награда за икономика за анализа на състоянието на финансовите пазари и техните връзки с решенията в областта на разходите, заетостта, производството и цените.

ФРАНЦИЯ И ТОБИН

На 20 ноември френското Национално събрание прие принципно на първо четене идеята за въвеждане на данък върху валутните трансaкции, известен като данъка Тобин.

Ако след долната камара и Сенатът одобри тази идея, Франция ще бъде първата европейска страна и втората в света, след Канада, която приема принципа на подобно облагане на сделките с валута.

Дори и да бъде приет от френския Парламент, данъкът Тобин ще влезе в сила във Франция само ако целият Европейски съюз го одобри.

Идеята обаче вече е заложена в проектобюджета на страната за 2002 г., като ставката ще бъде максимум 0,1 на сто от стойността на трансaкцията. Ако тази стойност бъде приета, тя ще носи на Франция по 12,5 милиарда евро годишно.

Данъкът ще се дължи от кредитните институции и от инвестиционните компании. От това задължение ще бъдат изключени придобивките или доставките вътре в ЕС, както и ефективният износ или внос на стоки и услуги.