Странните творения на политическата аритметика

Странните творения на политическата аритметика

Едно от политическите събития на седмицата, което ободри публиката, бе обявената коалиция между партиите на Веселин Марешки и Валери Симеонов. "Воля" и НФСБ обявиха "сватбата" почти светкавично след решението на ВМРО да изостави досегашния си партньор НФСБ и да участва самостоятелно на парламентарните избори. Човек би останал с впечатлението, че резервният план за тази коалиция "(НЕ)воля" бил готов още преди съобщението на ВМРО.

Като прагматични политици, лидерите на НФСБ и на "Воля", съвсем не се засегнаха от напомнянията, че до неотдавна се атакуваха взаимно от уж принципни позиции и че Марешки дори е искал оставката на Симеонов.

Въпреки това обединението изглежда логично. През последните 4 години НФСБ беше част от властта, която уж опозиционната "Воля" често крепеше с гласовете си в парламента.

Освен това социолозите не дават шанс на нито една от двете партии да влезе в парламента, ако се яви сама. На евроизборите през 2019 г. партията на Марешки получи 3.6%, а тогавашната коалиция около Валери Симеонов – 1.2%.

Очевидно сега надеждата им е заедно да прескочат 4-процентната бариера.

"Естествено, че ние гоним по-висок резултат. Естествено, че има и определена доза съпоставяне на процентите и търсене на една по-висока резултатност, но това са нормални политически действия", каза лидерът на НФСБ Валери Симеонов пред Нова тв.

В политиката обаче механичното събиране на стари резултати не винаги е измерител за реалния потенциал на дадено обединение, както показва практиката.

Една (почти) несбъднала се коалиция с ... Марешки

Преди две години Марешки обяви "широка коалиция" за евроизборите с още три малки партии, две от които са били в съюз с БСП, а една - в Реформаторски блок (РБ). Тогава бе заявено, че партньорите му ще са Земеделски съюз "Ал. Стамболийски" на независимия депутат Спас Панчев, "Обединена социалдемокрация" и Народна партия за свобода и достойнство (НПСД) на бившия зам.-министър на отбраната Орхан Исмаилов, която бе част от РБ. 

Основателят на НПСД Касим Дал обаче се възпротиви остро на коалиция с Марешки и изгони Исмаилов от председателския пост. Впоследствие съдът го възстанови, но НПСД така и не се яви на изборите с Марешки.

В коалицията обаче все пак влезе формация, която е била в РБ, макар и за кратко - "Християндемократическа партия на България" на Ирина Репуц.

Към "широката коалиция" на Марешки се присъедини и "Българска социалдемократическа партия", която преди години бе част от ОДС. 

Този политически миш-маш, който носеше името "Воля - Българските Родолюбци" събра на евровота 3.62%.

Симеонов и "домашната ракия"

През 2019 г., докато все още бяха заедно в парламента, трите партии от "Обединени патриоти" (ОП) не успяха да се спогодят за общо участие на евроизборите. Докато уж все още се водиха разговори, ВМРО обяви да водач на евентуалната обща листа Ангел Джамбазки. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров бе резервирал това място за себе си, след като преговаря за по-широка коалиция с партията на евродепутата Николай Бареков.

Валери Симеонов явно усети, че от цялата работа няма да излезе нищо и пръв се отказа от опитите за общо участие на ОП в евроизборите.

Както се полага на един лидер, партията му го номинира за водач на листата на НФСБ. В негова подкрепа се обяви сдружение "Българската домашна ракия", което бе засвидетелствало своята съпричастност към Симеонов още когато беше вицепремиер и майките на деца с увреждания искаха оставката му заради това, че ги нарече "кресливи жени" с "уж болни деца". Тогава "Българската домашна ракия" дори бяха готови да организират контрапротест в негова защита.

В крайна сметка Симеонов се яви на евровота с партия "Средна европейска класа" в коалиция "Патриоти за Валери Симеонов". Нито името, нито първия номер в интегралната бюлетина, помогнаха и коалицията събра едва 1.15% или 22 421 гласа.

"Кастингите" за политици, които Сидеров организира по партийната си телевизия за евроизборите, постигнаха подобен финален ефект – 1.07% или 20 906 гласа.

В случая политическата сметка излезе само за ВМРО, която успя дори да вкара сама двама евродепутати – Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

АБВ като "Коалиция за България"

Отново на последните евроизбори АБВ на Румен Петков направи странен ход в опит да спечели повече гласове. За пръв път от създаването си партията реши да се регистрира на избори като коалиция с други малки парти под името "Коалиция за България" – марка, използвана години наред от БСП и близка до сегашното наименование на коалицията около социалистите "БСП за България". 

Основателят на АБВ Георги Първанов беше част от БСП и именно той създаде "Коалиция за България" около БСП, когато беше председател на социалистите. Името обаче беше използвано от 1999 до 2013 г., включително и при избора му за държавен глава. АБВ беше създадена през 2014 г. от Първанов, като той напусна БСП и го последваха други ключови тогава фигури на БСП.

На евроизборите в бюлетината на АБВ и "Коалиция за България" се падна по- предно място от това на "БСП за България". Въпреки това партията на Румен Петков взе едва 16 759, което е под 1%.

Сега, на предстоящите парламентарни избори, АБВ залага на друг коз – предлага за депутат доц. Атанас Мангъров, който доби широка популярност през последната година като критик на официалните мерки срещу коронавируса, приемани от оперативния щаб и правителството.

Случаят "Иванчева"

Бившият кмет на "Младост" Десислава Иванчева сякаш от няколко години очаква да повтори и дори да награди успеха и подкрепата си от момента, в който бе избрана за кмет на столичния район. Това обаче така и не се случва.

Политическата кариера ѝ а започна през 2016 г., когато стана кмет на столичния район "Младост" на частични местни избори. До това се стигна, след като предходният кмет Цвета Авджиева от ГЕРБ подаде оставка заради протести на граждани срещу застрояване на зелените площи в района. Когато беше избрана за кмет на "Младост", Иванчева беше подкрепена от бившия депутат от БСП Георги Кадиев, който бе кандидат за кмет на София. Тогава тя спечели кметското място в "Младост" с 63.25% или 28756 гласа подкрепа.

През 2018 г. я арестуваха, обвиниха я искане на подкуп от бизнесмена Александър Ваклин. В крайна сметка тя се раздели с кметския си пост. Но не и с желанието си да се върне в политиката.

На евроизборите през 2019 г. Иванчева участва като независим кандидат и спечели 1.55% или 30 310 гласа, изпреварвайки парламентарно представени и участващи в управляващата коалиция партии като "Атака" и НФСБ. Дотук изглеждаше, че Иванчева успява да задържи подкрепата си.

През лятото на 2019 г. тя обяви, че ще прави партия, която ще се казва "Непослушните". Не последва информация за учредително събрание, а и до момента такава партия не е регистрирана в Софийски градски съд. 

Иванчева участва и в местните избори през 2019 г. като кандидат за кмет на София, като използва регистрацията на "Християндемократическа партия на България" на Репуц, която само няколко месеца по-рано се бе коалирала с Марешки.

На местните избори общинската избирателна комисия в София първо отказа регистрацията на Иванчева заради 7 минути закъснение за подаване на документите. В крайна сметка обаче тя бе допусната да участва във вота и спечели 0.81% или 3 627 гласа. На втория тур подкрепи Мая Манолова, която не успя да спечели кметския пост. 

Сега Иванчева отново ще участва в изборите. Този път с регистрацията на друга партия - "Общество за Нова България". 

"Реформаторски блок" и "Глас народен"

На парламентарните избори през 2017 г. остатъците "Реформаторски блок" решиха да се коалират с "Глас Народен".

След кабинета "Борисов 2" "Реформаторски блок" беше понесъл тежки загуби заради управлението си с ГЕРБ, но партиите в него, с изключение на ДСБ, останаха във властта до самия финал, въпреки провалената от партията на Бойко Борисов конституционна реформа и бламирането на тогавашния правосъден министър Христо Иванов.

Тогава повечето социологически агенции прогнозираха, че РБ е на ръба за влизане в парламента, но все пак е малко под 4-процентната бариера.

Така в средата на февруари е обявено, че към Блока се присъединява партия "Глас Народен" на музиканта Светльо Витков, която на предходни избори има постоянен резултат – малко повече от 1%.

Коалицията изглеждаше необичайна и неособено харесана от феновете на "Глас народен", най-малкото защото Витков бе критикувал РБ.През 2013 година например написа:

"Не бих желал да участвам нито в Реформаторски блок, нито в сборни политически формации с колективна отговорност и с основна цел – влизане в Парламента, на всяка цена. Не, благодаря! Първо, защото няма колективна отговорност и второ, когато има "На всяка цена!" – няма принципност! Когато няма принципност – няма и разлика във водената политика! Тогава няма и разлика коя партия или коалиция ще управлява. Тогава е, както досега. Затова няма разлика дали ще гласуваш за БСП, Герб, ДПС, Атака или Реформаторски блок".

През 2017 г. обяснението за обединението беше, че РБ и "Глас народен" имали повече неща, които ги събират, отколкото такива, които ги разделят, и се надяват да мобилизират дясното пространство.

"Когато "Глас народен" се превърна в глас в пустиня и когато нямаме никаква трибуна, се наложи да направим това. Изборите бяха два – или "Глас народен" да продължи както досега да се бори за 1%, или да скочим и да влезем в парламента чрез коалиция", каза преди изборите през 2017 г. Витков.

И се оказа прав, но коалицията му с "Реформаторски блок" остана "глас в пустиня" извън парламента с едва 3.14% подкрепа.

Бареков и една безкрайна смяна на имена и партньори

Николай Бареков влезе в политиката през 2014 г. с партията си "България без цензура" (ББЦ) – политически проект, възникнал паралелно с телевизионния възход на лидера си във финансираната от КТБ телевизия ТВ7. Бареков обеща работни места за всички и таблет за всяко дете.

На евроизборите през май 2014 г. той се коалира с ВМРО, ЗНС и Гергьовден. Коалицията печели 10.67% или 238 629 гласа и изпрати в Европейския парламент двама политици - самия Бареков и Ангел Джамбазки от ВМРО. През юли същата година, в навечерието на парламентарните избори, когато КТБ се срина и вече нямаше толкова лесен кеш, коалицията се разпадна.

Бареков спретна нова – със ЗНС, "Гергьовден", "Лидер" и "Български Демократичен Съюз "радикали". Всички те спечелиха общо 5.69% или 186 938 гласа.

Парламентарната група на обединението обаче започна да се разпада още преди официалното си сформиране. Първа крак повлече Анна Баракова, която стана депутат заради феномена 13/13. От ББЦ искаха тя да напусне парламента, но Баракова избра да стане независим депутат още в първия ден на НС – нещо, което не се е случвало нито преди това, нито след това. 

С това обаче куриозите около тази парламентарна група не приключиха. Следваха скандал след скандал, докато накрая в парламентарната остана само един депутат от "България без цензура" – Мартин Иванов, известен като Данона

През август 2015 г. Бареков за втори път се отрече от парламентарната група и хората, които вкара в парламента. Като главна причина посочи липсата на морал сред членовете ѝ. Малко след това и творението се отказа от създателя си.

При сформирането си групата на "България без цензура" се прекръсти на "Български демократичен център", по-късно, през 2015 г., партията на Христо Ковачки "Лидер" се преименува на "Български демократичен център". През 2016 г. парламентарната група пък отново смени името си и стана "Български демократичен център – Народен съюз“. В крайна сметка и партията на Бареков се преименува. През 2017 г. от
"България без цензура" стана "Презареди България".

На евроизборите през 2019 г. Бареков отново се яви, въпреки е първоначално твърдеше, че няма да участва във вота и ще става учител по български език.  Тогава партията му "Презареди България" събра общо 0.2% подкрепа или 3 907 гласа. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?