Странно е как Симеон ще докаже собственически права пред съда в Страсбург

Адвокат Любомир Денев, който заедно с проф. Владимир Петров е адвокат на държавата по делото за резиденция "Кричим", изрази учудване как бившият премиер Симеон Сакскобургготски ще докаже пред съда в Страсбург, че са нарушени правата му на собственост върху предадените му имоти.

Преди ден бившият царски депутат Минчо Спасов съобщи, че жалбата на Сакскобургготски срещу наложения от НС мораториум върху разпореждането с върнатите му имоти, вече е внесена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

“Интересно как бившият премиер ще докаже собствеността си, за да прецени съдът, че се нарушават собственическите му права“, коментира Денев пред Mediapool. “От това, че някой е деактувал и му е дал едни имоти, нито имотите са престанали да бъде държавни, нито, поради деактуването, той е станал техен собственик“, поясни той.

Адвокат Денев и колегата му Владимир Петров бяха окачествени от Минчо Спасов като юристи с лява идеология, а за Денев специално бе казано, че е "рабфак" (т.нар. "Работнически факултет", по линия на който работници можеха да се записват без изпит за студенти по време на социализма -бел.ред.).

“Във вещното право политическата идеология няма никакво значение и нападките срещу нашата кантора показват, че държавата е на прав път в решаване на проблема за царските имоти“, заяви адвокат Любомир Денев пред Mediapool.

“Никога не съм се възползвал от системата на рабфак. Кандидатствал съм по съвсем нормален начин с приемен конкурсен изпит в Софийския университет “Св. Климент Охридски“ и съм приет редовно обучение по специалността “Право“. Бил съм съзнателен студент и повече от 20 години работя като адвокат“, коментира по този повод Денев.

“Самият факт, че вече има решение на Пловдивския окръжен съд за двореца Кричим, което е в полза на държавата, говори за компетентността на екипа, в който работим заедно с проф. Владимир Петров, юрист, доктор на юридическите науки и учен със световна известност. Той е чел лекции по вещно право в САЩ, в Колумбийския университет, университетите на Мичиган и Чикаго, което няма нищо общо със социалистическото вещно право. По лична покана на президента Бил Клинтън е участвал в научна конференция "Корените на американската демокрация", носител е на наградата "За най-висока почит" на университета Сока в Токио, Япония и на различни други високи награди. Вещното право е едно, няма социалистическо, няма капиталистическо. Говорим за анализ на факти и документи, които установяват правото на собственост“, каза Денев.

“Ето защо, в конкретния случай идеологията няма абсолютно никакво значение. Когато се говори за вещно право, няма идеология, няма политика. Има документи и законови норми или правно значими факти, които определят един човек като собственик или не“, допълни Денев.

“Затова всеки опит да се политизира въпросът с "царските имоти" е опит да се избяга от самия въпрос“, смята той.

Според него негативната кампания, която се развива срещу кантората, в която работят заедно с проф. Владимир Петров и срещу канторите на другите им колеги, показва единствено, че държавата е на прав път.

Денев съобщи, че предстои да се извърши анализ за всеки един спорен имот, да се види какъв е неговият вид, как и кога е бил придобит и какво се е случило с него след това. “Така ще се проследи статутът на всеки един имот във всеки един момент“, каза той.

Според него решението на Пловдивския окръжен съд за резиденция "Кричим" дава основната насока за следващите действия на държавните органи. “И впрочем, делото "Кричим" не е заведено от държавата, а обратното. То е заведено от Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок и те са поискали да бъде осъдена държавата. Съдът не е намерил достатъчно доказателства за тяхното право на собственост. Просто защото те нямат такива документи за собственост. Това е целият разковник“, коментира Денев.

Той отхвърли обвиненията на Минчо Спасов, че кантората му не е дала отговор на основния въпрос – защо през 1947 г. държавата одържавява нещо, което е държавно. (във връзка с постановката, че Интендантството е държавна институция, призвана да обслужва монарха -бел.ред.).

Според Денев не това е основният въпрос. Важно е да се определи какви движими и недвижими имоти са били лична собственост на семействата на бившите царе към 31.12 1947 година, когато влиза в сила Законът за обявяване на държавна собственост на имуществата на бившите царе и техните семейства.

“Така че от наименованието на закона не може да се направи извода кои точно имущества са били одържавени. Дали едно конкретно имущество е било одържавено или не е било одържавено с този закон, може да се докаже само с документи или признати от закона факти. Когато някой, който претендира да му се върне собствеността на базата на отнемане по силата на този закон, той трябва да докаже, че до влизането в сила на този закон от 1947 г., е бил собственик. Когато не може това да направи, оттук нататък няма какво да коментираме самия закон от 1947 година“, каза Денев.

“И най-важното е, че през 1998 г. този закон от 1947 г. няма някакво действие, за да поражда отмяната му друго действие (С решение номер 12 на Конституционния съд от 1998 г. Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе е обявен за противоконституционен – бел. ред).

“В момента, в който е влязъл в сила, всичко, което е било лична фамилна собственост на членовете на семействата на бившите царе, е било одържавено. А това, което не е било тяхна собственост, не е било одържавено по този закон. За това всеки един имот и движимо имущество, за което се претендира, трябва да се подложи на сериозен анализ. И да се види в края на краищата били ли са собственост на царската фамилия до момента на влизането на закона или не дадени имоти. Като не са били, как да бъдат реституирани?“, коментира адвокат Денев.

“През 1930 г. Интендантството на Цивилната листа се е снабдило с нотариални актове за всички общо взето спорни имоти въз основа на тридесетгодишна непрекъсната давност. Логично е, че Интендантството е държавно учреждение. През 1930 г. нито Цар Фердинад І, нито Цар Борис ІІІ са били на престола 30 непрекъснати години. Правосубектността на Интендантството е проверена от мировите съдии и нотариусите, които са издали тези констативни нотариални актове“, допълни още Денев.