Страсбург отсъди, че МВР-министърът има прекомерни права да подслушва

Всеки българин е потенциална жертва на неправомерно големите правомощия на министъра на вътрешните работи да разпорежда подслушвания със специални разузнавателни средства (СРС). Това отсъди Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в четвъртък. Жалбата срещу Закона за СРС до институцията в Страсбург бе подадена от Асоциацията за европейска интеграция и човешки права.

Според ЕСПЧ българските разпоредби в тази област са в нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. В разпоредбата се казва, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Намесата на държавата в това право е недопустима, освен в случаите, когато са застрашени националната и обществената сигурност. Това обаче трябва да става в рамките на демократичните стандарти.

От Асоциацията са атакували пред съда в Страсбург дадени правомощия на вътрешния министър да назначава подслушване и следене без санкция на съда. ЕСПЧ е счел това за недопустимо.

Другото нарушение на конвенцията от страна на българското законодателство са дадените права на МВР да контролира изцяло съдбата на събраната чрез СРС-та информация, която не е послужила в рамките на наказателните производства. Според последните статистики това е около 95 процента от цялата информация, събрана по този начин. Във вътрешното ведомство са и двете структури, които основно извършват подобни мероприятия. Едната е Национална служба “Сигурност”, чието място в МВР в момента се дебатира в тройната коалиция, а другата е Дирекция “Оперативно-техническо издирване” (ДОТИ).

Институцията в Страсбург счита за тежко нарушение на конвенцията и липсата на гаранции в българското законодателството срещу произвол от страна на министъра в качеството му на политическо лице. Той не е ограничен по никакъв начин при използването и съхраняването на цялата информация.

В България няма създадена процедура, по която гражданите да научат дали някога са били следени или подслушвани, въпреки че събраните данни не са послужили в процес или разследване. Това не дава право на българите да искат компенсации от държавата ,ако им е било нарушено гарантираното им от Конвенцията лично пространство.

Съдебен контрол върху СРС-ата

След създадения съдебен прецедент, всеки българин има право да заведе и  дело пред Европейския съд, защото е в ролята на потенциална жертва на нарушение на личните права от страна на държавата. По думите на адвокат Михаил Екимджиев от Асоциация за европейска интеграция и човешки права, след решението на съда в Страсбург българският парламент е задължен да редуцира правата на вътрешния министър и да въведе изричен съдебен контрол при ползването на СРС-та.

Другото произтичащо от решението задължение е да се създадат процедури, по които гражданите да могат да получават информация за това дали са били подслушвани.

“С този Закон за СРС и с даването на тези правомощия бе изпуснат злият дух от бутилката”, коментира пред Mediapool Екимджиев. Той съобщи, че българският съд вече е отказвал на членове на Асоциацията достъп до отнасяща се до тях самите информация, събрана чрез СРС-та. Мотивите са, че няма процедура.

Последният Закон за СРС бе приет от Народното събрание през 1997 година. Един път той вече бе поставян под съмнение пред Конституционния съд, но той отхвърли възраженията срещу безконтролното подслушване.