Стремежът на Путин за власт е вреден за Русия

Нещо необикновено се случва в Русия. Юкос, най-голямата петролна компания, отива към банкрут в момента на бум на петролния пазар, независимо, че е една от най-ефективните, прозрачни и с международно участие компании в Русия и произвежда два процента от световния нефт - толкова, колкото Кувейт или Либия. Как се обърнаха нещата?

Причините за тази криза са колкото необичайни, толкова и прости: почти неутолимият апетит за политически контрол от страна на президента Владимир Путин и страстта на обкръжението му към придобивки. Заведеното срещу Юкос данъчното дело няма основания. Юкос се е възползвала от същите вратички в закона, както и много други фирми. Единадесет предложения от страна на Юкос да платят задълженията си бяха отхвърлени от властите, което показва, че те не се интересуват от постъпленията. Вместо това, правителството се стреми към имуществото.

Аферата Юкос трябва да оправдае втория мандат на Путин, който обещава да е много различен от първия. Малцина президенти могат да се гордеят с толкова успешен първи мандат като Владимир Путин.

Той не само че успя да консолидира собствената си власт, но доведе икономиката до висок растеж и извоюва международно признание за Русия. През март той беше преизбран за втори мандат със 71% от гласовете. Макар че изборите не бяха нито честни, нито свободни, неговата популярност е безспорна. Като се има предвид, че неговата партия Единна Русия спечели мнозинство от две трети в Държавната Дума на изборите през декември, Путин концентрира в ръцете си цялата власт. Това може да е добре за него, но не е толкова добре за Русия.

През първия мандат Путин трябваше да балансира претенциите на мощни бизнесгрупи срещу кръга от неговите собствени колеги от КГБ, което често даваше печеливши позиции на либералите. В резултат на това бяха проведени впечатляващи пазарно ориентирани реформи, станали основа за икономическия растеж. Но предпочитанията на Путин, изглежда, са политически контрол, силна държава и икономически растеж. Този дневен ред не е нето либерален, нито демократичен.

По време на втория мандат на Путин дефицитът на демокрация започна да се реализира на висока цена. Той победи всичките си противници: независимите медии, олигарсите, регионалните губернатори, комунистите, либералните партии, парламентът като такъв и дори правителствения апарат. Властта, която те имаха преди, бе съсредоточена в ръцете на приятелите на Путин от КГБ и останалите големи държавни предприятия от въоръжаването, енергетиката, тръбопроводите, железниците, телекомуникациите и банките. В действителност различията между тези две сили се размиват, тъй като хората от КГБ завзеха командни позиции в икономиката.

Това обратно връщане към държавния контрол е реална заплаха за руската икономика, тъй като всички отделни големи постижения през последните години са в процъфтяващия частен сектор. Мнозина се надяваха, че Путин ще използва мощната подкрепа от избирателите, за да реформира държавата - в частност, да направи по-ефективна държавната администрация, да либерализира и приватизира държавните монополи и да подобри социалните услуги.

Но за да реформираш могъщия обществен сектор, се нуждаеш от силни съюзници. Уви, Путин подчини всички, които можеха да му помогнат да дисциплинира държавата - медиите или едрите бизнесмени. Далеч преди да е реформирал тайните служби или монополните компании, той ги превърна в база на режима си.

Приватизацията загуби скорост. В същото време правителството се стреми към по-голяма роля в енергетиката и другите отрасли. Държавата вече контролира четири пети от банковия сектор и, притискайки частните банки, увеличава държавния дял.

В същото време големите държавни енергийни предприятия като Роснефт и Транснефт показват намаляване на печалбите, докато цената на петрола на световните пазари расте. Накратко, Русия изглежда е изоставила англо-американския модел на конкуренция между частните компании в ресурсните индустрии, които са гръбнакът на нейния икономически успех.

Вместо това, страната явно възприема неуспешния модел на държавен монопол в тези отрасли, използван в много страни членки на ОПЕК. Затова скоро този подход ще предизвика спънки пред икономическата експанзия.

Така само социалния сектор остана за реформиране. Руският парламент наскоро реши да премахне много от социалните привилегии, които на практика никога не са били плащани и да ги замени с друг вид платени помощи.

В същото време Владимир Путин увеличи пет пъти своята заплата и заплатите на хиляди висши служители, които освен това запазиха и предишните си привилегии. Затова нищо чудно, че популярността му рязко спадна.

Нерядко успешните реформи се постигат, когато лидерът се опитва да консолидира властта си. Тогава той е задължен да се обърне към широката общественост и да предлага привлекателни политики.

Сега Путин е свободен и неговата властова база е изградена на офицерите от тайните служби и управителите на държавните предприятия - среди, които са известни със своята корупция и потайност, отколкото с привързаност към пазарни реформи и прозрачност.

По този начин, в структурно отношение Русия твърде заприлича на Латинска Америка, а аналогии могат да се търсят с Карлос Менем в Аржентина и Алберто Фуджимори в Перу. И двамата лидери бяха успешни по време на първия си мандат, но се провалиха по време на втория.

По същия начин, не е задължително да приемем, че политиката на Путин през втория му мандат ще прилича на тази от първия. Казусът Юкос може да се окаже решителен в това отношение.

*Авторът е директор на програмата за Русия и Евразия в Carnegie Endowment for International Peace