Строежът на газовата връзка с Гърция пак е отложен

Проектът продължава да търси доставчици и финансиране, подготвят се търгове за изграждането

Строежът на газовата връзка с Гърция пак е отложен

Макар само преди дни премиерите на България и Гърция да потвърдиха като общ приоритет  изграждането на връзката между газовите системи на двете държави, реализацията на стартиралия преди шест години проект продължава да изостава.

Процедурата по търсене на транзитьори на синьо гориво, които да ползват капацитета на тръбата – т. нар. пазарен тест, е във втората си фаза и се очаква до края на септември да станат ясни офертите за пренос. В процес на подготовка са тръжните процедури за доставка на материали за строежа и за негов изпълнител. През декември 2015 г., когато бе подписано инвестиционното решение, бяха обявени намеренията търгът да е един и да се проведе това лято, а самото изграждане да започне през октомври 2016 г..

Сега всичко се отлага поне с половин година.

Намерението за старт на строежа се очертава най-рано март 2017 г., тъй като участниците в проекта са решили да изчакат резултатите от пазарния тест, които ще са ясни в края на другия месец, за да задвижат процедурата по осигуряване на заем от Европейската инвестиционна банка при изгодни лихви. Друго забавящо обстоятелство е изчакването на окончателното решение на Европейската комисия дали ще одобри допълнително финансиране за проекта. То трябва да бъде взето в началото на следващата година, до когато се очаква вече да са стартирали и търговете за доставчик на материали и изпълнител на строежа.

Това стана ясно от думите на Асен Гагаузов, член на борда на компанията за реализацията на проекта "Ай Си Джи Би", в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон".

Пред Mediapool той обясни, че ключови за отпушването на проекта са крайните резултати от пазарния тест за заявен капацитет от тръбата, който първоначално ще е 3 млрд. куб. м годишно, с опция да стане 5 млрд. куб. м и да се разшири дори до 20-25  млрд. куб. За това настоява премиерът Бойко Борисов, за да стане връзката от Комотини до Стара Загора захранваща за планирания газов хъб край Варна.

В първата фаза на пазарния тест интерес заявиха девет компании, повечето от които са свързани с акционерите в проекта, като индикативните им количества надхвърлиха значително капацитета на връзката. Гагаузов, който бе строителен министър в кабинета "Станишев", каза, че и във втората фаза вече има подадени конкретни оферти, но не посочи от кои фирми. Със сигурност обаче може да се счита, че сред тях е дъщерната на БЕХ "Булгаргаз", която има договор за внос на 1 млрд. куб. м азерски газ от Каспийско море, планиран за продан у нас след 2019 г.

Вече е възложено на международна компания да изработи тръжните документи за процедурите по избора на доставчик на тръби и на изпълнител на строително-монтажните дейности. Очаква се те да бъдат обявени най-късно през декември 2016  г., но може да се стартират и по-рано. Българската страна е искала обединение на двете процедури, но в крайна сметка е решено да са отделни, но да се провеждат паралелно. Целта е до края на март-април 2017 г. да има избрани изпълнители и да започне най-сетне строежът, обясни Гагаузов.

Проектът също така е в изчаквателна позиция дали ще получи допълнителни 35 млн. евро от Европейската комисия, след като бе включен в ревизирания списък с приоритетните енергийни проекта на Брюксел. ЕК вече даде 45 млн. евро за тръбата през 2010 г., в началото на идната година ще стане ясно дали ще се дадат още пари, за да се знае заем за колко ще се търси от Европейската инвестиционна банка.

По данни от миналата година общата стойност на проекта е около 220 млн. евро. "Българският енергиен холдинг" има включена в държавния бюджет за тази година държавна гаранция за заем от 215 млн. лв. за газовата връзка, която очевидно ще се презапише в следващия бюджет.

Интерконекторът има сериозна подкрепа от страна на Европейската комисия и САЩ, тъй като ще е ключов фактор за диверсификация на източниците и маршрутите на газовите доставки у нас и ще намали зависимостта на България от единствения в момента руски доставчик "Газпром".

Забавянето на строежа вероятно е и заради изчакването на технико-икономическия анализ за  планирания терминал за регазифициране на втечнен природен газ (liquefied natural gas - LNG) край гръцкия град Александруполис, в който България смята да участва. Юридическите, финансовите и техническите параметри на проекта ще станат ясни до края на 2016 г. и тогава ще се вземе окончателното решение за създаване на смесено дружество между български и гръцки фирми за реализацията на терминала. На него също се разчита като източник за захранването на междусистемната връзка и газовия хъб "Балкан" и двете правителства се опитват да обединят двете съоръжения, които пък на свой ред да станат част от по-голям регионален газов проект – "Ийстринг". Той бе иницииран от Словакия след спирането на проекта "Южен поток" и включва също Румъния и Унгария. Неговата основна цел е да транспортира газ от Турция, Каспийско море, от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър към Централна, Южна и Западна Европа.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес