Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Строежът на газовата връзка с Гърция тръгва през май

Министър Петкова представи пред европосланици енергийните политики, те се интересуват от АЕЦ "Белене" и цените на тока

5 коментара
Теменужка Петкова, архивна снимка БГНЕС

Ключова за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в България е газовата връзка с Гърция, по който предстои финализирането на три важни за реализацията му обществени поръчки. Реалното строителство на интерконектора ще започне през месец май, така че да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г. Това е информирала министърката на енергетиката Теменужка Петкова посланиците на държавите от Европейския съюз у нас на среща, цитирана от пресцентъра си във вторник.

Както Mediapool писа преди ден по две от обществените поръчки за газовата връзка – за доставка на тръби и за инженер-консултант, няма напредък. В първата бяха предпочетени три компании, за да бъдат поканени да подадат оферти. Във втората играят 12 кандидати, но от проектната компания "Ай Си Джи Би" не съобщават за развитие. На 1 февруари дружеството е публикувало решението за петте от общо 11-те претендента, които ще бъдат поканени да подадат ценови оферти. Класацията обаче може да се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията и не е ясно колко дълго ще продължи това и няма ли да попречи на обявените сега от Петкова планове за първа копка на газопровода от Стара Загора през Хасково до Комотини през май.     

Теменужка Петкова е представила пред посланиците от Евросъюза основните приоритети и предизвикателства пред българския енергиен сектор. Разговорът е бил иницииран от румънското председателство на Съвета на ЕС, започнало от януари.

Като основни приоритети Петкова е посочила сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на икономиката според спецификите на страната, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите, които ще повишат конкурентоспособността на европейските икономики.

Като друг аспект на политиките на правителството за диверсификация на енергийните доставки тя е припомнила намерението на България да участва чрез държавния газов оператор "Булгартрансгаз“  (БТГ) в строежа на терминала за втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други, коментирала Петкова.

Плановете на БТГ са да придобие 20 на сто от проекта, който в момента е под контрола на гръцката фамилия Копелузу, а 20 процента притежава танкерната флотилия "ГазЛог"..

Петкова се е спряло и на плановете за построяването на продължението на "Турски поток" у нас до Сърбия и на газовия хъб "балкан" край Варна.

Изграждането на липсващата инфраструктура ни дава основание да смятаме, че реализирането на концепцията за газоразпределителен център е подходяща възможност за целия регион на Югоизточна Европа, казала тя. По думите ѝ има съществен напредък и по плановете за разширяване на газопреносната ни мрежа и по създаването на газова борса у нас. По първия елемент миналата седмица БТГ приключи пазарния тест за резервиране на капацитет на бъдещия "Турски поток" у нас и обяви, че е осигурил 70  процента запълняваемост. Още в края на миналата година БТГ подписа меморандум за разбирателство с Австрийския Централноевропейски газов хъб за създаването на газова борса към газовия хъб..

Сигурността на доставките е основен приоритет, по който работи правителството и в областта на електроенергетиката, подчертала Петкова. Като пример тя е посочила изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност.

Енергийният министър декларира още, че България работи активно и за обединяване на електроенергийния си пазар със съседните държави, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 г. да има конкретни резултати от тази дейност с Румъния, а с Гърция това предстои след създаването на пазар "ден напред“ при тях (на тяхната борса за ток), казала Петкова.

Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика също са били обсъдени. Петкова информирала европейските посланици, че в своя проект на интегриран план "Енергетика-Климат““ България е заложила функционирането на тези мощности до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата, инвестирани са сериозни суми в сероочистващи съоръжения и става въпрос за базови мощности, посочва се в съобщението на Министерството на енергетиката.

Повече от 15 въпроса са задали европейските посланици на енергийния министър. Основният им интерес бил свързан с проекта за АЕЦ „Белене“, цените на електроенергията на борсата, разширяването на газопреносната мрежа в страната, проучванията в черноморския шелф и други, допълват от ведомството.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Лизи Гугуткова
    #5

    Брюксел очаква доставките на LNG от САЩ да се увеличават Споразумение за доставките на руски газ през Украйна е възможно, според ръководителя на дирекция "Енергетика" към ЕК Доминик Ристори 05.2.2019 |

  2. Лизи Гугуткова
    #4

    Енергийните компании да ускорят декарбонизацията, искат инвеститори, управляващи активи от над 11 трлн. долара В този аспект би могло да се разглежда и писмото получило публичност през декември на 95 инвеститора, управляващи активи на обща стойност от 11,5 трлн. щатски долара до европейската електроенергетика. В него те заявяват, че „Електроенергийните компании трябва да ускорят декарбовизацията и да подкрепят амбициозната климатична политика.

  3. Лизи Гугуткова
    #3

    Цената на слънчевата енергия ще се понижи до 1 цент за кВтч до 2030 г. Основателят на компанията New Energy Finance (преди Bloomberg New Energy Finance) Michael Liebreich публикува в последните дни на декември 2018 г. годишната си прогноза за по-нататъшното развитие на слънчевата енергетика. Според него минималната единна цена на слънчевата електроенергия може да спадне до 1 щатски цент за киловатчас (кВтч) до 2030 г. Разбира се, става въпрос за стойността на слънчевата енергия в най-благоприятните места с най-високо ниво на слънчево греене. Средната цена, според неговата оценка ще е по-висока – 2-3 цента за кВтч.

  4. Лизи Гугуткова
    #2

    Фондът на Леонардо Ди Каприо публикува модел на глобалната енергийна система със 100 % ВЕИ Авторите смятат, че годишното количество на пазара на фотоволтаични системи трябва да се увеличи от настоящите 100 ГВт до 454 ГВт през 2030 г. Въвеждането в експлоатация на вятърни мощности на сушата през 2025 г. трябва да нараснат три пъти – до 172 ГВт. Офшорната вятърна енергетика трябва да достигне годишни темпове на ръст от 32 ГВт през 2050 г Пазарът трябва да се увеличи от 3 ГВт през 2020 г. до 78 ГВт през 2030 г.

  5. Лизи Гугуткова
    #1

    Китай се подготвя за края на ерата на въглеводородите: 373 млрд. долара ще бъдат инвестирани във възобновяема енергия! Китай планира драстично да увеличи публичното финансиране за чиста енергия, която вече е световен лидер по отношение на развитието.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.