Строежът на газовата връзка с Гърция тръгва в началото на 2018 г.

През първото тримесечие на 2018 г. ще започне изграждането на междусистемната газова връзка на България и Гърция, а конкурсът за избор на изпълнител на строежа предстои. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в понеделник по време на конференция, последена на 25-годишнината от установяване на дипломатическите отношение на страната ни с Азербайджан.

Петкова оцени като отлично развитието на газовия проект, опровергавайки по този начин думите на предшественика си – служебния министър Николай Павлов, че проектът е забавен и е под риск, заради което той и "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) искаха смяната на българския директор на българо-гръцко-италианската компания за реализацията на проекта - "Ай Си Джи Би". Теодора Георгиева бе обвинена, че не си върши добра работата и БЕХ, който е акционер в общата компания поиска свикване на общо събрание на акционерите за смяната ѝ. За поста ѝ бе предложен неизвестния на газовия бранш Валентин Хамбарлиев, бивш съдружник на шефа на БЕХ Петьо Иванов и подизпълнител на австрийската "Хабау", която доизгради газовата връзка на България с Румъния. Това провокира съмнение за предрешаване на избора на изпълнител на строежа на 180-километровия газопровод от Стара Загора през Хасково до Комотини, оценяван на 220 млн. евро. Гръцко-италианското дружество "Посейдон" обаче поиска смяната на Георгиева да се потвърди от редовно правителство. Сегашната оценка на Петкова за състоянието на проекта означава, че Теодора Георгиева ще остане на поста си.

Енергийният министър посочи, че проектът за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция-България е бил на притеснително равнище преди две години и половина. Тя припомни, че в края на 2015 г. бе взето окончателно инвестиционно решение за неговата реализация, през 2016 г. се проведе успешно пазарният тест, който осигури 60 процента от суровината за запълване на тръбата, чийто първоначален капацитет ще е 3 млр. куб. м с възможност за увеличаването му. Еврокомисията даде 45 млн. евро за неговата реализация, а в държавния бюджет има заложена гаранция за 110 млн. евро за кредитирането на проекта.

Петкова припомни, че тази газова връзка е част от Южния газов коридор, който ще доставя азерски газ до Западна Европа.

Пред журналисти тя коментира още, че България няма финансов ресурс да участва в покупката на бизнеса на ЧЕЗ в България, каквато идея даде около предсрочните парламентарни избори лидерът на БСП Корнелия Нинова заради обявената от чешката компания продажба на дружествата ѝ у нас. Петкова също така и даде да се разбере, че държавата изобщо няма подобни намерения, тъй като има вероятност това да ѝ създаде нови антимонополни проблеми след заведените срещу държавни енергийни фирми дела за злоупотреба с господстващо положение. :Министърът посочи, че основната ѝ задача е либерализацията на енергийния пазар

"Не трябва да забравяме и нещо друго и то е свързано с това, което предстои да се извърши в електроенергийния сектор в България, а именно пълната либерализация на енергийния пазар. Да не забравяме това, че трите електроразпределителни дружества в България няма да имат монопол", каза Петкова.

Освен това първата фаза от процедурата за продажба на активите на ЧЕЗ у нас приключи с подаването на седем оферти. Повечето от тях са български - собственикът на "Минстрой" Николай Вълканов, ТЕЦ "Бобов дол", който се контролира от Христо Ковачки, търговецът на ток "Фючър енерджи" на Валентин Христов, както и братята Атанас и Пламен Бобокови (собственици на "Приста ойл груп"). Те обаче обаче играят заедно с турския инженерингов холдинг STFA Yatirim, която е лидер на обединението. Претендент е и чушката "Енерго-Про", която у нас притежава електроразпределителната мрежа в Североизточна България. Другите кандидати са базираната в Лондон компания "Еленилто", чийто собственик е израелец, и румънската "Електрика".