Строителите ще разчитат на европроекти и през 2012 г.

Строителният бранш ще разчита на инфраструктурните проектите по европейските програми през следващата година, съобщи председателят на строителната камара Светослав Глосов.

И през тази година еврофондовете са били основният източник на поръчки за строителния бранш. Но страната ни не успява да извлече максималното от тях. Причината са тежките процедури, лошите проекти и свободен ресурс от компаниите за да финансират първоначално проекта, посочи Глосов.

На практика може да се каже, че строителите са станали инвеститори в европейските проекти, посочи Венелин Терзиев, зам.-председател на строителната камара.

Заради пропуски в документацията, голяма част от общинските европроекти са с наложени финансови корекции, като средно сумата е 25% от стойността на поръчката. Това блокира процеса с разплащането със строителите.

Над 140 млн. лв. дължат общините на строителни фирми, посочи Глосов. Част от задълженията са свързани с европейски проекти, като най-потърпевши са малки и средни компании.

За 2012 г. заложените капиталови разходи на всичките 264 общини са 70.2 млн. лв. От тях 42.5 млн. лв. са за кърпене на дупки и 14 млн. лв. за зимно чистене. Тази ситуация генерира рискове от фалити на фирми, предупреди Глосов. Той не се нае да прогнозира колко ще бъдат, но цитира данните на Стопанската камара, която очаква около 400 фалита.

В момента банките също се въздържат да фалират фирми, защото се задръстват с активи, които никой не иска да купи, каза Иван Бойков, изпълнителен директор на строителната камара.

Строителният бранш се е върнал в 2006 г. по обем на произведената продукция, отчете Глосов. Прогнозата на камарата е за 10.5 млрд. лв., което е около два пъти по-малко спрямо пиковата 2008 г.

Страната ни е трета в Европа по спад на строителството след Словения и Португалия.

Работещите в бранша са 131 000, като спрямо най-добрата 2008 г. са намалели с около 120 хиляди.