Структурата на ВСС е в разрез с международно признатите стандарти

Юристи предлагат разделяне на съвета на две колегии и възможност за гражданска номинация

Структурата на ВСС е в разрез с международно признатите стандарти

Начинът на формиране, както и структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) не отговарят на международно признатите стандарти, свързани с най-висшите кадрови органи в съдебната система.

Това бе основният извод, до който стигнаха в четвъртък участниците в конференцията, организирана от Съюза на съдиите в България (ССБ) на тема "За нов модел на управление на съдебната система. Мерки за укрепване на независимостта и отговорността на органите на съдебната власт".

Тази теза бе развита от члена на ВСС и бивш апелативен съдия Калин Калпакчиев, както и от президента на Международната асоциация на съдиите Герхард Райснер, който бе специален гост на събитието.

"Краткият преглед на международните стандарти показва, че както нормативно, така и фактически моделът на Висшия съдебен съвет (ВСС) не е съобразен с тях: съдиите в съвета не съставляват голямо мнозинство от членовете; не са създадени ефективни гаранции, че несъдиите, членове на съвета, ще бъдат избирани по начин, който препятства влиянието и намесата на различни парламентарни мнозинства и политически партии. Това сочат и препоръките за България".

И според сега приложимата у нас практика за членове на ВСС от парламентарната квота се избират съдии. Така обаче се заобикаля правилото, че в съвета трябва да имат мнозинство съдиите, избрани от съдии, при това - по възможно най-демократичен и представителен начин. На това изискване формално отговарят едва шестима от двадесет и петте членове на ВСС съгласно действащия в момента нормативен модел", заяви в началото на събитието Калпакчиев.

Думите му бяха подкрепени напълно от Райснер, който обобщи, че световната практика е подобни ръководни съдебни органи "да се състоят или само от съдии, или ако са смесени, да преобладават съдиите. Най-малко половината от членовете на ВСС трябва да са съдии, избрани от съдии".

По думите му има страни, в които функционират по два съдебни съвета – един за съдиите и един за прокурорите. Добави и че в случаите като нашия, в които е формиран само един орган, той винаги е разделян на две отделни колегии, защото няма логика прокурори да се занимават с кадрови въпроси на съдии и обратното.

"В конституцията е записано,че съдебната власт е независима. Но международните проучвания показват друго. Ние установихме, че ВСС невинаги играе ролята на положителен орган. Важно е да бъдат уточнени рамките на правомощията на ВСС. ВСС е органът, който трябва да защитава системата от външни намеси и посегателства, идващи от другите две власти", каза още Райснер.

Възможностите за намаляване на политическия натиск върху кадровиците в съдебната система бяха основна част и в изказванията на останалите участници, сред които бяха бившият главен прокурор проф. Васил Мръчков и бившият конституционен съдия Пенчо Пенев.

този смисъл намаляването на възможностите за политически натиск върху съвета може да се търси чрез редукция на броя на парламентарната квота. Това обаче при всички положения трябва да е придружено с промяна в номинацията и избора на членове на ВСС" – по този въпрос бяха единодушни всички изказали се, като подчертаха, че е особено важно да се допусне пряка номинация от страна на неправителствения сектор. "Една номинация от неправителствените организации не е конституционен въпрос – решаващата роля ще е на парламента, следователно това може да се реши със закон", обясни Мръчков.

На същото мнение бе и Пенев, според когото трябва да се въведе и изискване за квалифицирано мнозинство в парламента при избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание.

В дискусията се включи и конституционният съдия Румен Ненков, който призова присъстващите да се освободят от илюзиите си, че намесата на политиците в съдебната система може да бъде спряна, както и че може да се направи радикална промяна чрез законови и дори конституционни промени.

Той обаче веднага бе репликиран от Пенчо Пенев, който го определи, като "ведър ренесансов песимист" и го критикува, че ако съдиите се освободят от "илюзиите" си, че могат да се преборят с дефектите на системата, за какво изобщо да се събират на подобни конференции.

Председателят на ССБ Таня Маринова посочи в началото на конференцията, че в момента са налице четири основни фактора, които правят възможна повече от всякога съдебната реформа. Сред тях са ясната рамка от международни стандарти и изисквания, разписани от ЕК, Венецианската комисия, и включени в решенията на ЕСПЧ, както и развитието на европейската и световната доктрина по отношение на съдебната власт. Добави и опита, който ССБ е натрупал през годините.

"На трето място – това е предизборният период, който стартира нов политически цикъл и е време за дефиниране на национални приоритети. На последно място хронологически е факторът, който нямаше как да очакваме, когато започнахме организирането на днешната конференция – протестите на гражданите, които в цялата си противоречивост и разнопосочност имат един общ заменател: настояването за законност и справедливост, отвращението от политическото статукво, което ражда фасадна демокрация и има изгода само от привидна, декоративно независима съдебна власт.

Този контекст ни дава шанс като общество да формулираме реален дневен ред за реформа и да настояваме за неговото възприемане и прилагане от следващото народно събрание. За да превърнем този шанс в реалност, организираме тази конференция като начало на един дебат между професионалистите, експертите и гражданското общество, който да доведе до избистряне на конкретен пакет от реформи и формирането на консенсус, който да ги подкрепи", обобщи съдия Маринова.

Сред останалите предложения, които бяха разисквани, беше намаляването на мандата на т.нар. трима големи в съдебната система – главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които в момента се избират за 7 години. Единствено мандатът на конституционните съдии е по-дълъг, които изпълняват задълженията си 9 години.

Споделяне
Още от България