Структурна безработица и риск от блокиране на икономиката в ниски темпове на растеж

България трябва да приложи всеобхватен пакет от мерки за справяне със сериозната структурна безработица, която застрашава икономическия растеж. Това е една от препоръките в оповестения в сряда анализ на Европейската комисия на риска от макроикономически дисбаланси държави членки на ЕС.

Процедурата е част от механизма за ранно предупреждение, който миналата година постави България сред група от 13 държави, чиято икономика е изложена на потенциални рискове.

Българският трудов пазар е пострадал много силно от кризата, фирмите масово са закривали работни места, вместо да намаляват заплати, в резултат от което заетостта у нас е сред най-драстично спадналите в ЕС, се посочва в анализа, цитиран от БНР. Безработицата е концентрирана сред уязвими групи като младите и нискоквалифицираните, расте и делът на дългосрочно безработните, отбелязва Еврокомисията, като припомня, че безработицата е достигнала до 12% през 2012 г. и продължава да се повишава.

Всичко това застрашава икономическия растеж, смята Еврокомисията. Затова тя препоръчва сериозни усилия, включващи мерки на пазара на труда и в регионалната политика, както и образователна реформа.

Сред другите проблеми у нас, ЕК посочва високата външна задлъжнялост – въпреки че България има втория най-нисък дълг в ЕС. Като контрамярка се препоръчва привличане на повече капитали в производството и по-добро усвояване на парите от еврофондовете. Комисията не очаква България отново да стигне до бюджетен свръхдефицит, но предупреждава за възможен риск от загуба на конкурентоспособност заради сравнително бързия растеж на цената на труда.

Корпоративната задлъжнялост в нефинансовия сектор е определена като повод за тревога. Според ЕК забавените плащания на кредити, наеми и доставки на стоки и услуги са доказателство за продължаващите трудности пред частния бизнес. Финансовият сектор у нас е запазил стабилността си, но доходността остава много ниска, както и ръстът на кредитите, което, според ЕК, също излага на риск перспективите за икономически растеж.

В заключение на анализа за България ЕК посочва свиването на вътрешното търсене, включително и инвестициите. Съществува риск от блокиране на икономиката в ниски темпове на растеж, а оттам и по-трудно намаляване на нивата на дълга.

Актуализираната оценка за 13-те страни бе представена от еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен. При включването на България в групата на страните с потенциални рискове като основни проблеми бяха посочени твърде бързият ръст на заплатите и съотношението на частните инвестиции към брутния ни вътрешен продукт.

Тогавашният финансов министър Симеон Дянков обаче оспори тези оценки на Еврокомисията и определи методиката ѝ като грешна.

Според Еврокомисията макроикономическите промени в Европа са в ход, макар и с различен характер и темпове в различните държави членки. В прегледите се вижда намаляване на дефицита по текущата сметка, конвергенция на разходите за труд на единица продукция, корекции в твърде високите цени на жилищата и намаляване на задлъжнялостта на частния сектор. Въпреки това заради различните предизвикателства и дисбаланси се очаква различията в растежа между държавите да се запазят през следващите години.

"Остават значителни предизвикателства – ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката", заяви Оли Рен.

Слабата икономическа дейност и крехките икономически перспективи в някои случаи може да са довели до повече рискове и предаване на отрицателни въздействия, свързани с макроикономическите дисбаланси, между държавите. Освен това в повечето случаи коригирането все още не е приключило.

Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и основно да се намали безработицата.

Брюксел също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, а именно Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Финландия, Швеция и Великобритания, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция.

В две държави членки, Испания и Словения, дисбалансите могат да се приемат за прекомерни, посочва ЕК. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси.

В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Причина за това е политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране.

Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.