Студентите намаляват, но повече си намират работа

Все повече младежи се ориентират към търсени от бизнеса специалности

Студентите намаляват, но повече си намират работа

Инвестирайте в обучението по математика и природни науки. То е най-рентабилно. Това призова министърът на образованието Красимир Вълчев в четвъртък след представянето на данните от обновения рейтинг на университетите в страната. Той за поредна година показва, че с най-високи заплати и най-добра реализация са младите хора, завършили специалности, за които се кандидатства с изпити по математика, физика, биология, химия.

Данните от рейтинга на университетите показват, че все пак кандидат-студентите се преориентират към търсените от пазара на труда специалности от сферата на информационните и комуникационните технологии, компютърната техника, медицина, педагогика.

Тазгодишният рейтинг показва, че броят на студентите намалява, реализацията се подобрява, научната дейност на висшите училища се увеличава, каза Георги Стойчев, ръководител на консорциума, който прави рейтинга на университетите (в него влизат институт "Отворено общество" и "Сирма Солюшънс").

Безработицата сред висшистите, завършили в последните 5 години, е намаляла до средно 2.4 на сто. Освен това се подобрява и реализацията - малко по-голям е делът на младежите, които работят на позиции, за които се иска диплома от университет. Въпреки това повече от половината завършили висше образование продължават да работят нещо, за което такова не се иска. Продавач е сред трите най-често срещани професии сред завършилите доста от професионалните направления.

Иначе Софийският университет е водещ в 17 професионални направления, сред които "Информационни технологии", "Математика", "Педагогика", "Право", "Психология" и природни науки. Техническият университет в София оглавява 6 от подрежданията по специалности - основно в инженерните и технически науки. Медицинският университет в София и Американският в Благоевград водят в по 4 класации. Чуждестранното висше училище в Благоевград има най-високи оценки в направления като "Икономика", "Администрация и управление" и "Обществени комуникации и информационни науки".

Данните могат да се използват при избора на висше училище или специалност. Рейтингът позволява сравнение между отделните висши училища по всички показатели, които се изследват.

Студентите намаляват

Данните показват, че обучаващите се в университетите през тази година са с 15% по-малко от тези преди 5 години. В 13 професионални направления намалението е с повече от 30 на сто. Тук влизат двете най-масови направления "Икономика" и "Администрация и управление". Там от приблизително 60 000 студентите са намалели до 45 000. Това се дължи и на политиката на правителството да намалява броя на първокурсниците по тези направления през последните години, но и на по-рационалния избор от страна на кандидат-студентите.

Целта на министерството е специалности от тези направления да се изучават само в няколко университета, които дават и най-добро образование, а висшите училища, за които правото или публичната администрация не са традиционни, да спрат да произвеждат такива кадри.

Медицината - вече сред най-масовите специалности

За сметка на намаляването на студентите по специалности със свръхпроизводство на специалисти има увеличение на младежите по направления, за които има глад на пазара на труда. Така в направлението "Медицина" за пет години студентите са се увеличили с над 80% и от 6000 през 2013 г. през тази година вече са 11 000. Това направление се нарежда под номер 4 на най-масовите и изпреварва популярното "Право".

Медицината привлича и най-много чуждестранни студенти и дори в тази специалност те са повече от българите. В момента 52% от бъдещите медици са от чужбина. Като цяло делът на чуждестранните студенти в българските висши училища е нараснал от 4 на 6 на сто.

Рейтингът за поредна година показва, че няма особено в кой точно университет даден специалист е завършил медицина. Заплатите на младите лекари са близки като размери, реализацията е висока, а безработица на практика няма. Освен това успехът за прием в тази специалност навсякъде е висок - над 5.50. Подобно е положението и с обучението по стоматология и фармация.

Освен в медицинските специалности и тези свързани със здравето се увеличават и студентите в друга търсено от пазара на труда направление - "Информатика и компютърни науки". Въпреки това се очаква недостиг именно на такива специалисти в близките 10 години заради дигитализацията, посочи министър Вълчев.

Средният доход - 1150 лева

Нарастват и доходите на висшистите. Средният осигурителен доход за последните пет години се е увеличил от 867 лв. на над 1150 лв. По данни на НОИ средният осигурителен доход за страната за октомври е 901 лева, средната работна заплата за страната, по данни на Националният статистически институт, обаче е 1135 лева.

Като цяло най-висок доход имат младежите, завършили специалности от направленията "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Добив на полезни изкопаеми", "Военно дело", "Металургия".

Най-бързо растат официалните заплати в "Металургия", "Фармация", "Математика", както и при инженерните специалности, в добивната индустрия. Всичко това показва от какви кадри българската икономика има нужда, обясни Стойчев.

Той отбеляза и резултатите на обучението в направлението "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми". Специалистите от тези специалности са в топ 3 на висшистите с най-висок доход. В същото време, направлението е предпоследно по успех от училище сред приетите първокурсници - едва 4.38. Всичко това показва високата му добавена стойност, коментира Стойчев. Той добави, че обучение в това направление предлага само Минно-геоложкият университет.

Още по темата
Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?