Студентското кредитиране най-после тръгва наесен

Студентското кредитиране най-после тръгва наесен

Студентското кредитиране, чието стартиране се провали в две поредни академични учебни години, най-после ще тръгне. Наесен, за новата учебна година, студентите ще могат да теглят кредити за обучението си при преференциални условия. Във вторник от образователното министерство съобщиха, че най-накрая между държавата и банките е постигнато споразумение по типовия договор, който ще бъде сключван. През октомври миналата година правителството гласува 40 млн. лева за държавни гаранции за студентското кредитиране.

Неразбирателство с финансовите институции обаче блокира възможността за студентското кредитиране, регламентирана от предишния парламент в средата на 2008 година. Сега обаче типовият договор е одобрен и обнародван в Държавен вестник.

От него става ясно, че максималният размер на кредитите, които ще се отпускат за плащане на обучението, се формира от сбора на таксите, дължими от студента до края на следването му. Максималният размер на кредита за издръжка пък се формира на база на показателя семестриална издръжка. Тя е равна на минималната работна заплата към момента на банковия превод, умножена по броя на месеците през съответния семестър. Правото на кредит за издръжка обаче студентите имат само при раждане или при осиновяване на дете по време на обучението. Ако и двамата родители са студенти, то само единият има право да кандидатства за кредит за издръжка.

В типовия договор е залегнало още, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение от студентите или трети лица, а също и че кредитополучателят не дължи такси, комисиони или други разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита. Освен това кредитът може да бъде погасен предсрочно без такси, комисиони и допълнителни лихви.

Лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, е годишна, фиксирана и не може да надхвърля седем процентни пункта. Това е чувствително по-ниска от пазарната лихва, която дават търговските банки. Тя се начислява върху усвоената част от кредита и ако студентът се откаже от него, няма да дължи лихва.

Кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни вноски в 10-годишен срок след завършването. Има едногодишен гратисен период след завършването за старт на изплащането на заема. В този период банката начислява лихва само върху усвоената част от кредита.

Първата такса за първата година на обучението студентът ще трябва да си заплати сам. След това банката ще му възстанови сумата при представянето на документ за платената такса. Банките ще превеждат дължимите такси за обучение директно по сметките на висшите училища като се съобразяват с крайния срок за погасяване на таксите. Парите от кредита за издръжка пък ще постъпват по сметката на студента.

Според Закона за студентското кредитиране право да кандидатстват за заем имат студенти и докторанти до 35-годишна възраст, които се обучават в редовна форма за ”бакалавър” и ”магистър” или за придобиване на докторска степен в държавно или частно висше училище или в научна организация. Освен това те не трябва да са придобивали вече веднъж тази образователна степен.

Банката може да откаже да сключи договор за кредит, ако студентът или докторантът не отговаря на условията или ако има други кредитни задължения, които не е обслужвал повече от 6 месеца. Студентски заем може да се откаже и при изчерпване на размера на държавната гаранция.

Търговските банки разполагат с двумесечен срок да сключат договор с министъра на образованието, младежта и науката, за да могат да предоставят студентски кредити с държавна финансова подкрепа. Банките с такъв договор ще бъдат включени в публичен електронен регистър, достъпен от електронната страница на МОМН.

Банката може да поиска от държавата да заплати непогасената част от задължението на студента, само след като докаже с документи, че си е поискала парите от клиента си и е опитала да си събере вземането със съдия изпълнител.

Банките имат право на премия за добро управление при добросъвестно изпълнение на задълженията си.

Всяка банка може да прекрати едностранно договора с писмено изявление до министъра на образованието, младежта и науката в срок до 30 април на съответната година.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?