СУ настоя за спешни мерки във висшето образование и заплаши с протести

Академичната общност на Софийския университет излезе с остра декларация, в която поставя тежка диагноза на висшето образование заедно с редица искания и предупреждава, че ако те не бъдат изпълнени, ще последват протести. Преподаватели и студенти настояват за изготвяне на национален план за действие в сектора, повишаване на държавния бюджет за висшето образование като се финансират приоритетно качеството и научните изследвания, прекратяване на девалвацията на академичните степени и длъжности и др.

Исканията са отправени към служебното правителство, което според академичната общност трябва да започне незабавното им изпълнение, а веднага след изборите Народното събрание и новото правителство да продължат това изпълнение.

“Нашите искания не са нови. Те са поставяни многократно пред няколко правителства. Никой не е оспорвал тяхната правота, но проблемите не бяха решени и дори законовите изисквания за финансирането не бяха изпълнени. След трайното намаление на субсидията през последните четири години с 30 процента университетите са на ръба на финансов колапс. През тези четири години Софийският университет е свел разходите си до абсолютния минимум, спестявайки по над 15 милиона лева годишно. Не можем да отделяме средства за книги, апаратура и елементарни ремонти. Въпреки поскъпването на живота заплатите не са увеличавани от 2008 г. Трупаме задължения за режийни разходи. Работим, водени единствено от любов към знанието и чувство за отговорност към младите хора – две качества, които политиците не показаха“, се казва в декларацията.

От университета настояват да се определи адекватна държавна субсидия за издръжката на студент въз основа на реалните разходи за обучение. През последните три години базовият норматив за издръжка на обучението на един студент е 693 лева, което е с близо една трета по-малко от размера на норматива през 2009 г. – 963 лева. “Необходимо е да се определи норматив, равен поне на нивото на норматива от 2009 г., като се отчете и натрупаната за четири години инфлация. Без това качеството на образователния процес не може да бъде осигурено“, посочиха от висшето училище.

Друго искане е размерът на субсидията за научноизследователска дейност да бъде не по-малко от 10 на сто от издръжката на обучението.

Висшето училище иска допълнително финансиране по опазване и поддържане на сградите – паметници на културата, предоставени за управление на университетите и допълнително финансиране за университетската библиотека.

Друго искане е правителството да предложи спешни мерки за прекратяване на девалвацията на академичните степени и длъжности като задължителни минимални национални критерии, национална листа от рецензенти и контролен орган по процедурата.

Ректорът на университета проф. Иван Илчев съобщи пред БНР, че за последната година и половина, откакто действа новия Закон за развитие на академичния състав, са се нароили много нови доценти и професори.

“Аз бях, аз лично бях поразен, не си давах сметка за мащабите на това бедствие, но преди три дни председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Боян Биолчев ми каза, че от деня на приемането на закона, т.е. от година и половина, в България са хабилитирани като доценти и професори горе-долу толкова хора, колкото доценти и професори сме имали преди закона. Това е ужасно. Можете ли да си представите за година и половина изведнъж да се нароят толкова Айнщайновци из българските земи“, коментира той.

От университета предлагат правителството в сътрудничество с висшите училища и БАН да разработи национален план за изграждане на общество на знанието в България. Този план трябва да отразява стратегическите цели, приоритети и направления в съответствие със стратегическите документи на Европейския съюз и да се положат всички усилия за създаване на оперативна програма “Образование и наука” в тясно сътрудничество с висшите училища и БАН.