Суперкопието - заплахата за бизнеса с луксозни стоки

Когато студентката Кейти Ким тръгнала неотдавна на екскурзия в Париж, тя взела със себе си любимата си чанта марка Chanel - всъщност фалшификат, купен на един от пазарите в Сеул. Кейти рискувала чантата да ѝ бъде отнета от френските митнически власти, но преминала това препятствие благополучно. Няколко дни по-късно обаче дръжката на чантата се откачила и тя решила да си направи експеримент. Кейти отишла в магазин на Chanel в Париж и помолила да я поправят. "Беше ми интересно да видя какво ще стане", споделя тя. "Исках да разбера дали фалшификатът, който съм купила, е добър."

Оказало се, че е много добър. Макар да изследвали внимателно чантата, служителите на Chanel не заподозрели, че не е оригинално изделие и, поднасяйки извиненията си, направили поправката безплатно. Късметът неизменно съпътствал Кейти през тези дни, но и имало и друга причина - нейната чанта била от този вид стоки, който експертите наричат "суперкопие".

От около 1997 г. насам подобни високачествени фалшификати се появяват все по-често в Сеул, Хонконг, Токио, Лос Анджелис. Наистина незаконните копия на известни френски и италиански марки не са нещо ново - търговията с тях процъфтява най-малко от 70-те години. Но това, което отличава суперкопията и буди по-голяма тревога, е фактът, че дори опитни служители на компании като Hermes, Chanel, Gucci, Louis Vuitton и Prada се затрудняват да ги разпознаят. "Понякога единствената разлика е, че някои от тях са дори по-хубави от оригиналите", казва Дейвид Кампбъл, експерт по фалшивите луксозни стоки в Pinkerton Korea в Сеул.

Всичко това засяга болезнено европейските производители на луксозни стоки. Те се опитват да обединят сили за борба с други жертви на пиратското производство в Азия, по-специално с американските компании-производители на филми, музика и софтуер.

Европейските гиганти се стремят да си сътрудничат и с още една, по-малко очебийна група жертви на явлението - азиатските законни производители. Тези представители на по-дребния бизнес, които предлагат например чанти и портфейли за 50 долара, изобщо не могат да се конкурират с марковите фалшификати на същата цена.

Но най-губещи са водещите европейски фирми, някои от които вече са затънали в големи дългове след десетилетие на експанзия. Затова суперкопието може да се окаже последната капка, която препълва чашата, както предупреди служител на известна френска компания.

Големите производители на прочути марки нямат шанс да се преборят с явлението, ако не се справят първо с имитаторите в Република Корея. Наистина, тази страна не е най-големият производител на фалшифи чанти и портфейли - на челно място несъмнено е Китай. Но Република Корея държи първенството по обема на производство на суперкопия. Според оценка на местен експерт-юрист, в страната се произвеждат най-малко 1 милион фалшификати годишно.

Имитациите - с цена, равна на една десета от тази на оригиналите, не са изложени открито, но са представени в каталозите на южнокорейските магазини и при поискване от купувачите се вадят изпод тезгяха.

Не по-малко тревожен за европейските производители на луксозни стоки е и фактът, че южнокорейските фалшификатори изнасят все повече от продукцията си из цял свят. Сред разкритите фалшиви стоки в Япония южнокорейските заемат първо място, а в САЩ са на трето. И от двете страни на Тихия океан производителите-пирати продават активно изделията си, като ги предлагат и по Интернет, и в магазините, продаващи с отстъпка, а понякога дори поместват привличащи вниманието съобщения в по-малки местни вестници.

В много отношения европейските производители са станали жертва на собствената си прекалено шумна реклама. Дългокраките модели, изобилстващи в техните лъскави списания, са допринесли за нараснало търсене на маркови чанти, което понякога изглежда несъвместимо с логиката. На конференция в Париж, организирана миналата година от "Интернешънъл Хералд Трибюн", Кристоф Жирар, директор за модна стратегия на гиганта Louis Vuitton Moet Hennessy (LVMH), заяви, че дори в трудни моменти хората търсят самочувствие и сигурност в луксозните стоки. "Стремежът към наслаждаване не се влияе от фактора време", посочи Жирар. "Така е дори в периоди на война. Хората искат да се радват на живота."

Изглежда това е истина: в Япония, която от десет години насам преживява икономически затруднения, жените са продължили да купуват луксозни стоки от известни марки във феноменални количества. През 2000 г. продажбите на Louis Vuitton в тази страна са нараснали с 16%, надхвърляйки за първи път границата от 100 милиарда йени.

Хидехико Секидзава, изпълнителен директор на токийския Hakuhodo Institute of Life and Living, предлага още едно обяснение. "Японците винаги са държали много на качеството. Сега, когато фалшификатите не се отличават от автентичните изделия, хората нямат нищо против да ги купуват - макар че вкъщи сигурно имат и по една-две бройки от оригиналите. Тях те пазят за официални случаи като сватби, вечери или срещи, а копията използват в останалото време, дори с тях отиват в супермаркета за мляко."

За разлика от Япония, в Китай и Република Корея, където чанта с цена над 500 долара е недостъпна за преобладаващото мнозинство потребители, жените просто не обръщат внимание на оригиналните луксозни стоки и купуват само хубавите фалшификати.

С други думи, каквито и да са доходите им, потребителите вече не гледат на покупките на фалшиви луксозни изделия като на вид престъпление.

Собственикът на една от фабриките за суперкопия край Сеул твърди, че главната причина за внезапното повишаване на качеството им е появата на европейци в това производство. Той отбелязва факта, че "бегълци" от европейската индустрия за луксозни стоки водят курсове за обучение на фалшификатори. А нюйоркски адвокат по въпросите на интелектуалната собственост посочва, че в Китай такива хора работят за модернизацията на пиратската индустрия.

Правоохранителните органи в Република Корея и Китай все още не са разкрили доказателства за подобно сътрудничество. Но адвокатът, който е сигурен, че то съществува, дава пример с производството на италиански марки луксозни стоки в Китай чрез системата на подизпълнители.

"Черните овце" в тази промишленост са насърчавани и от относително недостатъчните мерки за борба срещу явлението. Наистина, на хартия южнокорейските и японските власти, подобно на правителствата в други страни, се борят срещу пиратските производства. През 1985 г. Токио приведе своите закони в съответствие със западните стандарти. Сеул се присъедини през 1996 г., когато страната стана член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Но всъщност, когато фалшификаторите бъдат уличени в нарушаване на законите, резултатите далеч не са такива, каквито биха искали производителите-носители на марките. Дори за повтарящи се правонарушения присъдите рядко са със срок над 18 месеца.

И за да бъде всичко още по-лошо, налице е ново явление, показващо колко самоуверени са станали фалшификаторите и колко голяма е заплахата от техните изделия за гигантите на луксозната продукция. Някои корейски производители на суперкопия вече са започнали да продават стоки - например легендарните чанти модел Kelly на Hermes, като автентични изделия.

Собствениците на магазини, убедени, че правят добри сделки, с готовност купуват фалшификатите, защото парите са малко под това, което биха платили за оригиналите.

"За първи път опитахме преди около година в Япония с една чанта Кelly", казва южнокореец, който притежава седем фабрики за фалшификати. "Дадохме я за продан в магазин за по-евтини стоки, с който си сътрудничим, на цена от около 500 000 йени (3900 долара). Не бяхме сигурни в резултата, но чантата беше продадена буквално за един ден и оттогава продаваме повечето от нашите чанти Kelly като оригинални."