Суперсекретно ново спецзвено ще бори мафията

Българската организирана престъпност ще бъде преследвана от ново спецзвено, което ще бъде толкова конфиденциално, че обществото няма да научи дори кога то ще започне работа. Това научи Mediapool от източници в правоохранителната система. Имената на хората, които ще работят в него, също ще бъдат пазени в пълна секретност. Широката публика няма да стане свидетел дори и на рязане на ленти за откриване на нова сграда, защото такава няма да бъде строена. Определен бюджет за новата структура няма да бъде отпускан

Служителите на прокуратурата, МВР, следствието, ДАНС, НАП и митниците, които ще влязат в спецзвеното, ще бъдат свързани единствено с обща компютърна система. Ще бъде направен опит да бъде прикрито, че те работят за новата структура дори и от техните колеги в съответните институции. Възнагражденията си ще получават от бюджетните сметките на структурите, които представляват в новото спецзвено. То ще е административно подчинено на прокуратурата.

Основната работа ще бъде извършвана върху събраната досега оперативна информация от МВР за престъпните групи в България. Структурата ще се опита да докара огромното количество "забравени досиета" от структурите на вътрешното ведомство до годни за съд данни.

По информация на Mediapool главният прокурор Борис Велчев и вътрешният министър Михаил Миков са провели помирителен разговор във вторник за спецзвеното, което бе предложено от главния прокурор като препоръчано от Еврокомисията. Миков първоначално оцени идеята като опит за размиване на отговорностите във фазата на разследването. След това обаче двамата са стигнали до общо мнение да бъде даден ход на проекта. Велчев коментира, че резултатите от промените трябва да станат видими за всички.

Главният прокурор вече призна, че новото при това спецзвено в сравнение с предишни подобни начинания е пълната секретност в работата му. То трябва да демонстрира резултатите от доброто взаимодействие между различните институции. Първият отчет за свършеното е планиран след шест месеца, точно преди следващия доклад на ЕК.

Тогава ще се разбере дали новата структура изобщо я има. Според експерти проектът показва степента, в която българската правоохранителна система е пробита за външни влияния. "Течът на информация е огромен", коментираха пред Mediapool запознати със ситуацията.

Традиционно около докладите на ЕК българските власти адресират реакция със създаване на нови спецзвена или преместване на стари такива. Така бяха създадени спецзвената към градските и окръжните прокуратури, последвани от спецекипи на всички разследващи органи; създадена бе ДАНС, започна преструктуриране на ГДБОП, ДОТИ, ДОИ и т.н.

Обективни критики

Главният прокурор, шефовете на двете върховни съдилища, правосъдният и вътрешният министър приеха критиките на Брюксел и определиха доклада за съдебната реформа като "обективен". Стана ясно, че и без напомнянето на ЕК те много добре знаят, че има нужда от по-голямо взаимодействие между различните служби, засилване на административният капацитет, повече резултати срещу престъпността, повече компютри и нов Наказателен кодекс.

Вътрешният министър Михаил Миков оцени доклада като допълнителен стимул за правителството и МВР за продължаване на реформата в системата. Според него предизвикателствата са преодолими. Той отхвърли констатацията, че пред Брюксел не е представен план за действие в борбата с организираната престъпност.

Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев заяви, че ще се работи по въпроса за честото връщане на делата за доразследване, множеството отлагания на съдебни заседания и липсата на компютри. Двамата с Борис Велчев демонстрираха желание да се приеме нов Наказателен кодекс, който да разтовари МВР и прокуратурата от огромното количество дела. Те обаче отчетоха, че това зависи от Народното събрание.Главният прокурор обърна специално внимание на факта, че всеки следващ евродоклад става все по-критичен. Той поиска прокуратурата да не се разглежда като най-големия виновник за това и изрази надежда, че критиките ще бъдат адресирани от всички институции. Според него при "по-активно включване на новия играч ДАНС" за период от 6 месеца може да се очаква резултати от борбата с организираната престъпност. "Надявам се следващият доклад да се върне към онзи доброжелателен и насърчителен тон", каза още Велчев. Той призна, че българските власти са "класици в намирането на оправдания" и това трябва да престане. Председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев заяви, че България все пак върви от "точка А към точка Б" и не може да се отрече направеното до сега.