Сушата на Балканите и дългогодишното пренебрегване на земеделието

Сушата на Балканите и дългогодишното пренебрегване на земеделието

Докато реколтата изсъхва и загива на Балканите, фермерите, поразени от необичайно силната суша тази година, се оплакват от липсата на подобрения в напоителните мрежи в региона и на инвестиции в дългосрочна стратегия за земеделието. Горещото сухо време в Източна и Южна Европа оказа натиск върху световните зърнени пазари, разтресени от големите щети, предизвикани от сушата в САЩ.

Равносметката в Босна, където температурата на повърхността на почвата на юг достигна 47 градуса по Целзий, се оценява на почти 1 милиард долара. Това е голям удар за страната, където в земеделския сектор, съставляващ 10 процента от БВП, работят 20 процента от заетите. Загубите в съседна Сърбия, където селскостопанският сектор съставлява 12 процента от БВП, са около 2 милиарда долара, а в Хърватия, където добивите също са наполовина, щетите достигат 250 милиона долара.

Това е катастрофа, заяви Зоран Пинкерт, фермер в плодородната долина Бараня, Североизточна Хърватия. Всичко беше наред и тогава дойде сушата. Имаме под 10 процента от количеството паднал дъжд в сравнение с предишните години и щетите за зърнената реколта са 100 процента.

Сушата в региона не е рядкост и фермерите обикновено се справят, очаквайки следващата реколта.

Но производителите в Босна посочват, че нещата не са били толкова лоши от края на войната в страната през 1992-95 г. и заплашват да блокират основни пътища и гранични пунктове от началото на септември, ако правителството не им плати дължимите субсидии и не предприеме действия за защита на родното производство.

Бъдещето изглежда мрачно. Останалите без пари правителства в региона, всички изправени пред рецесия, казват, че няма пари за инвестиции в модерни методи на земеделие. Бивша Югославия все още страда от слабо управление и традиция на големи промени с всяка смяна на правителството в политиката и политиците, което пречи на създаването на дългосрочна стратегия за развитие на земеделието.

Босна няма министерство на земеделието на държавно ниво, а само на нивото на автономните си региони - Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Политиката е заложник на комплексна система на споделяне на властта от времето на войната, базирана на етнически квоти, което забавя приемането на огромен брой закони и регулации, необходими на страната, за да догони ЕС. Тази институционална инерция вече заплашва да лиши Босна от главния ѝ пазар за износ на мляко и месо в Хърватия, когато Загреб се присъедини към ЕС идната година.

Критиците посочват, че проблемът се натрупва от години. Ние плащаме за липсата на систематична селскостопанска политика през последните 20 или дори 50 години, заяви Дамир Ковачич, преподавател по земеделски маркетинг в Загребския университет. Винаги сме изненадани, когато сушата ни удари през лятото, казва той.

Световната банка, която през май одобри 40 милиона долара заем за подобряване на напоителната система в Босна, заяви, че страните на Балканите имат голям селскостопански потенциал, но им липсва инфраструктура и стратегия.

Бивша Югославия имаше една от най-модерните напоителни и отводнителни системи, заяви Холгер Крей, водещ служител на Световната банка за земеделие и селско развитие в Европа и Централна Азия. За съжаление, тези системи деградираха, ерозираха, заяви Крей пред Ройтерс по телефона от Вашингтон. Става дума не само за недостиг на средства от бюджета за функционирането им, но и за чести смени в управлението на тези системи, каза той.

Мате Бърлосич, шеф на Хърватската земеделска камара, заяви, че зърното ще бъде такава рядкост в Хърватия, каквато е и златото. Възстановяването ще продължи няколко години за лозята и овошките, а животновъдството също ще усети влиянието на сушата в продължение на години заради липсата на фуражи за добитъка, заяви той. От 20 години нямаме ясна стратегия за земеделието. Регулациите се променят с всяка смяна на правителството, казва той.

Разликата с модерните методи на земеделие може да бъде илюстрирана от няколко зелени ниви в житницата на Босна Калесия. Използвахме модерна технология, за да подобрим водния режим в някои от нивите и преминахме на друга смес храни за животните, заяви Денадин Веиспахич, генерален управител на частната ферма Спреча. Независимо от това сушата ще струва на фермата повече от 300 000 долара тази година. Обявили сме жълт предупредителен режим, когато става дума за напояването на добитъка, което означава, че фермата води преговори с местните власти да използва вода от реката и да помощта на пожарната бригада.

Владимир Усорац, ръководител на асоциацията на фермерите в Република Сръбска, заяви, че ефектът от лошите реколти се натрупва. Това е четвърта последователна година, в която земеделието търпи огромни загуби заради лошото време и много производители няма да имат средства да започнат производствения цикъл следващата година, казва той.

Експерти оценяват, че 2,5 милиарда долара ще бъдат необходими за модернизиране на напоителните мрежи в Сърбия, най-големия земеделски производител в бивша Югославия. Но няма признаци за поява на такава дългосрочна стратегия. Фокусът вместо това е върху спешните поправки.. В Сърбия, където зърнената реколта се очаква да бъде половината от очакваните 7 милиона тона, търговци миналата седмица призоваха правителството да забрани износа на зърно и особено на царевица, соя, слънчогледово семе и пшеница. Такава стъпка ще донесе допълнителна несигурност сред регионалните пазари, особено в Босна, която традиционно разчита на Сърбия в случай на недостиг.

Хърватските профсъюзи искат намаляване на данъците върху храните, за да може производителите да бъдат конкурентни на пазара, но правителството оказва съпротива. Министърът на земеделието Тихомир Яковина заяви, че хърватското правителство обмисля частично вдигане на таксите за аренда на земеделска земя и увеличаване на митническите такси върху износа на зърно и царевица, за да се избегне недостиг.

Единственият лъч на надеждата за Хърватия са фондовете на ЕС, които ще станат достъпни, когато тя стане 28-ата членка на блока през юли идната година, пари, които може да бъдат инвестирани в дългосрочна стратегия за съживяване на земеделието.

Вицепремиерът Радимир Цачич сравни подхода на страната към земеделието като този на "примитивните племена". "Ако има дъжд, ще има реколта, ще има електричество", каза той по време на миналогодишната предизборна кампания. "Ако има суша, няма да има нищо. Това трябва да се промени", каза той.

По БТА

Споделяне
Още от Балкани

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?