Свалянето на Арафат няма да реши проблема

Общото мнение в Израел е, че през септември 2000 г. Ясер Арафат и колегите му са взели стратегическо решение за започването на Интифадата. Арафат и хората му не искат или не могат да променят това стратегическо решение, така че изводът е, че той трябва да бъде заменен.

Това е същината на вижданията за случилото през последните месеци около реформите в Палестинската автономна власт. С други думи искането за реформи е искане Арафат да бъде свален или ако това е твърде трудно, поне да бъде превърнат в символичен лидер, а управлението да премине в ръцете на други хора.

Представители на Израел, САЩ, Европа и арабския свят обмислят тази идея. Обсъждат я дори високопоставени палестинци, както и активисти в териториите, на които им е дошло до гуша от Арафат.

Обаче ще мине много време, преди някой да успее да изтръгне властта от ръцете на Арафат. Той няма да се предаде.

Вероятно под натиска на четворката международни посредници /САЩ, ООН, ЕС и Русия/ Арафат обяви, че планира да назначи премиер. Но той го обвърза със свикването на палестинския Законодателен съвет /парламента/ и на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина /ООП/. Тези институции ще трябва да обсъдят тази стъпка, като за целта вероятно ще са необходими поредица от срещи.

Назначаването на премиер изисква промяна в палестинската конституция, а това ще отнеме време.

Но истинският проблем не е какви стъпки трябва да бъдат предприети и колко време ще отнеме, докато Арафат престане да бъда всесилния лидер на Палестинската автономна власт. Каквато и отговорност да носи той за Интифадата, кръвопролитието през последните две години и половина излиза далеч извън обхвата на тази отговорност.

След като мирният процес се провали, трите милиона палестинци на Западния бряг и в ивицата Газа станаха по-ортодоксални мюсюлмани, както се случи в много други страни в региона след отслабването на арабския национализъм и краха на левите социални идеологии. Наред с това те обедняха още повече заради затварянето на териториите и различните наказателни мерки, наложени от Израел. Тези фактори, както и политиката на "постепенна анексия", упражнявана от всички израелски правителства от 1967 г. насам, съставят една формула, която подхранва цикъла на насилието.

Новият пост на палестински премиер няма да реши тези проблеми. Дори и ако внезапно се появи ново, ефикасно и честно палестинско ръководство, то ще бъде изправено пред същите проблеми и при сегашните обстоятелства няма да бъде в състояние да ги реши. При това тези прогнози дори не вземат предвид, че палестинското общество не е готово за ръководство, наложено отвън.

Ако е вярно, че Арафат е дал началото на Интифадата и продължава да носи отговорност за кръвопролитието, тогава нещата биха били много по-лесни. Махнете го и всичко ще се реши мирно . Но случаят не е такъв. Кой знае ? Може би хората, които ще заменят Арафат, ще бъдат по-безпомощни пред проблемите и ще предизвикат разцепление в правителството, което ще бъде дори по-зле за нас.

По БТА

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?