Свалянето на Саддам е стъпка към разрушаването на световната терористична мрежа

С какво сегашната операция в Ирак се различава от обикновената война?

Основното при една военна операция е да бъде поставена целта. При "Пустинна буря" измерението беше изгонване на частите на Ирак, навлезли в Кувейт, предотвратяване на завземането на кувейтските нефтени полета, предпазването на Саудитска Арабия от подобна инвазия и възпиране на режима в определени рамки. Но не и неговото сваляне. Съответно кюрдското малцинство и етнически групи получиха гаранции, че биха могли да направят някакво самоуправление в Северен Ирак. В сегашната кампания става дума за нещо диаметрално противоположно и то беше заявено както от Ръмсфелд, така и от президента Буш. Става дума за унищожаване на терористична мрежа.

Това в България се артикулира много малко - че основната отправна точка, спрямо която се съпоставя едно или друго действие, е с оглед на глобалната война, която САЩ и нейните съюзници водят срещу мрежата на Ал Каида.

Много малко се артикулират и аргументи в полза на това, че Садам Хюсеин и неговият режим са основна база на Ал Каида, за което има безброй доказателства. Разрушаването на тази терористична мрежа е първостепенната задача, която вкарва в някакви система случващото се в Ирак. Това е много драматичен епизод от една цялостна стратегия за неутрализиране на това, което в консервативната аналитична мисъл на военните анализи и сигурността, се тълкува като разрушаване на световната терористична мрежа. Аз бих искал да подчертая, че държави като Сирия и Иран, които граничат с Ирак, като Куба и Либия, в някаква степен Виетнам и Северна Корея са организирали такъв интернационал, който до голяма степен е враждебен чисто ценностно на свободния свят. Затова тази кампания в Ирак трябва да бъде тълкувана като брънка от една цялостна стратегия за неутрализиране на тази световна мрежа на тероризма.

Според CNN в последните военни операции на САЩ са загивали по 1 на 1500 войници, докато в Първата и втората световна война те са били 1 на 15. По време на съюзническата операция в Ирак вече има и много цивилни жертви.

Природата на военната кампания е такава. Ако някой си мисли, че тя може да мине без жертви, той просто разсъждава инфантилно. Никой не е казал, че войната трябва да бъде толерирана. Но аз ще цитирам генерал Де Гол, който казва, че войната е изключително мръсно, кърваво и неприятно нещо, но тя е тази, която е направила света, такъв, какъвто го познаваме. Войната трябва да бъде изучавана и анализирана по един хладнокръвен начин. Жертвите няма как да бъдат избегнати.

Защо Русия е против акцията срещу Садам, е ясно. Какви са причините обаче от САЩ и Великобритания да се дистанцират техните съюзници от НАТО Франция и Германия? Не трябва ли да ги търсим в няколко десетилетното въоръжаване на Ирак, включително и с химическо оръжие, от тези две държави?

Аз бих добавил към държавите, които създават някакви проблеми и които поставят на изпитание трансатлантическия ангажимент на САЩ, и Турция. Което за пореден път доказва, че когато хората гласуват, трябва да мислят. Имам пред вид ислямистката управляваща партия в Турция. Тя все повече увеличава своята възможност да влияе върху решенията, включително и в НАТО, което е много сериозно. Германия и Франция водят една двойнствена политика и яз бих ги уподобил на кучето, което мяука - т.е. те говорят едно, мислят друго, а правят трето.

Явно не искат да тръгнат срещу собствените си оръжия?

Точно така. Компания като "Сименс" или други компании, които са строили многобройните подземни бункери на Садам Хюсеин, ако разсъждаваха от своя ангажимент към свободния свят, трябваше да подпомогнат, на базата на своите познания, разрушаването им. Те, обаче, не го направиха. Затова в някаква степен съм удовлетворен, че Франция не беше възстановена във военните структури на пакта. Представете си каква криза би настанала, ако се повтори по някакъв безспорно драматичен начин, това, което генерал Де Гол направи през 1966 година. Тогава Франция излезе от НАТО и се наложи централата и да се прехвърли от Париж в Белгия. Това по един недопустим начин попречи за доста голям период от време на структурираната способност на Алианса да излъчва сила и активност в разгара на Студената война.

В тази връзка пак искам да заявя, че Германия и Франция водят една двусмислена политика. И ако за германския канцлер това донякъде е разбираемо в контекста на неговите предизборни обещания, но не и оправдано, то за един десен президент като Жак Ширак е абсолютно неразбираемо. През 1995 година френският контингент в бивша Югославия директно сътрудничеше с някои паравоенни формирования, спонсорирани от тогавашния диктатор Милошевич, но това не беше излъчено по адекватния начин в медиите и не се знае.

Изключен ли е икономическият интерес изобщо, в частност на оръжейната и петролната индустрия?

Оръжието може да бъде купувано и без война. Както става. Бюджетът на САЩ е около 390 милиарда долара, т.е. не е необходимо да водиш война, за да ти върви бизнеса с оръжията.

Но тази операция ще увеличи военните разходи на САЩ и Буш вече го поиска.

Не може да бъде тълкувана външната политика единствено и само от позицията на икономическия детерминизъм. Има интереси, но има и ценности. Да вземе петрола. САЩ внасят над три четвърти от петрола, който потребяват, от Мексико, Канада, Нигерия, Западна Африка и Венецуела. От Персийския залив техния внос е под 12 процента. Много малко хора знаят този факт и затова спрягат чисто Гьобелсовото теза - че става дума само за петрол. Петролът е важен фактор, но той е важен за всяка една държава. Ако човек погледне по-разширено на въпроса, може да направи едно тълкуване, което е по-състоятелно. 60 процента петрол от района на Персийския залив внасят Европа и Япония. Позицията на САЩ е проява на трансатлантически ангажимент към сигурността на Европа и Япония, с които има подписани много споразумения в тази област. Хората в САЩ, които вземат решенията във външната политика са дори идеалистически мотивирани - това в теорията на дипломацията се нарича "уилсинианство". Понятието идва от американския президент Уилсън, който навремето е бил критикуван заради ценностния си подход към външната политика.

Можем ли да поставим войната някъде в скалата на ценностите?

Ако след една подобна намеса на САЩ идва демокрация и свободен режим, защо да не можем? Защо никой не казва какъв беше Афганистан преди година и какъв е сега? Има ли сега там талибански режим? Има ли там структуриране на сигурност или няма? Свалиха ли жените фереджетата? Учат ли децата в светски училища? Но точно тези аргументи не са удобни за левичари и пацифисти, затова не се изтъкват. Много хора забравиха, че руснаците загубиха 15 хиляди млади мъже в една десет годишна война и не постигнаха нищо. САЩ дадоха под сто жертви в тази война, използваха модерна стратегия, привнесоха цивилизация и решиха проблемите. Къде след намеса на САЩ е дошъл тоталитарен или недемократичен режим?

Нормално ли е да се привнася демокрация?

Добре, ще поставя въпроса афористично - нужно ли е доброто да има юмруци? То трябва ли да се защитава по един вдъхващ респект начин? Ами да, разбира се. Ако човек разчита, че доброто и демокрацията могат да бъдат наложени само по ценностни механизми и чакаме някой да узрее за тези неща, той дълбоко греши. Силата е основополагащ термин, ресурс, модел на поведение във външната политика. Има един железен триъгълник, който позволява да бъде тълкувано това, което става във външната политика и той се нарича ангажименти, ресурси, съюзници. Напаснат като матрица, той позволява да се тълкува всичко от сферата на външната политика. Погледнете кампанията в Ирак. Там САЩ провеждат безупречно тези три фактора и сегмента. Аз не съм пилигрим на САЩ, макар, че няма нищо лошо да станеш пилигрим на Запада, тъй като свободата, която той носи, е неподражаема. Всяко нещо се познава в сравнение. Доброто няма да бъде познато, ако не бъде сравнено със злото.

След като Саддам обяви джихад, рейтингът на Буш в собствената му държава започна да расте, а обществото да се консолидира по темата "Ирак". Какви процеси очаквате да се развият в САЩ?

По един категоричен начин с това си поведение американското общество показа, че е велика нация - нещо, което у нас мнозина отхвърлят. Забележете нормалността в поведението на тази нация. Тя подкрепя своя избран лидер, тя иска от него неща, които конституцията му е вменила. В нейния преамбюл пише, че едно от основните задължения на президента е колективната отбрана на американската нация. И когато тази нация е заплашена по един драстичен начин, както това беше направено на 11 септември, и ако Буш се чувства пълноценен президент, то той не можеше да постъпи по друг начин. Нацията му привнася сила, повдигайки неговия рейтинг чрез подкрепата си.

Ако тази война завърши с хуманитарна катастрофа какво бъдеще ще има ООН?

Трябва да бъдат оценени параметрите, на това, което ще бъде наречено хуманитарна катастрофа. Ако говорим, че всяка поява на бежанци, ще бъде тълкувано като катастрофа, аз не го приемам. Колкото до ООН, бих заявил, че тази организация по някакъв начин трябва да се реформира. Поради сложността на процеса, това не бива да става по един много радикален начин.

Но при положение, че през 70 - те години беше допуснато един международен терорист като Ясер Арафат да прави свободни изказвания от трибуната на ООН, а сега либийският представител в организацията да е председател на комисията на ООН по човешки права, какво да кажа? По -голям скандал, по-голям парадокс не знам. Организация, която допуска да се случват подобни неща, показва че има нещо сбъркано в работата ѝ.

Какво очаквате?

Закърняването и превръщането ѝ в един апендикс. ООН ще представлява все повече поле за изява на сринали се в националното си политическо пространство лица, отколкото действаща организация. Като анализатор съм категоричен противник проблеми като този в Ирак да бъдат решавани чрез такива организации. ОССЕ също не е решила по категоричен и действащ начин нито един въпрос. Да вземем само Осетинския проблем в Грузия. Там руснаците първо съзнателно не допуснаха тази организация да се свърши работата. Второ, тя няма механизъм да реши силно, не силово, този проблем. Ако разширим кръга на въпросите, трябва да заявя, че руската позиция по отношение на НАТО винаги е била за неговата ерозия до някаква паневропейска система за сигурност. Забележете промяната, която подмолно се прокарва. На едно от последните заседания на руското правителство бе съобщено, че Путин е казал, че в тази кампания най-важното измерение е опозицията на Турция спрямо САЩ да открият северен фронт в Ирак. Целта на Русия, колкото и тя да бъде титуливана като част от антитерористичния блок, е многопластова. Част от нейните цели включва ерозия на НАТО.

Как оценявате промяната в позицията на президента и на левицата?

Георги Първанов се държи много повече като партиен лидер, отколкото като президент. Ако използвам една фраза на Черномирдин, казана по друг повод - БСП се опита да го направи по-добре, но стана както винаги. И друг път съм казвал, че не бива да бъдат надценявани заявените от БСП тежнения в полза на НАТО. По-скоро тази партия би могла да изпълнява ролята на троянски кон, ако България бъде прието в пакта. И не дай Боже тази партия да дойде на власт.