Светът е разделен на две от бедността Кофи Анан- Ген. секретар на ООН

В последното десетилетие напредъкът в борбата с бедността беше доста ограничен, а глобализацията сама по себе си не донесе полза за по-голяма част от народите по света. Опитите за стимулиране на човешкото развитие и за спиране на вредните ефекти върху околната среда, не бяха особено полезни. Недостатъчни бяха ресурсите и политическата воля, подходът към проблемите, засягащи южните части на света, беше откъслечен и несъгласуван. От икономическа гледна точка 90-те години на века не бяха толкова смутно десетилетие, колкото предходното. Някои данни дори са положителни: нарастване на брутния вътрешен продукт за развиващите се страни от 2,7 на сто до 4,3 на сто за предходните десет години.

Не всички страни обаче се възползваха от тази тенденция. Да вземем Африка за пример: континентът регистрира известно стопанско оживление, но увеличаването на населението анулира благоприятния ефект от подобрението. Ножицата на различията в стандарта на живот на африканския континент и другите части на света вместо да се стеснява, се разширяваше. Равносметката е отрицателна и за други части на света, особено за страните в икономически преход, където растежът през 90-те години спадна на по-малко от 2,5 на сто. Глобализацията показа своето непостоянство. Много страни се облагодетелстваха от нея, докато други платиха твърде висока цена и бяха засегнати от тежки финансови кризи.

Разликите между отделните региони на света са поразителни. Едва 15 на сто от населението в богатите страни съставлява 56 на сто от глобалното потребление. По-голямата част от света яде, купува и консумира много повече, отколкото в миналото. В африканските семейства обаче потреблението е с 20 на сто по-ниско в сравнение с периода преди 25 години.

Ето един евентуален план за действие при тези обстоятелства.

Първо: глобализацията трябва да бъде насочвана в правилната посока, тъй като благоприятните ефекти от нея до този момент се разпределяха твърде несправедливо и по-бедните страни винаги оставаха извън разпределението. Необходимо е да бъдат премахнати субсидиите, които изкривяват пазарните механизми и да бъде подобрен достъпът до продукти и услуги, произхождащи от юга към пазарите на севера предимно в текстилния и земеделския сектор. За да се борим ефикасно срещу бедността в селските и градските региони трябва да се насърчава земеделието, фермерството, да се отпускат кредити, да се стимулира разпространението на модерни технологии и да се разширяват възможностите за получаване на добро образование. Усилията в тези области трябва да вървят паралелно с кампаниите за опазване на околната среда.

Говорейки за развитие не можем да забравим и здравеопазването. През 90-те години здравеопазването се подобри значително с очакване за нарастване на продължителността на човешкия живот. Бяха премахнати много вирусни болести. Но и в този случай обаче това не се отнася до голяма част от света, където условията на живот на населението са се влошили поради липсата на средства, замърсяването на околната среда и разпространението на вируса на СПИН. В много страни СПИН-ът доведе до намаляване на продължителността на живота до равнища, много по-ниски в сравнение с 80-те години. Съществуват възможности за разрешаването и на тези проблеми.

Необходимо е да се разшири и либерализира достъпът до водните ресурси, да се намали съдържанието на олово в горивата и да се подобри качеството на въздуха.

Необходимо е също така да се създадат програми за развитие на местни институции, които да се занимаят с разрешаването на проблемите на здравеопазването.

Съдбоносен е проблемът с енергетиката. Необходимо е да се увеличи ефективността на енергийните източници и да се променят потребителските навици.

Това са в общи линии съдбоносните въпроси. За тяхното разрешаване са необходими смели решения, като това да се увеличи влиянието на международните институции, които да имат по-глобален подход към тези проблеми.

По БТА