Светът на Путин се разпада

Да гледаш как се разпада един авторитарен режим е като да гледаш епизод на американския сериал "Доктор Хаус". Някой, който в началото на сериала се радва на активен начин на живот, 15 минути по-късно изпада в полиорганна недостатъчност, а лекарите трескаво се опитват да разберат каква е причината и кой ще е следващият излязъл от строя жизненоважен орган.

Приятел ми изпрати линк към програма, излъчена неотдавна по руската национална телевизия (линкът беше към видео в YouTube - повечето хора, които познавам, нямат традиционни телевизори, тъй като гледането на телевизия лека-полека замря сред образованите хора през последните 10 години). Над 10-минутното видео грубо и открито осмива годишния телевизионен диалог на Путин със зрителите.

"Какво разбираш от това?", написа приятелят ми. "Фалшиво ли е ?" Не бе фалшиво. И онова което разбрах е, че телевизията, най-важният орган в държава като Русия, вече не функционира както преди.

Телевизия Ен Те Ве, която излъчи шоуто, е собственост на държавния газов монополист "Газпром", който има голям вестникарски холдинг. Формално, телевизията не трябва да изпълнява нарежданията на Кремъл, но през последните 10 години (след като бе отнета от основателя й), просто ги изпълняваше. И сега ще спре.

Характерно за строгите авторитарни режими е, че не законите, съдилищата или строгата управленска йерархия ги задвижва, а страхът. И след като страхът се извади от уравнението изведнъж, тъй като страхът винаги изчезва внезапно, става ясно, че тези съдилища, закони и йерархии не работят. Всичко просто започва да се разпада.

Това се случи тук преди 20 години: институциите просто спряха да изпълняват заповедите на Кремъл. Медиите спряха да се страхуват от цензорите, които все още имат кабинети във всяка медия. Полицията спря да прилага абсурдни правила, с което даде възможност за раждането на частната стопанска инициатива. В крайна сметка, лидерите на 15-те съставни републики на Съветския съюз спряха да се страхуват и империята се разпадна, което според стандартите на историята стана светкавично.

През август 1991 г., когато хардлайнерите на Комунистическата партия се опитаха да си върнат насилствено властта, страхът беше основният магически компонент, който им липсваше. Някои хора се изплашиха, но достатъчно голяма част - не. Радиожурналистите продължиха да съобщават за държавния преврат и да намират начини да предават, дори когато сигналът им няколко пъти бе прекъсван, а в кабинетите им нахлуваха специалните сили. Журналисти от няколко вестника, които бяха закрити, се обединиха и отпечатаха съвместна публикация под името "Общ вестник". А обикновените хора, сред които студенти, професионалисти и бивши военни от армията, заляха улиците, за да защитят Белия дом в Москва, където Борис Елцин седеше, олицетворявайки демокрацията.

Кметът на Москва и много други представители на местната власт не се изплашиха от хардлайнерите и отказаха да се подчинят на указанията им. Вместо да бъдат парализирани от страх, институциите продължиха да функционират както обикновено: летищата работеха, телефонните линии не бяха прекъснати, хората можеха да се придвижват и да комуникират. Накрая, ключови генерали не се подчиниха на заповедите на хардлайнерите, с което ги принудиха да се оттеглят позорно. В крайна сметка уплашените бяха хардлайнерите.

Сега Путин води борба, като назначава свои хардлайнери на ключови позиции. Той назначи стария си приятел генерал Сергей Иванов от Федералната служба за сигурност за началник на президентския кабинет, въпреки че Путин все още не е официално преизбран за президент. Върна в Москва и назначи в кабинета си Дмитрий Рогозин, одиозният агресивен националист и представител на Русия в НАТО. През следващите дни той най-вероятно ще назначи още хора, за да покаже, че правителството му е твърдо, националистко и авторитарно. Путин прави това, защото е уплашен и отчаяно иска да върне страха, който му даваше възможност да управлява през последните 12 години.

Но собствените му медии вече го забравят. Някои от най-близките му доверени лица изпращат приятелски сигнали на демонстрантите. Те вече не се страхуват, а това означава, че институцията се разпада. Процесът не може да бъде спрян: доктор Хаус няма да се притече на помощ.

*По БТА