Светът обича бежанците, особено ако са олимпийци

Целият свят е трогнат от отбора на бежанците в Рио де Жанейро. Аплодираха ги и се изправиха за тях на крака по време на церемонията по откриване на Олимпиадата. Дори известния със своята сдържаност генерален секретар на ООН Бан Ки Мун, бе забелязан да се усмихва до уши при представянето на бежанския отбор, пише в. "Ню Йорк Таймс" в свой материал посветен на темата.

Да, светът подкрепя и съчувства на Отбора, но това не променя факта, че бежанците продължават да умират с хиляди по пътя си към по-добрия живот. Те умират по моретата, опитвайки да достигнат европейските брегове. Умират по траншеи с бодлива тел и стават жертва на грабежи и трафиканти. Страните, през които минават и към които се стремят са уплашени от тях.

Членове на отбора са двама плувци от Сирия, двама джудисти от Конго, маратонец от Етиопия и петима бегачи на дълги разстояния от Южен Судан. Рами Анисом, бежанец от Сирия живеещ в Белгия, се представи повече от достойно при плуването. Той е родом от Алепо, Сирия и по негови думи "нито Русия, нито САЩ биха си мръднали пръста да помогнат за реалното разрешаване на конфликта."

Светът е разкъсан в отношението си към търсещите спасение. Силата на глобализацията, мобилното човечество, безграничното киберпространство породи също толкова мощна противодействаща сила на национализъм, шовинистична политика и антиимигрантски фанатизъм. Двете течение съжителстват в напрегнато равновесие.

Свободата е универсално човешко право. Бразилия и Международният олимпийски комитет дадоха на света образец за човечност и за надеждите на всеки бежанец.