"Светът за българския воин” - уникален документ за възкръсналата през XIX век България

"Светът за българския воин” - уникален документ за възкръсналата през XIX век България

В наши дни за българската армия и нейните воини почти не се говори в страната, а още по- малко в чужбина. Но това не винаги е било така, както ни показва "Светът за българския воин” – книга-документ и същевременно албум за най-впечатляващия в чуждестранните очи символ на възкръсналата през XIX век България.

Авторът ѝ Димитър Димитров с години е събирал автентичните текстове и илюстрации в западните списания и книги от втората половина на XIX век и началото на XX век, когато нерядко български воини са изпълвали първите страници на водещи европейски списания като “L’Illustration” и “The Illustrated London News”.

Димитър Димитров е познат на българските слушатели на Би Би Си, тъй като от 80-те години на миналия век представяше от Лондон седмичната Историко-политическата програма, в която запознаваше слушателите с редица интригуващи и неизвестни моменти от българската история.

Книгата "Светът за българския воин”, която излиза от издателство "Изток- Запад", наистина е уникална не само със съдържанието си, но и с факта, че всички публикации са представени в оригинал и с българския превод.

Първата книга от трилогията "Светът за българския воин” обхваща периода от Българското Нишко въстание от 1841 до Балканската война – 1912 г. Ключово събитие през този период е Сръбско-българската война през 1885 г. и както нагледно показва книгата, тя е била първостепенна новина за Европа и водещите западни издания я отразяват не само със съобщения, но и с множество илюстрации на събитията. Френски, немски, английски, италиански автори – чиито текстове на оригиналните езици могат също да бъдат прочетени до българския им превод – възхваляват бойните качества на българина и сипят суперлативи за неговата издръжливост.

Но има и любопитни детайли, например описание на отряд посръбнали ракия воини, за да сложат нещо в празните си стомаси, клатушкайки се, отиват към фронта и въпреки всичко се представят достойно.

Участието на войската в детронирането на княз Батенберг е документирано буквално по часове – могат да се видят илюстрации на обкръжаването на двореца, отвеждането на княза до Военното министерство и откарването му до Дунава, неговото завръщане и дори разжалването на извършителите.

В годините след Освобождението бързото развитие на българската войска – "придобиването на военни качества от "страхливите” българи”, както пише един английски автор – е друга тема за западните книги и списания: "Младият българин се изправя, изпъчва гърди и върви с гордо блеснали очи, когато страната му го призове. Военната служба е популярна.” - "The young Bulgarian straightens himself, drops his slouch, and walks with a proud glint in his slouch, and walks with a proud glint in his eye when his country calls upon him. Military service is popular”, Pictures From the Balkans, 1906.

В книгата "Светът за българския воин” е намерила място в съкратен вид напълно непозната за българския читател новела за отмъстителния Янчо хайдутин от френски автор, пребивавал в България по време на Кримската война. Новелата “Jantzo L’Haidouk” излиза в Париж през 1863 г.: " – Чуждоземци! – каза Янчо, като рязко стана. – Дойде моментът да се разделим. Светът е голям и ние не следваме един и същи път. Аз никога повече няма да ви видя и вие повече няма да чуете да се говори за мен; но никога няма да забравя честта, която оказахте на скромната ми къща. Аз съм обикновен български селянин, а вие сте френски офицери. И все пак, споделяйки с мен хляба и солта, вашите очи срещнаха моите; сърцата ви потръпнаха с моето... Само нашите ръце не могат да се стиснат... Но когато дойде времето да отмъстим на турците за безчестието им към нашата страна, при завръщането си във Франция или по бреговете на Дунава, спомнете си за Янчо хайдутин.”

Илюстрован репортаж от 1854 г. в “The Illustrated London News” разказва за спасяването край Балчик на две български момчета, които, както се разбира от друго съобщение в британската преса, по-късно стават офицери в Британската армия и получават златни часовници от Кралица Виктория.

Обучението на българските войници и военните маневри в началото на ХХ в. впечатляват редица западноевропейци. А един англичанин на няколко страници описва удобствата – топлина, огледала за бръснене и др. – на българските казармени помещения и, по неговите думи, се черви от срам, тъй като те превъзхождат типичната английска казарма.

Подобно сравнение е повече от немислимо в наши дни.

Споделяне
Още по темата
Още от Общество