Светият отец призова България да даде надежда на младежите си

Благослови страната да е все така гостоприемна и с отворени очи, ръце и сърца за нуждаещите се

Светият отец призова България да даде надежда на младежите си

Папа Франциск призова българските власти да намерят начини за запазят младежите в страната, тъй като 30 години след края на тоталитарния режим България е изправена пред предизвикателството 2 млн. нейни граждани да са емигрирали в търсене на по-добри възможности. Той благослови държавата и ѝ пожела да е все така гостоприемна и хората в нея останат с отворени очи, ръце и душа за нуждаещите си. Светият отец отбеляза древната история на държавата ни, определи България като мост между Изтока и Запада, между религии и че "тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на богатство, а не като на повод за конфликти".

Главата на Римокатолическата църква, който в неделя сутринта пристигна на двудневно посещение в страната, отправи първото си послание към гражданите след срещата си с държавния глава Румен Радев на площада пред Президентството, където се бяха събрали стотици да го приветстват и да чуят словата му.

"Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност", каза папа Франциск .

По думите му е символно, че е приветстван на "този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта".

Понтификът поздрави патриарх Неофит, с когото по-късно се срещнаха.

"Изпращам сърдечен поздрав на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата църква, за които идвам, за да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в всекидневния им път на живота и християнското свидетелство", посочи още Светият отец.

Поздрав и към православни, евреи и мюсюлмани

Той поздрави сърдечно и християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общност и на вярващите мюсюлмани и потвърди "дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира; да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство".

Да се възползваме от гостоприемството, което ни оказва българският народ, така че всяка религия, призована да насърчава хармония и съгласие, да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните цивилизации, разбирания и традиции, и отхвърляйки насилието и принудата, апелира папа Франциск. По думите му по този начин ще победим онези, които с всички средства се опитват да я манипулират и експлоатират.

"Моето днешно посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 г., и се случва в благодарното възпоменание за присъствието в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монсеньор Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувство на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ и то до такава степен, че е казал, че където и да би отишъл, къщата му винаги ще бъде отворена за вас, без нуждата да казвате дали сте католици или православни, но само: брат от България", каза Негово светейшество.

"Св. Йоан XXIII работеше неуморно, за да насърчава братското сътрудничество между всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и ръководи в първата му фаза, даде голям импулс и тласък за развитието на икуменическите отношения", припомни той.

Папата отбеляза също така, че от 1968 г., вече над 50 г., официална българска делегация, съставена от най-висшите граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на Св. Св. Кирил и Методий. "Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техния език и култура, и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство", заяви още той.

Предизвикателство на демографската зима

"Тридесет години след края на тоталитарния режим, България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България, подобно на много други страни от Стария континент, трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима - демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляването на доверието в бъдещето", заяви Светият отец.

По думите му спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедност, и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществуване или просто едно безопасно убежище, отбеляза Негово светейшество.

"Познавам ангажимента, с който управниците на тази държава от години се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички усилия за насърчаване на благоприятни условия, така че младите хора да могат да вложат техните свежи сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в Родината условията, които позволяват един достоен живот", пожела той.

"Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и отворена за културен и търговски обмен, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата", каза папата.

"Бог да благослови България, да я запази мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива", завърши словото си папа Франциск.

Румен Радев: Да градим мостове, а не стена

Преди това президентът Румен Радев посочи, папата е посрещнат с най-топли чувства от един открит и добросърдечен народ. "Народът на една от най-старите християнски държави, приел Христовата вяра преди 12 века. Народ, преодолял всички предизвикателства, превратности и изпитания, благодарение на своите морални и духовни добродетели, на църквата и кирилицата, на вярата и знанието",  каза държавният глава.

"Във Вашето Великденско послание призовахте "да изграждаме мостове, а не стени”. Това е мисията на нашето време, защото стени се издигат лесно, но мостове се градят трудно. И ако в многовековните отношенията между България и Ватикана доминират добрата воля и взаимното уважение, заслугата е на "майсторите на мостове“, каза Радев.

"Днес, когато омразата и ксенофобията се завръщат в Европа, ние си спомняме за великата мисия на Светите равноапостоли Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни различия не са пречка народите да живеят в мир и да изповядват общи ценности", добави той.

Според Радев посещението на папата е "едно от най-значимите събития в нашата нова история, защото споделяме общи грижи и тревоги - грижата за опазването на мира и тревогите за съдбата на милиони човешки същества, захвърлени на произвол и обречени на преследване, унижение, бедност, робство, сегрегация и терор".

Още от България