Кръгът "Николай Пловдивски" бойкотира заседанието на митрополитите

Светият синод потвърди избора на Кирил за наместник-председател на БПЦ

Премиерът обяви, че "под никаква форма" държавата няма да се меси на църквата

Митрополитите влизат на заседанието на Светия синод. Сн. БГНЕС

При вече явно разделение на силите Светият синод се събра в сряда на първото си редовно заседание след смъртта на патриарх Максим, за да обсъди възраженията на някои митрополити срещу избора на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за наместник-председател на БПЦ до избора на нов патриарх.

Синодалните членове трябваше да започнат да обсъждат подготовката за избора на нов патриарх, който трябва да се проведе най-късно до края на януари. До тази точка от дневния ред не се стигна поради важността на първия въпрос - поставената под съмнение легитимност на избора на Кирил.

Заседанието продължи няколко часа, след края му никой от участвалите в него не пожела да даде изявление. В късния следобед бе разпространено официално изявление на Синода, качено на страницата на Българската партиаршия. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=91482

В изявлението се казва, че "Светият Синод потвърждава избора на Варненския митрополит Кирил за наместник-председател на Българската православна църква (БПЦ) и Софийски митрополит". Уставът на БПЦ гласи, че наместник-председателят временно управлява и Софийска епархия.

От Светия Синод заявяват, че заседанието от 10 ноември 2012 г. е било законно, защото на него са присъствали необходимия брой митрополити. По време на заседанието никой от митрополитите не е изказал особени мнения и е бил съгласен с избора на наместник-председател. От Светия Синод обясниха още, че гласуването на временно оглавяваш БПЦ е тайно, защото така разкрива истинската воля на гласуващите.

Според Устава на Българската православна църква както световната и българската правна система не съществува като възможност оттегляне или заличаване на подпис, който вече е положен. Според Светия Синод опит за оттегляне на подпис е правен абсурд, се посочва в изявлението.

"Според каноните на БПЦ, ако някой извърши нещо въпреки даденото вече съгласие и положен подпис, такъв себе си ще се лиши от честта си”, се посочва в изявлението на Светия Синод. От Синода завяват още, че БПЦ е самоуправляваща се институция и няма да позволи никой да ѝ оказва натиск, включително и членовете на Светия Синод.

Легитимността на избора на Кирил за наместник-председател на БПЦ е потвърдена на заседанието на Синода с подписите на осем митрополита - толкова, колкото са заседавали. Документът не е подписан от шестима митрополити - двамата "задгранични" - Американския Йосиф, Западноевропейския Симеон и от Пловдивския Николай, Великотърновският Григорий, Плевенския Игнатий и Врачанския Калиник.

Кръгът "Николай Пловдивски" бойкотира заседанието на Синода

Заседанието на синода се проведе в присъствието на осем митрополити от 14 членове. По устав то е легитимно, защото Светият Синод може да заседава с минимум 8 членове.

Отсъстваха двамата задгранични митрополити - Американският Йосиф и Западноевропейският Симеон, макар че сред чакащите пред синода журналисти усилено се заговори, че Йосиф можело да се появи.

Не дойдоха Пловдивският владика Николай, който обяви преди дни, че се оттегля за 40 дни "за молитви и размисъл", Великотърновският Григорий, Плевенският Игнатий и Врачанският Калиник. И за четиримата се смята, че са от едното крило в синода.

Николай бе този, който оспори избора на Кирил за наместник-председател и напусна заседанието на Синода в събота, когато Кирил бе избран за наместник. Митрополит Григорий пък във вторник разпространи писмо до Синода, с което обяви, че оттегля подписите си под двете решения от събота, с които Кирил бе избран за наместник-председател и за временен митрополит на София.

Медиите бяха пуснати да отразят началото на заседанието на синода, нещо, което не е в практиката на Синода. Както и доскоро не бе практика публичното обсъждане на вътрешно-църковни въпроси от страна на клириците. То бе нарушено след смъртта на патриарх Максим, когато напреженията между владиците станаха явни.

Медиите в употреба за властта в Синода

В борбата за власт в Синода бяха впрегнати неособено чисти светски методи на предизборните схватки. На сайта на Пловдивската патриаршия бе поместена препечатка на материал от пловдивския вестник "Марица" за това как веднага след избора за наместник-председател на БПЦ в събота Варненският владика Кирил събрал митрополитите и започнал да ги черпи обилно, което продължило до късно вечерта. Не присъствали Николай и още двама "не се знае кои".

В ход бяха вкарани и още прийоми на борбата за власт - слуховете и клюките. Сред медиите се затъркаляха версии, че Николай предлагал пари на митрополитите да не отидат на заседанието, че Николай имал на времето проблеми с психичното здраве, че Кирил бил използван като мишена за обиране на негативите, параван, за да се появи по-късно истинският кандидат за патриаршеския пост и т. н.

Известни и неизвестни богослови, публицисти, юристи, бивши и сегашни чиновници в дирекцията по вероизповеданията започнаха да тълкуват "разстановката" на силите в Синода и зад кой от владиците какви интереси стоят.

Държавата няма да се меси в работите на църквата, обяви премиерът

На този фон директорът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет Емил Велинов съобщи в сряда, че премиерът Бойко Борисов изрично е наредил на днешното заседание на кабинета държавата да не се намесва под никаква форма в църковните дела.

"Напоследък зачестиха инсинуациите с това, че държавата се намесва във вътрешно-организационния живот на църквата. Държавата по никакъв начин няма да вземе отношение и няма да се меси в този проблем, който сега стои за решаване пред Светия синод на Българската православна църква. Лично министър-председателят ме извика пред целия Министерски съвет и категорично забрани всякаква намеса от страна на държавата за решаването на този проблем. Смятам, че Светият синод на Българската православна църква ще намери сили и ще реши проблема по най-добрия начин за самата църква и за народа ни", заяви Велинов.

Само преди няколко дни той охотно обясняваше, че уставът на БПЦ може да се промени при нужда, за да се допусне митрополит, ненавършил 50 години, да заеме патриаршеския престол. Това "допускане" бе по повод на нескритите амбиции на Николай Пловдивски за повече власт.

Самият Борисов заяви още по-категорично след заседанието на правителството:

"Днес съм извикал Велинов на дирекцията за вероизповедания и категорично съм му казал, че една дума, свързана с избора на патриарх на България, ще му коства позицията. Комунистите години наред са се месили в църквата, доведоха я дотам, че две-трети от влaдиците са агенти на бившата Държавна сигурност. Нашето правителство не прави така".

"Ние строим църкви, строим манастири, ремонтираме ги за много милиони", продължи Борисов. "Ние нито имаме кандидат, нито подкрепяме, нито искаме по какъвто и да е начин да бъдем въвлечени в този избор. Затова съм го предупредил пред всички министри днес, както и колегите си – това е тема на църквата", каза той.

"Единствено мога да помоля владиците, тъй като ние сме вярващи хора, подкрепяме всички, особено с проектите, които се строят – църкви, манастири, и ремонтите им, Нашата Света църква и нека да имат предвид, че всички вярващи – миряните, народът ги гледа и да си направят избора така, че утре същият този народ да застава и да им целува ръка, да целува кръста, който носят и да има доверие в тях”, каза премиерът.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?