Световната банка дава 900 млн. долара на Пакистан

Световната банка отпуска на Пакистан 900 млн. долара кредит като помощ за ликвидиране на последиците от най-разрушителните наводнения в историята на страната, които я сполетяха в последните седмици, предадоха информационните агенции.

Според официалните данни пострадалите от стихиите са над 20 милиона пакистанци, а загиналите са близо 2000 души.

Според представителите на ООН помощта от международната общност пристига крайно бавно. Събрани са едва една трета от обещаните от ООН средства в размер на 460 млн. долара за оказване на извънредна помощ.

ББС цитира посланика на Пакистан във Великобритания, според когото възстановяването на страната от наводненията ще отнеме поне 5 години и около 15 млрд. долара.

Медицински служители предупреждават за големия риск от разпространение на инфекции сред бежанците, сред които има 3.5 млн. деца.

"Хората живеят сред потоци вода, която носи цялата мръсотия и зарази, които са били по земята, включително и от места, където хигиената е много ниска, и сега в този вода живеят хора", каза Тома Батарди от организацията "Лекари без граница", цитиран от ББС. "Това, без съмнение представлява опасност за здравето на хората".

Представителят на ООН Маурицио Гиляно предупреди, че ако на Пакистан не бъде предоставена веднага необходимата помощ, страната ще бъде заплашена от "втора вълна от мор" от инфекции, предавани чрез водата, и от дефицит на храна.

Според разчетите жертви на такива заболявания могат да станат 6 милиона души.

Друг представител на ООН Тим Ървин в някои райони водата вече спада, но това не е подобрило положението на хората. А някъде, например в южната провинция Синд, водата продължава да приижда. Инд е излязла от бреговете си и нанася разрушения в долината си.

Хуманитарната катастрофа, пред която е изправен Пакистан, както и наводненията в Европа или пожарите в Русия изправиха ЕК пред задачата да ускори разработването на мерки за повишаване на ефективността на помощта на ЕС при бедствия. В понеделник говорителят на еврокомисаря по хуманитарната помощ Кристалина Георгиева Феран Тараделяс съобщи, че Георгиева е напреднала в изготвянето на предложения за засилване на ролята на ЕС при бедствия и хуманитарни кризи, но изготвянето им "изисква консултации със страните от ЕС".

Самата Георгиева смята, че ЕС се нуждае от собствена система за ранно предупреждение за природни бедствия. Тя подкрепя създаването на подобна система, която може да бъде използвана както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, предаде Дойче Веле.

"Наводненията в Пакистан показаха, че заедно трябва да работим за създаването на система за ранно предупреждение”, каза тя.

Според българския еврокомисар нужна е такава европейска мрежа, която да позволява възможно най-бързо да се реагира в случай на природни катастрофи и само след няколко часа да започне оказването на помощ на засегнатите от стихията. Кристалина Георгиева посочва, че всяка страна може да има принос за създаването на системата. Например, Италия може да сподели своя опит в прогнозирането на земетресения, а Полша и Румъния - на наводнения.

В същото време еврокомисарят се обяви против предложението на френския президент Никола Саркози за създаването на европейски части за бързо реагиране за оказване на помощ на пострадалите при природни бедствия.

Предложенията на Кристалина Георгиева трябва да бъдат подготвени, а след това обсъдени и одобрени от колегиума на комисарите.