Световни лидери отдадоха почит на съветските жертви във войната

Над 50 световни лидери, включително и американският президент Джордж Буш са в Москва, където отдадоха почит на жертвите, които Съветският съюз даде във Втората световна война.

След грандиозния парад на Червения площад, руският президент Владимир Путин поведе Буш и останалите високопоставени гости към Паметника на незнайния войн до стените на Кремъл, където те положиха цветя в знак на признателност. След церемонията прозвуча химнът на Руската федерация. На първия ред до Путин и съпругата му Людмила бяха застанали президентът на САЩ Джордж Буш и съпругата му Лора, президентът на Франция Жак Ширак, китайският лидер Ху Цзинтао, президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев, премиерът на Италия Силвио Берлускони и други.

Празникът обаче бе помрачен от разногласията около наследството от Втората световна война.

В неделя вечерта по време на разговорите си с Путин Буш изрази тревогата на САЩ, че Русия отстъпва от демократичните принципи. Държавният секретар Кондълиза Райс заяви пред репортери, че разговорът бил прям. “Те си казаха какво мислят и какво имат предвид”, заяви Райс пред журналисти, цитирана от Си Ен Ен.

Политиката обаче остана на заден план в понеделник, Деня на победата над хитлерофашизма.

2 500 ветерани от Втората световна война откриха парада на Червения площад, следвани от хиляди други на инвалидни колички, които не могат да ходят. На площада дефилираха и войници, облечени в униформи от времето на войната.

По-голямата част от света отбелязва 8 май като годишнина от безусловната капитулация на Германия, известен като V-E Day (Ден на победата в Европа).

Русия празнува победата ден по-късно.

В действителност Германия капитулира на 7 май във Франция, в централата на върховното съюзническо командване начело с американския генерал Дуайт Айзенхауер.

Над 40 милиона са жертвите от войната, като руските загуби се изчисляват на 27 милиона души – войници и цивилни граждани. Семейството на Путин, както и повечето руски семейства, са загубили свои близки.

Буш заяви, че е дошъл на честванията, защото това е момент, когато “светът почита голямата храброст и саможертва на руския народ” за разбиването на нацизма.

Независимо че през последните месеци отношенията между САЩ и Русия са обтегнати, Буш и Путин се усмихваха непрекъснато по време на кратката им поява пред репортери преди срещата им в неделя вечерта, изтъквайки приятелските чувства помежду си.

Путин дори покани Буш да си повози в бяла Волга, произведена през 1956 година, след което отидоха на вечеря.

Съветската саможертва     

Руският президент подчерта размерът на съветската саможертва във войната срещу нацистите.

“Победата бе обща за нас, никога не сме я делили на своя и чужда и винаги ще помним помощта на съюзниците - Съединените щати, Великобритания, Франция, другите държави от антихитлеристката коалиция, на германските и италианските антифашисти”, изтъкна Путин.

Той също така посочи, че светът знае, че Съветският съюз е загубил десетки милиони свои граждани през тези години.

Най-жестоките, решаващите събития, определили драмата и изхода от тази безчовечната война, бяха на територията на Съветския съюз. Съветската армия обаче провали плановете на фашистите да унищожат страната и подгони врага назад към бърлогата му, отбеляза руският президент.

Резултатите от битките край Москва и Сталинград, успехите при Курската дъга и Днепър предопределиха изхода от Втората световна война. С освобождението на Европа и битката за Берлин Червената армия сложи победната точка във войната, заяви Владимир Путин.

Церемонията се проведе при изключителни мерки за сигурност. Центърът на Москва е затворен, а жителите на руската столица бяха предварително подканени да наблюдават парада по телевизията, а да не присъстват лично. Това предизвика възмущение, че празникът не е за обикновените хора, отбелязва Би Би Си.

Емблемите на Съветския съюз, включително портрети на Йосиф Сталин, изобилстват по време на честванията. Това даде повод за нови паралели между управлението на Сталин и Путин, водещ страната към твърдо авторитарно управление.

Заради отказа на Москва да признае и да се извини за окупацията на балтийските републики, Естония и Литва бойкотираха тържествата в Русия.

Путин обаче отказа категорично да се извини за Пакта Молотов – Рибентроп, както и за окупацията на Източна Европа след войната.

Грузинският президент Михаил Саакашвили също не уважи поканата да участва в тържествата заради "блокирането на преговорите" за руските бази в Грузия. Ще следваме съветите на американския президент Джордж Буш и ще проявим търпение към Русия в преговорите за изтегляне на военните бази, заяви грузинският президент, който по-късно в понеделник ще посрещне Буш в Тбилиси.

Квашневски призова Русия да признае “историческото зло”

Полският президент Александър Квашневски присъства на парада, независимо от възраженията на много поляци, които смятаха, че той не бива да ходи Москва, тъй като победата над нацистите през 1945 година не е донесла свобода на Полша, а почти половин век съветски комунизъм.

В изказване на церемонията по връчване на медали на руските ветерани, Квашневски призова да се “признаят историческите факти и историческото зло”. Той нарече пакта Молотов – Рибентроп “съглашение между двама тоталитарни лидери”, насочено срещу народите на Централна и Източна Европа.

“Близкото сътрудничество между Хитлер и Сталин продължи практически две години. Жесток удар стана гибелта на 21 хиляди полски офицери… Спомняйки си мъжеството на руските и полските войници, сражаващи се срещу хитлерофашизма,      искаме да преодолеем болезнения опит в миналите ни отношения. Не бива да игнорираме историческата правда и не трябва да се боим от нея, тя ни е нужна като чист източник. Ние уважаваме на болката на руския народ и знаем колко много жертви е дала страната по време на сталинския тоталитаризъм”, заяви полският президент.

В Полша, каза Квашневски, разчитат, че Русия признава “историческите факти”, за не стои миналото в отношенията между двата народа.

На церемонията, която се проведе в посолството на Полша в Москва, близо 160 ветерани от Великата отечествена война бяха наградени с полски медали по случай 60-годишнината от победата.

Историческото примирение между Русия и Германия

В словото си на 9 май Путин посочи, че “откакто епохата на глобална конфронтация приключи, бележим значителен напредък по пътя към високата си цел - гарантирането на мир и спокойствие в Европа. Ние градим своята политика върху идеалите на свободата и демокрацията, върху правото на всяка държава самостоятелно да избира своя път на развитие. Градим я въз основа на доверие и търсене на цивилизована перспектива за всички народи, включително онези, които са преминали през трудния опит на конфронтацията от миналото и са успели да открият нов път към международен диалог и сътрудничество”

“Ярък пример за такава политика е историческото примирение между Русия и Германия. За мен то е сред най-ценните постижения на следвоенна Европа, пример, достоен да бъде разпространен в съвременната световна политика”, подчерта руският президент.

Независимо от настроенията в балтийските републики и Грузия, той посочи, че “за народите от бившия Съветски съюз 9 май навеки ще остане Ден на великия народен подвиг, а за държавите в Европа и на цялата планета - Ден на спасението на света”.

По-рано германският канцлер Герхард Шрьодер се извини на Руския за страданията, причинени от германците по време на Втората световна война, и поиска прошка от Москва.

В статия, публикувана в понеделнишкия брой на в. Комсомолская правда, Шрьодер посочва, че 60 години по-късно руско-германските отношения са по-добри от всякога и че за него е чест да присъства на тържествата по повод годишнината от края на Втората световна война в Европа.

"Никоя друга страна не плати толкова скъпо победата над хитлеристка Германия както Съветския съюз”, казва Шрьодер, който подчертава важността на руско-германските икономически отношения в днешния ден.