Световни лидери търсят как да избегнат точката на необратимост за планетата

Над 50 световни лидери се събраха в Мадрид за откриването на Конференцията на ООН за климата КОП25, която се провежда в испанската столица Мадрид, след като Чили се отказа от домакинството на форума заради антиправителствени протести. Във форума се включи и българският премиер Бойко Борисов

В срещата участват представители на над 200 държави от цял свят, от които се очаква до 13 декември да положат рамката на нова фаза за действия срещу климатичните промени. Конференцията е подложена на масиран натиск за ускоряване на мерките за по-бързо съкращаване на емисиите парникови газове, като надеждата е глобалното затопляне да се ограничи до +2 градуса по Целзий, или дори до +1.5 градус спрямо прединдустриалната епоха.

Обаче, с изключение на ЕС, чието новоизбрано ръководство започва петгодишния си мандат с посещение на срещата на върха, останалите най-големи световни замърсители - САЩ, Китай и Индия, са представени на министерско или по-ниско ниво, отбелязва АП.

"До края на следващото десетилетие ще се намираме на един от следните два пътя. Единият е пътят на капитулацията, по който като сомнамбули сме преминали точката на необратимост, поставяйки в опасност здравето и сигурността на всички жители на тази планета", заяви при откриването на конференцията генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. "Наистина ли искаме да останем в историята като поколението, което си е заровило главата в пясъка и е шикалкавело, докато планетата е горяла?", попита той държавите, подписали Парижкото споразумение за климата.

"Другият път е пътят на надеждата, пътят на трайни решения, при който изкопаемите горива остават в земята, където им е мястото, а ние успяваме да постигнем въглеродната неутралност до 2050 г.", заяви Гутериш и поиска да се сложи край на "войната срещу природата" и "пристрастеността към въглищата".

"Сега е необходимо ежегодно да съкращаваме емисиите парникови газове с по 7.6 процента", добави той.

Парижкото споразумение от 2015 г. беше тържествено обещание към жителите на целия свят, припомни Гутериш. "Да послушаме многото хора, които настояват за промяна. Да отворим очи за дебнещата ни непосредствена заплаха. Да обърнем внимание на единодушието на науката. Да проявим политическата воля, която народите очакват от нас. Всичко по-малко от това би било предателство към човешкото семейство като цяло и към бъдещите поколения", призова генералният секретар на ООН.

Според него обаче "това, което липсва, е политическа воля".

Тези, които отказват да се съобразят с покачващите се глобални температури, "ще са от грешната страна на историята", заяви на свой ред чилийската министърка на околната среда Каролина Шмит, която председателства форума. Според нея участниците в срещата трябва да положат основите за придвижване към въглеродно неутрални икономики, като същевременно се обръща внимание на най-бедните и най-уязвимите към покачващите се температури.

"Тези, които не искат да видят това, ще са от погрешната страна на историята", каза тя и призова правителствата да направят по-амбициозни обещания за съкращаване на емисиите парникови газове преди крайния срок догодина.

"Имаме общо предизвикателство, но с диференцирани нужди и различни спешни проблеми, които можем да преодолеем, само ако работим заедно", отбеляза Шмит.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че бездействието по проблемите на климатичните промени ще струва много по-скъпо в дългосрочен план, отколкото проактивният подход, предаде ДПА, цитирана от БТА.

"Винаги трябва да имаме предвид колко повече ще ни струва, ако не действаме сега", каза тя. Фон дер Лайен обеща до 10 дни ЕК да представи водещия си план в областта на екология - Европейския зелен договор.

В неделя, в първия си ден на председателския пост, тя потвърди пред журналисти целта си да направи Европа първия климатично неутрален континент до 2050 г., което означава, че въглеродните емисии трябва да бъдат напълно неутрализирани от мерки, намаляващи въглеродния двуокис, като засаждането на дървета, отбелязва Ройтерс.

По думите ѝ ЕС ще подкрепи 1 трлн. долара инвестиции за трансформация на Европейския съюз през следващото десетилетие с инвестиционен план за устойчиво развитие. "За да стане ЕС климатично неутрален до 2050 г., трябва да действаме сега, трябва да приложим политиките сега, защото тази трансформация ще отнеме цяло поколение", добави тя.

"Още сме тук!", каза председателката демократ на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси и заяви подкрепата на американския народ за Парижкото споразумение за климата въпреки обявеното от президента Доналд Тръмп оттегляне от него, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Пелоси и още петнайсетина американски конгресмени пристигнаха в Мадрид за конференцията на ООН за климата КОП25 като политически жест, след като преди месец Тръмп официално обяви, че САЩ излизат от Парижкото споразумение през ноември догодина.

Климатичните промени са "екзистенциална заплаха" и пораждат проблеми в области като здравеопазването, икономиката и националната сигурност, каза тя.

"Имаме морална отговорност към бъдещите поколения да им предадем една планета в по-добро състояние, в най-доброто възможно състояние", заяви Пелоси.

Групата на американските конгресмени е в Мадрид отделно от официалната американска делегация на КОП25, която е водена от високопоставения представител на Държавния департамент Марша Бърникат, отбелязва АП.

"Не можем повече да отлагаме действията за климата", смята и испанската министърка на околната среда Тереса Рибера, чиято страна непредвидено домакинства срещата.

"Някои страни като Китай и Япония дават признаци на нежелание да увеличат амбициите си", смята  пък Лоранс Тюбиана, която е архитект на Парижкото споразумение.

Днес само 68 страни са се ангажирали да увеличат ангажиментите си за съкращаване на емисиите въглероден диоксид през 2020 г., преди КОП26 в Глазгоу. Те обаче съставляват едва 8 процента от световните емисии според експертите.

"Хората, които вземат решенията, трябва да покажат, че са загрижени за подложените на най-големи рискове уязвими общности, а не за могъщите и мотивирани от печалбата индустрии", каза директорката на "Грийнпийс интернешънъл" Дженифър Морган.

Южните страни пък очакват повече помощ и подкрепа от северните за справяне с въздействията от климатичните промени.

"Призоваваме тези, които носят най-голяма отговорност за тази криза, да изпълнят отговорностите си към най-уязвимите, като не жертват развиващите се островни държави", призова сдружението Аосис, което представлява тези особено застрашени от покачващото се океанско равнище острови.