Световните лидери имат по-малко от две седмици да спасят света

Световните лидери имат по-малко от две седмици да спасят света

Световните лидери имат по-малко от две семдици, за да спасят света от опустошителния ефект на промяната в климата. Дали ще успеят да го направят на преговорите за климатичните промени под егидата на ООН в Копенхаген от 7 до 18 декември обаче, все още остава неясно.

Песимистите сочат неотдавнашната среща в Азия, на която държавните глави на страните, които замърсяват най-много глобалната екосистема - президентите на САЩ Барак Обама и на Китай Ху Цзинтао - попариха надеждите за амбициозен и законово обвързващ текст, който да бъде приет в датската столица.

Оптимистите отвръщат, че след тази среща и двамата за първи път се ангажираха с ограничаване на парниковите емисии до скромни стойности. Те отбелязват също, че обществената осведоменост за окаяното екологично състояние на планетата е нараснала изключително много, откакто на Рамковата конференция на ООН по проблемите на промените в климата през 1997 г. беше приет Протоколът от Киото за намаляване на емисиите на парникови газове.

"Нямам никакво съмнение, че в Копенхаген ще постигнем успех", заяви главният преговарящ на ООН, холандецът Иво де Бур. Макар да признава, че съществуват "трудни въпроси" и "препъникамъни", де Бур заяви пред репортери в Брюксел няколко дни преди откриването на конференцията в датската столица: "Вярвам, че те могат да бъдат преодолени."

Оптимистите отбелязват още, че най-малко 60 президенти и министър-председатели, сред които Обама, бразилският му колега Луис Инасиу Лула да Силва и австралийският премиер Кевин Ръд, вече са потвърдили намерението си да участват в срещата. Докато на конференцията за Протокола от Киото, който изтича през 2012 г. и който бъдещото споразумение от Копенхаген трябва да наследи, не присъстваше нито един лидер от световна величина.

Централната тема в последния кръг от преговорите са обезпокоителните заключения, до които достигнаха около 2600 учени, консултирали се с междуправителствения съвет за климатичните промени. Според тях евентуално увеличение на средната годишна температура с два градуса по Целзий в сравнение с нивото до началото на индустриалната епоха ще има опустошителен ефект, най-вече върху бедните страни. Снабдяването с питейна вода ще бъде нарушено, островни държави ще бъдат залети от океаните, ще плъзнат болести и суша.

Само шепа скептици оспорват тезата, че хората са основните виновници за глобалното затопляне, като използват изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ, при изгарянето на които се отделя много въглероден диоксид, и че ако сегашното ни поведение не се промени, средната годишна температура вероятно ще скочи над критичните два градуса.

Необходимостта да се обуздаят климатичните промени на свой ред породи призиви за големи ограничения в нивата на парниковите емисии, особено от най-богатите и замърсяващи държави. На конференцията в Копенхаген обаче ще отидат до 15 000 души от 192 държави, всички с различни гледни точки.

Европейският съюз, който държи да запази лидерската си позиция в борбата с климатичните промени, е поел ангажимента да намали до 2020 г. нивото на своите емисии до поне 20 процента под това от 1990 година. Големите бързоразвиващи се икономики обаче не са толкова отзивчиви.

Китай например твърди, че ще ограничи само "интензитета" на своите емисии на парникови газове, без да ги намалява в абсолютни стойности. Същевременно Съединените щати обмислят сравнително скромни ограничения от 17 процента под нивото от 2005 г., което се равнява на едва четири процента под това от 1990 година.

Оптимистите обаче обръщат внимание върху амбициозните нови цели, обявени наскоро от големи страни замърсителки като Япония, Бразилия, Русия и Южна Корея. "Сега за света е ясно: крайният срок за споразумението в Копенхаген свърши работа. Едно по едно правителства от цял свят заявяват участие в конференцията за климата", заяви домакинът на форума, датският министър по климатичните въпроси Кони Хедегор.

Вторият голям препъникамък в Копенхаген е въпросът кой ще плати (и колко) на бедните държави, за да се приспособят и да ограничат влиянието на човека върху климата. Де Бур настоява, че богатите държави трябва да осигурят спешно финансиране в размер на 10 милиарда долара годишно от 2010 до 2012 година. Той изчислява, че в дългосрочен план ще бъдат необходими 200 милиарда долара за облекчаване на бедните страни и 100 милиарда за приспособяването им към новите изисквания.

Изпълнителният секретар на Рамковата конференция на ООН по проблемите на промените в климата смята, че в Копенхаген трябва да се приемат точни цели за ограничаване на емисиите вместо желателни диапазони и трябва да се изясни въпросът как ще се разпредели тежестта на финансовото подпомагане. Едно споразумение с точни цели ще позволи подписването на задължаващ договор "до няколко месеца", каза де Бур в Брюксел.

Междувременно хиляди полицаи в датската столица са готови за евентуални протести на природозащитници. Говорител на полицията съобщи, че силите на реда са поръчали водно оръдие, но ще го използват за гасене на пожари, а не за разпръскване на демонстранти.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Greenpool

Трябва ли да се отворят ресторантите?