Световните медии за изборите: Парализа, не се вижда край на кризата

След изборите в България не се вижда край на продължителната политическа криза, очертават се политическа парализа и трудно съставяне на правителството. Това са изводите, които преобладават в кореспонденциите от София на световните медии.

Според коментарите в почти всички световни медии, страната ни няма повече право на грешки и една продължаваща политическа несигурност би задълбочила икономическите проблеми, би я отдалечила от целта за влизане в еврозоната и би попречила на справянето с последиците от войната в Украйна.

Партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов спечели изборите, но все още е твърде неясно дали бившият шампион по карате с опетнен имидж ще може да състави правителство, отбелязва "Политико". Това бяха четвъртите парламентарни избори в България за 18 месеца и сега Борисов ще трябва да опита да формира управляваща коалиция в един много раздробен политически пейзаж. Необходимостта от съставяне на правителство обаче само ще бъде усложнена от "токсичната репутация" на бившия министър-председател, коментира "Политико" и припомня протестите срещу неговото правителство през 2020 г.

Въпреки често удобните си отношения с Кремъл и руски енергийни компании, едрият бивш бодигард се опитва да се представи на тези избори като проевропейски настроен атлантик, отбелязва американската медия. Тя вижда естествени съюзници на ГЕРБ в останалата на второ място проевропейска и пронатовска коалиция "Продължаваме Промяната", водена от бившия премиер Кирил Петков, и в антикорупционната формация "Демократична България". И двете политически сили обаче смятат Борисов за олицетворение на проблемите в страната и е изключително малко вероятно да се съгласят да работят с ГЕРБ, освен ако той не се оттегли от политиката.

Ако бившият премиер не успее да намери изход от задънената улица, президентът Румен Радев най-вероятно ще назначи служебно правителство до произвеждането на нови предсрочни избори след няколко месеца. Позицията на самия Радев за Русия обаче е смятана за двусмислена, отбелязва "Политико".

Според агенция Блумбърг се очертава политическа парализа, въпреки първото място на партията на Борисов. Коалицията, водена от Петков, остана втора, но тя също няма ясен път към мнозинство. Една продължителна несигурност може да постави в затруднено положение най-бедната страна от ЕС, предупреждава американската медия.

Българите бяха призовани до урните да избират парламент за четвърти път през последните 18 месеца - безпрецедентен период на политическа нестабилност след края на комунистическия режим през 1989 г. Партията на бившия премиер Бойко Борисов печели първото място, но то не ѝ гарантира, че ще се върне на власт, обобщава Франс прес.

Агенцията отбелязва, че българите са гласували без ентусиазъм - избирателната активност е била на исторически ниско равнище, както и през ноември 2021 г. - и в мрачна обстановка, с наближаването на зимата, която тази година се очаква да е тежка заради скока на цените на енергията и на войната в Украйна.

Докато дебатите преди парламентарни избори последните няколко пъти преминаха под знака на ендемичната корупция, то сега водещата тема беше икономическата несигурност. Инфлацията в тази балканска страна, най-бедната в Европейския съюз, е близо 20 процента, посочва АФП.

Анализатори, цитирани от агенцията, коментират, че Бойко Борисов е изолиран политически и ще има затруднения в намирането на коалиционен партньор, въпреки първото място на ГЕРБ на изборите.

Вчера бившият премиер отново призова останалите български политици "да се вразумят", като каза, че е отворен към всички, които защитават "мястото на България в ЕС и НАТО".

Основният му съперник Кирил Петков обаче вече отхвърли възможността за какъвто и да било съюз с човека, който в неговите очи олицетворява "корумпираното минало" на България, припомня Франс прес.

В същото време трябва да се бърза, отбелязва АФП, защото поредица от кризи блокира реформите, забави икономическия растеж и ускори емиграцията на младите хора от страната, която вече загуби една десета от населението си за едно десетилетие.

Четвъртите избори в България в рамките на 18 месеца бяха белязани от бушуваща наблизо война, политическа нестабилност и икономически трудности в най-бедната страна от ЕС. Ниската избирателна активност отразява апатията сред гласоподавателите, която прави още по-вероятна перспективата за още един разделен парламент, за който ще е трудно да излъчи стабилна управляваща коалиция, обобщава Асошиейтед прес.

Според анализатори, цитирани от АП, това се дължи на умората на избирателите и разочарованието от политиците, които не могат да формират коалиционно правителство.

Кирил Петков базира кампанията си на обещанието да продължи усилията за изкореняване на корупцията, но доминиращата тема за избирателите бе европейската енергийна криза, предизвикана от войната на Русия срещу Украйна.

Агенцията припомня твърденията на бившия прозападен премиер, че Русия е използвала хибридна тактика, довела до свалянето на неговото правителство, което отказа да плаща за газа в рубли и обяви руски дипломати за персона нон грата.

Ниската избирателна активност облагодетелства партията на Бойко Борисов, която може да разчита на лоялни гласоподаватели. Нейните шансове да състави правителство обаче са малки, защото повечето от останалите политически сили предварително изключиха каквото и да било сътрудничество с ГЕРБ, чието управление бе белязано от корупция, спъваща развитието, посочва АП.

Агенцията отбелязва също, че популистки и проруски формации печелят терен.

Много българи са проруски настроени, което прави страната плодородна почва за агресивна пропаганда на Кремъл. Проруската партия "Възраждане" привлича много гласоподаватели благодарение на тези чувства, като за разлика от общата позиция на ЕС, нейният лидер Костадин Костадинов призовава за "пълен неутралитет" на България във войната в Украйна, посочва АП.

Избирателите потърсиха предсказуемост в лицето на бивш лидер на фона на рязката инфлация и войната в Украйна, отбелязва Ройтерс. Резултатите обаче предвещават трудни коалиционни преговори, които може да доведат до патова ситуация в парламента или дори до нови избори. И двата сценария ще удължат политическата нестабилност и ще повишат вероятността България да пропусне целта си да влезе в еврозоната през 2024 г., предупреждава агенцията.

Много от политическите противници на Борисов го обвиняват, че е допуснал разложението на широкоразпространената корупция по време на своето управление, продължило едно десетилетие и приключило миналата година, усложнявайки усилията за формиране на работещо мнозинство. Някои избиратели в най-бедната страна от Европейския съюз обаче виждат в Борисов стабилност и дипломатическа зрялост, необходими за управление на сложните отношения на България с Русия, отбелязва Ройтерс.

Агенцията цитира анализатори, че този път политическите партии, осъзнавайки икономическите рискове от войната в Украйна, тежката зима, която предстои, и разочарованието на гласоподавателите от политическата нестабилност, биха могли да загърбят различията си и да формират технократско правителство.

В неделя бяха произведени четвъртите парламентарни избори в България за 18 месеца, като този път основните безпокойства на избирателите бяха галопираща инфлация и растящите цени на енергията. Затова остава неясно как би могло да изглежда следващото правителство на страната, тъй като центристката партия "Продължаваме промяната" още преди изборите отхвърли евентуална коалиция с ГЕРБ, обвинявайки десноцентристите на Бойко Борисов в корупция, обобщава ДПА.

Последиците от войната на Русия срещу Украйна доминираха предизборната кампания в България - членуваща в ЕС страна в Югоизточна Европа. Замразяването на доставките на руски газ, растящите цени и спорът за доставките на оръжия за Киев оформиха предизборните дебати. По време на кампанията бяха отправени взаимни обвинения в корупция и некомпетентност, както и лични обиди, посочва ДПА.

ТАСС и Синхуа също следят изборите. Руската и китайската държавна информационна агенция съобщават резултатите и припомнят, че това са четвъртите избори в България за 18 месеца.

Михаил Миков, председател на 42-ото Народно събрание и бивш лидер на БСП, отбелязва в интервю за ТАСС ниското равнище на доверието в политиците и политическия егоизъм на победителите. "Очевидният резултат от изборите е изключително ниската избирателна активност, която говори за недоверието на обществото към политическите партии", казва той.

Прогнозата на Миков е, че в крайна сметка няма да може да бъде формирано мнозинство, парламентът отново ще бъде разпуснат и предстоят нови избори. "Днешните партии преследват тесни егоистични интереси и в следващите студени месеци вероятно няма да искат да поемат отговорността за страната, прехвърляйки я на президента и негово техническо правителство", коментира той.

"Партия "Възраждане", която отстоява приоритета на националните интереси пред евроатлантическите, почти удвои резултата си спрямо предишните избори, но това явно няма е достатъчно, за да бъде сериозен фактор в българската политика, способен да влияе върху решенията, въпреки че ще бъде добър дразнител. Парламентът ще трябва да маневрира, като обсъди въпроса за съставяне или на експертно правителство, или на правителство с краткосрочна програма, способна да реши най-наболелите проблеми", смята бившият председател на Народното събрание.

Произведените вчера предсрочни парламентарни избори в България излъчиха нов победител - десноцентристката партия ГЕРБ на предизвикващия полемика бивш премиер Бойко Борисов, но не сложиха край на политическата безизходица в балканската страна, обобщава австрийската национална информационна агенция АПА.

ГЕРБ няма много шансове да състави правителство с мнозинство в парламента. Това важи и за либералната партия "Продължаваме Промяната" на сваления през лятото бивш премиер Кирил Петков, прогнозира АПА.

Агенцията отбелязва, че избирателите са наказали разпадналата се през юли четирипартийна управляваща коалиция. Трите от формациите (без десноцентристката проевропейска коалиция "Демократична България") понесоха значителни загуби в неделя, като особено тежко бяха засегнати Българската социалистическа партия и популистката партия "Има такъв народ". Формацията на телевизионната звезда Слави Трифонов, която свали реформаторското правителство, засега остава под 4-процентовия праг за влизане в парламента.

За сметка на това популистката проруска партия "Възраждане" удвои резултата си спрямо изборите през ноември миналата година и ще бъде четвърта сила в новия парламент. Тя все пак не направи сензацията, която някои очакваха, отбелязва АПА.

Необичайно малко политици коментираха предварителните резултати в изборната нощ. Дори победителите от ГЕРБ отложиха изявлението си за днес, посочва АПА на фона на очертаващата се патова ситуация в новото Народно събрание.

Изборите у нас попаднаха и на първите страници на немската преса, като „Шпигел“ акцентира върху ниската избирателна активност и слабите изгледи за съставяне на правителство, а според „Тагесшау“ политическата ситуация в България остава нестабилна след победата на Борисов.

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ пък счита, че завръщането на лидера на ГЕРБ се случва на фона на изместен център на властта в България.

„До съставянето на новото правителство държавните дела ще се управляват от служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. Президентската институция все повече се превръща в център на властта в България“, пише ФАЦ.