Свиленград успя да накара жителите си да изхвърлят боклука разделно

Една българска община успя най-накрая да намери формулата как да накара българина да изхвърля боклука си разделно.

От 2016 г. насам в Свиленград работи успешен модел за разделно събиране на отпадъците от врата на врата, разказаха пред Mediapool зам.-кметът на общината Мария Костадинова и изпълнителният директор на фирмата за оползотворяване на отпадъци "Екопак" Тодор Бургуджиев.

Как работи моделът

През 2016 г. общината и "Екопак" сключват договор, според който организацията се задължава да постави жълти кофи за изхвърляне на пластмаса и хартия във всяка къща или еднофамилна жилищна сграда. Според договора проектът е безплатен за общината и гражданите на Свиленград, а разходите по осигуряването на съдовете и извозването на отпадъка са изцяло за сметка на "Екопак".

"Отначало стартирахме със 100 домакинства, като резултатите през 2016 г. бяха много добри. Хората много активно се включиха в процеса и затова през 2017 г. разширихме модела до 1000 такива кофи, тоест 1000 къщи вече са обхванати в проекта", разказа Костадинова.

По думите ѝ общо къщите в общината са около 2500, така че може да се каже, че приблизително около половината от еднофамилните сгради са обхванати.

"Контейнерите, които ние раздаваме безплатно, са вътре в дворовете на къщите, тоест до тях няма достъп на външни хора. Живеещите в тези къщи граждани са изключително дисциплинирани. Те са инструктирани, знаят какви отпадъци от опаковки да изхвърлят в специалните контейнери и проектът върви гладко", разясни и изпълнителният директор на "Екопак" Тодор Бургуджиев.

По думите му трудностите са били в самото начало, когато общината заедно с фирмата е положила огромни усилия да убеди живеещите във всички 1000 къщи какви отпадъци трябва да изхвърлят.

"Общината въведе строг контрол – къща по къща обясняваха и ние сме много доволни от хората – те са изключително коректни и правят точно това, което трябва да правят", посочи шефът на "Екопак".

Фирмата събира отпадъците от контейнерите веднъж седмично. Гражданите знаят кога минава камионът. Те са длъжни да са извели контейнера, за да има камионът достъп до него. Преди това общината проверява дали се изхвърлят правилните отпадъци. "Във времето хората се дисциплинираха и нямаме проблеми", каза Бургуджиев.

Кофи за стъкло не са раздавани, тъй като то все по-рядко се използва като опаковка и за него не си струва да има отделен съд във всеки двор. Затова за стъклото се ползват общите зелени кофи, поясни Мария Костадинова.

Според договора с "Екопак" до 2021 г. проектът трябва да обхване 100% от къщите в община Свиленград. Костадинова се надява това да се случи и по-рано, тъй като в момента се отварят екологични програми и предстоят търгове по Оперативна програма "Околна среда", по които общината ще кандидатства за финансиране.

С блоковете положението е по-сложно

Засега проектът между общината и "Екопак" не обхваща етажната собственост, тоест блоковете и кооперациите. За тях все още се ползват общите кофи.

"В етажната собственост е по-трудно да се поставят индивидуални кофи за всяко домакинство", посочи Мария Костадинова.

Въпреки това общината е стартирала такъв проект с финансиране от "Екопак" по програмата "Зелена община". Ще бъдат изградени три екокъта около блокове, където контейнерите за разделно събиране на отпадъка ще бъдат заключени в обградени с мрежи пространства, за да няма достъп до тях от външни лица. Хората ще имат достъп с ключ или чип.

"Екопак" подкрепя инициативата, но все пак това е идея, която тепърва трябва да се разработва, коментира Тодор Бургуджиев.

Един от проблемите е, че са възможни посегателства върху екокътовете. "Може да има посегателства от различни хора. Все пак този материал е ценен и може да бъде откраднат", посочи шефът на "Екопак". По думите му в по-развитите страни в Европа контейнерът има капак, който се отваря с карта, с каквато разполага всяко семейство. Даже може да се види кое семейство колко изхвърля, за да влияе това на такса смет. "В България обаче ние нямаме подобни съоръжения, защото са доста скъпи. А що се отнася до нормално заключване на контейнерите, те не издържат и една седмица", добави Бургуджиев.

Разделното събиране обхваща и бизнеса, особено търговските обекти, с които общината има сключени договори за извозване на хартия и пластмаса. Общината стриктно следи дали това се спазва, защото иначе обектите пълнят общите контейнери. Свиленград предстои да изгради и компостираща инсталация, която ще обхване освен зелената маса и биоразградими отпадъци от търговските обекти.

Проектът е приложим и в други градове с къщи и активни кметове

Според Тодор Бургуджиев моделът на Свиленград е приложим и в други градове в България, където има къщи.

"Но тук има едно голямо изискване – общинското ръководство да бъде много активно и да го иска това нещо. В Свиленград хората в ръководството на общината бяха убедени, хвърлиха много усилия. Успехът на проекта в Свиленград изцяло зависеше от желанието и усилията от страна на общинската администрация", подчерта Тодор Бургуджиев. Общината е активна с контрола, защото редовно проверява гражданите дали коректно се справят с разделното изхвърляне.

"Много време и ресурс отделихме да информираме хората защо правим всичко това, но хората подходиха много отговорно и отпадъкът действително се изхвърля в тези жълти кофи абсолютно чист – хартия и пластмаса, което е много добре. Това показва, че когато се работи с хората и се показва за какво се прави, може да има ефект", потвърди зам.-кметът Мария Костадинова.

Бургуджиев заяви, че според техни калкулации фирмата събира в Свиленград 96% чист отпадък. "Това е много похвално и ни дава надежда, че процесът ще се развива положително. В други общини с подобен брой население събраният отпадък в жълтите контейнери е около 50-52%", посочи Бургуджиев.

"Ние непрекъснато правим информационно-образователни кампании с гражданите, с децата, но това е въпрос на навици, на култура. Знаете, че българинът не обича да е много дисциплиниран. Разбира се, процентът на тези хора, които изхвърлят правилните отпадъци в общите контейнери, се увеличава, но малко", каза още шефът на "Екопак". Той разясни, че не е забранено в жълтите контейнери да се изхвърлят и найлонови торбички, макар те да са рециклират в най-малка степен, но условието е те да са чисти, а не пълни с битов отпадък.

Според "Екопак" проектът в Свиленград е много ефективен. "Ако сравним разходите, които извършваме ежемесечно, те са по-малко на тон, отколкото при стандартните контейнери – по-малко с около 20%", посочи Тодор Бургуджиев.

Засега разделното събиране не носи отстъпка в такса смет

"На този етап законодателството не ни позволява да правим отстъпка за разделно събиране от такса битови отпадъци, но се стараем да направим много широка информационна кампания и да обясняваме на хората, че колкото по-добре се справят с разделното събиране, толкова по-малко битов отпадък отива на регионалното депо, което след себе си влече по-малко разходи", посочи зам.-кметът Мария Костадинова.

В момента общината разработва новата формула на такса смет, която ще влезе в сила през 2020 г., както предвиждат промените в закона за местните данъци и такси. Те забраниха данъчната оценка занапред да се ползва като база за определяне на таксата и дадоха възможност на общините да избират между три основи – индивидуално измерено количество (с торби), измерено количество отпадък (чрез броя и вместимостта на съдовете) или брой ползватели на имота.

"Изготвянето на новия модел на такса битови отпадъци е труден процес. Проиграваме варианти, опитваме се да напаснем този нов модел към това, което ние сме започнали като разделно събиране. В този нов модел, ако законодателството ни позволява, ще измислим да мотивираме хората, така че изхвърляйки по-малко битов отпадък, да плащат по-малко", коментира Костадинова.

Според нея може да се наложат промени в закона, които да позволят на общините да бъдат по-гъвкави.

"Защото ако хората нямат и финансовия стимул, те няма как да изпълняват тези цели, които всички сме си поставили за управление на отпадъците", каза Костадинова.

Според шефа на "Екопак" би трябвало такса смет да се намалява за хората, които разделно изхвърлят отпадъка си.

Моделът за новата такса смет трябва да е готов до края на 2018 г. До януари 2019 г. общините трябва да са готови с избрания нов модел и да са подготвили декларациите за гражданите, така че от 1 януари 2019 до 31 март 2019 гражданите и бизнесът трябва да декларират параметрите, които ще се заложат във формулярите. След това има период, в който декларациите ще се обработят, така че моделът да заработи от януари 2020 г.

Като база в община Свиленград се очертава количеството отпадъци, но не измерено с торби, а средно количество изхвърлен отпадък на домакинство според честотата на извозване на контейнерите. Ще се изчисли какво количество средно натрупва едно домакинство или един ползвател.

Общини с нулеви отпадъци

По думите на Мария Костадинова не е невъзможно такса смет да се намали след години и по друг начин – чрез драстично намаляване на изхвърляния боклук.

"По тази причина решихме да участваме в Европейската мрежа за нулеви отпадъци благодарение на екологично сдружение "За Земята". Даваме си сметка, че и тук не е невъзможно битовият отпадък да стане 10% от общия отпадък – така, както е в общините, които членуват в тази мрежа. Ако успеем разделно да изведем всичко, което не е битов отпадък – пластмаса, хартия, стъкло, едрогабаритни отпадъци, за които имаме вече изградени площадки, електроника, чистият битов отпадък остава между 10 и 15%. Въпрос на организация е да се изведат всички отпадъци, които могат да се събират разделно и за които ние не плащаме, при което чисто битовият отпадък ще намалее, а съответно и разходите за него", посочи Костадинова.

В момента на година общината плаща около 1.2 млн. лв. за сметосъбиране, сметоизвозване и оползотворяване на отпадъците. Тази дейност се извършва от фирмата "Волф милениум", но договорът с нея изтича и общината възнамерява след месец август 2018 г. дейността да се прехвърли към общинско предприятие. Очакванията са, че така услугата ще е по-ефективна и по-евтина.