Свинаров разчита заради НАТО да спре войната между цивилни и военни в отбраната

Министърът на отбраната Николай Свинаров заяви, че членството на България в НАТО ще наложи помирение между цивилни и военни в отбраната, както и сливане на военното министерство и Генералния щаб, за да се усъвършенства стратегическото ръководство на въоръжените сили. Старата идея за интегрираното министерство между политическото и военното ръководство, Свинаров лансира в днешната си публична лекция, посветена на предизвикателствата към България като пълноправен член на НАТО.

Според министъра България трябва да е готова за участие в мисии и операции на НАТО като води активна политика на сигурност, но затова е необходим консенсус между цивилни и военни в отбранителния сектор, а също и между институциите в държавата.

Така министърът на практика призна за търканията си с генералите, които се опитваше да скрие до влизането ни в НАТО.

Политиците да отговорят за решенията, а военните - за изпълнението им

На дневен ред са оптимизирането на организацията, състава и процедурите на работа в Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия, смята министър Свинаров.

"Мисленето продължава да бъде йерархично и формалистично, вместо да се развива в посока към сътрудничество по хоризонтала и креативност", заяви Свинаров. Той е категоричен, че членството на България в пакта ще наложи отношенията между политическото и военното ръководство на отбраната и въоръжените сили да бъдат адаптирани към изискванията за бързо вземане на решения и предприемане на военни операции.

"Комбинацията от сливане на Министерството на отбраната с Генералния щаб и едновременно създаване на Командване на съвместните операции ще създаде висок управленски капацитет за координиране и едновременно (а не последователно) провеждане на политически и военни мерки в посока към държавните институции и съюзниците и към войските и силите", аргументира се Свинаров.

Според него съчетаването на експертизата на равнище "вземане на решение" и поемането на пълна отговорност на равнище "изпълнение на задачите" от военното ръководство е нормалната формула на съвременното управление на отбраната и въоръжените сили.

Разнопосочните послания подхранват недоверие сред военните и съюзниците

"Недопустимо е каквито и да е причини да подхранват недоверие и изпращането на разнопосочни послания, както към нашите военни, така и към съюзниците", категоричен бе Свинаров, говорейки за необходимостта от демократичен контрол над военната дейност.

Подобни противоречия са недопустими, защото цивилните и военните имат една-единствена обща цел - ефективна армия, достойни военни, резултатна политика за национална сигурност, каза Свинаров.

По думите му задължение на политическото ръководство е да даде на военните необходимата им национално отговорна политическа визия, работещи закони и дългосрочно ресурсно осигуряване. Отговорност на военните е да изградят най-добрата армия в рамките на поставените цели и осигурените ресурси. Така разпределяйки отговорността, всъщност вървим към нейното споделяне, поясни Свинаров.

Противоречията между военните и политиците излязоха наяве след атентата срещу българската база "Индия" на 27 декември м.г. , при който загинаха петима военнослужещи от първия батальон в Кербала. След това се появи напрежение и около подготовката на втория и третия ни батальон като от Генщаба непрекъснато упрекваха политиците, че бавно вземат решения и армията няма време да се подготви за изпълнението им.

Последните искри между министъра и Генералния щаб пък бяха свързани с числеността на армията, която трябва да се редуцира до 2015 г. Министърът е за войска от 39 000 души, а Генщабът настоява да наброява 48 000 заедно с цивилните - т.е. да няма никакви съкращения.

Установяването и поддържането на консенсус между институциите, а също и между политическите партии, за конкретна национална политика за сигурност ще бъде предпоставка обществото да поддържа трудните и потенциално непопулярни решения по сигурността в бъдеще, посочи Свинаров.

Дни преди приемането ни в НАТО, между военните и финансовото министерство възникна напрежение заради исканото допълнително финансиране за третия ни батальон в Ирак. По повод невъзможността да се съберат доброволци за третия ни контингент, шефът на Генералния щаб Никола Колев пък нападна депутатите, че бавят промени в закона, които ще осигурят предварително съгласие на кадровите военни да бъдат изпращани в мисии.

На 29 март, когато България стана пълноправен член на пакта, ген. Колев за пореден път "захапа" политиците и ги призова да вземат бързи и правилни решения.

България с позиция при конфликтите на Балканите, Близкия Изток, Кавказ и Средна Азия

Днес всички - старите и новите членове на НАТО - достигат до разбирането, че вероятността в бъдеще да водят военни действия на територията на Алианса е нищожно малка, заяви Свинаров и обясни, че заради това са ни нужни въоръжени сили с твърде различни характеристики. Адаптирането на въоръжените сили към условията на глобалния тероризъм, според министъра изисква нови организационни, доктринални и технологични решения, както и коренна промяна в начина на мислене на тези, които планират развитието и използването на въоръжените сили.

Политиката, която ще донесе сигурност и възможности за развитие на България , е активното участие в политическите процеси в НАТО, в приноса към изпълнението на съюзните функции и мисии, в реализирането на регионалните измерения от членството, в подкрепа на националните ни цели и приоритети, влизащите във фокуса на Алианса.

България е в близост до конфликтни райони и, както последната война в Ирак показа, за страните в региона е трудно да заемат неутрална или пасивна позиция спрямо конфликта, отбеляза министърът.

Той заяви, че със сигурност и в бъдеще България ще трябва да заема позиция по въпросите, свързани с конфликти на Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия и други райони.

Стратегическият преглед на отбраната трябва да излезе със съгласие по спора за съотношението между числеността на армията, която ще защитава територията на страната и специалните сили, които ще участват в операции на НАТО и международни мисии зад граница. До година България трябва да разполага с 5000 бойци за участие в мисии.

По думите на Свинаров професионализацията на армията е неизбежна. Той определи като недостатъчен броят на професионалните войници в момента - около 37 процента.

Никой вече не храни илюзията, че с девет месеца наборна служба войниците могат да посрещнат предизвикателствата на военните операции в целия спектър мисии на въоръжените сили, посочи Свинаров.