Свинаров възмутен от мълчанието около смъртта в НРС

Нямаме причина да обвиним главния прокурор в някакви нарушения в случая с разпределението на делото за смъртта на шефа на архива в разузнаването, заяви председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Николай Свинаров (НДСВ). В четвъртък той коментира пред БНТ настояването на ДСБ делото да бъде разпределено на гражданската прокуратура, като бе припомнено, че именно военната прокуратура оневини служителите на МВР за убийството на Чората. Другият аргумент е, че шефът на архива в НРС е бил пенсиониран и следователно е цивилен служител.

Свинаров призна, че има хипотеза, ако става дума за склоняване към самоубийство или “не дай, боже, нещо друго”, извършителят да е неизвестен и цивилен и тогава случаят да не е за военна прокуратура. Според него, обаче, не трябва да има намеса в работата на съдебната власт. Поради тази причина той е отказал да свика вътрешната комисия и да покани на изслушване главния прокурор Борис Велчев.

Това не означава, че със случая няма да се занимаваме, ако той по някакъв начин се докосне до проблемите, с които се занимава комисията по вътрешна сигурност, допълни Свинаров. Той обаче не поясни при какви обстоятелства комисията ще се занимае с този казус.

Свинаров припомни, че единствените правомощия на парламентарния орган по отношение на НРС са свързани с одобряването на бюджета ѝ. Така че “комисията би трябвало да осъществява в един по-широк план и парламентарния контрол върху тази служба, което формално няма как да стане по простата причина, че статутът на службата не дава достатъчно големи правомощия на парламентарната комисия”, каза Свинаров.

НРС е пряко подчинена на президента и работи по указ отпреди 15 години.  

Помолен да изрази личното си мнение по случая със смъртта на шефа на архива в НРС Божидар Дойчев, за който военната прокуратура и главният прокурор Борис Велчев твърдят, че се е самоубил по лични причини, Свинаров каза, няма никаква информация.

“Това, че се допусна изключително неприятен гаф с укриването на информация, за мен е ясно и това трябва да бъде проанализирано. Подобно забавяне на информацията и като че ли живеем преди 20 години да я получим пак от западни медии, за мен беше изключително лош знак към демократичните процеси в България, в това число и към демократизирането статута на специалните служби”, коментира Свинаров.

Експертът по въпросите на сигурността Димитър Йончев заяви в същото предаване, че съществуващата нормативна уредба не позволява да се контролират такъв тип събития и тя трябва да бъде променена.

“Винаги ще опираме до това, че не ни е подредена цялата организация на сигурността, за да се знае кое звено с кое, хоризонтално как координират, кой на кого дължи информация и подчиненост”, заяви Димитър Йончев.

Не може служба с ранг като НРС да бъде уредена с подзаконов нормативен акт, каза Николай Свинаров. Той допълни, че парламентарният контрол по отношение на тази служба е обречен на неуспех, тъй като тя е на подчинение на президента, който няма как да бъде викан на контрол.

Самият Георги Първанов, който през петте години на първия си мандат не намери за необходимо да придвижи въпроса с осъвременяването на архаичното законодателство, по което работят подчинението му НРС и НСО, обеща още в нощта на преизбирането му за втори мандат този проблем да бъде разрешен.

България се ангажира да приеме ново законодателство за тези служби още през 2002 г., когато бе поканена за член на НАТО.

Според Свинаров по отношение на структурите за сигурност в българското общество битуват стари химери като тази, че хората в тези служби са вечните, могат да пазят държавна тайна и на тях едва ли не се крепи държавността, за разлика от политиците, които са временни и ненадеждни.

Ако не преодолеем тези остатъци от миналото, сме обречени още дълго време да нямаме ефективна служба, каза Свинаров, който е бивш министър на отбраната.

Той определи като такива остатъци от миналото и разбиранията, че цивилни институции не могат да поемат контрола над важни събития от близкото минало, като архивите на бившата ДС.

Аз съм на мнение, че държавата абдикира от уреждането на сигурността, заяви Димитър Йончев. По думите му е “интересно”, че всеки, който стане президент, отначало приема тезата за уреждане на въпроса със службите, а после казва “абе, не е толкова спешен този въпрос”.

“Значи, има там някакъв интерес чисто институционален”, допълни Йончев.

Според Николай Свинаров в едни “кратки срокове” – до края на следващата година, в парламента може да се изчисти концептуално въпросът за новата нормативна уредба на службите за сигурност, след което да се стигне до самото нормативно уреждане.