Свои фирми или хората ще спечелят от програмата за обновяване на жилищата

Съществена част от европарите от програмата за саниране на панелните жилища, която се чака с години от гражданите и бизнеса, е на път да бъде изхарчена за несвойствени неща, още преди реално да е стартирала. А обновяването на жилищните сгради трябваше да се превърне в мотор за българската икономика, по думите на премиера Бойко Борисов, и да трасира пътя на една много милиардна програма за енергийна ефективност на домовете ни, по думите на президента Росен Плевнелиев.

Шеста поредна година се влачи сложната и тромава процедура, съчинена от екипа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това стана още при управлението на Плевнелиев и тогавашната му заместничка и настоящ регионален министър Лиляна Павлова.

Така и не стана ясно защо не беше използван опитът на пилотния проект на Програмата за развитие на ООН за саниране на сгради, по който бяха обновени около 40 блока. Не беше ползван и опитът по схемата от Международен фонд “Козлодуй”, по която стотици българи успяха да подменят дограми и да си купят климатици или енергийноефективни отоплителни уреди.

Вместо това се измисли модел, който задели близо една трета от ресурса от 63 млн. лв. за банки и консултанти, вместо те да се дадат за реални енергоефективни мерки.

На "Корпоративна банка" на Цветан Василев се дадоха 13 млн. лв. с идеята финансовата институция да предостави поне още толкова, за да има достатъчно за кредити на хората, които нямат свои пари за участие в санирането, за което от еврофондовете ще се плати половината от цената. "Корпоративна банка" обаче извади само един милион лв. собствен ресурс за заемите.

Но това не е всичко. Годишно банката на Цветан Василев ще харчи над 2.8 млн. лв. от евросредствата, за да ги управлява. Любопитна подробност е, че над 1.2 млн. лв. от управлението на парите ще отиде за реклама и конференции. С голяма доза вероятност може да се прогнозира, че тези пари ще бъдат налети в медийната империя, която се свързва с банката.

Но дори и тези над един милион лева не се оказват достатъчни за рекламата на програмата, затова министерството ще изхарчи още 660 000 лв. Вероятно за да достигне програмата до всяка домакиня, както заръча премиерът Борисов.

“Но ако до всяка домакиня достигне това, българските семейства така са структурирани, че тези неща се решават от жените, до тях трябва да достигнем с всякакви програми....Ако искате – през фризьорски салони, чрез брошури. Там отиват, там говорят, там най-много си приказват", каза премиерът на едно от правителствените заседания, давайки за пример програмата на Лиляна Павлова за саниране на сградите.

За попълването и разнасянето на документи пък са заделени други 4.3 млн. лв., защото се оказа, че българинът е прекалено глупав, за да може да подготви сам един проект, въпреки че стотици успяха да се справят с документите по фонд “Козлодуй” например. Вярно сумата не е много голяма, ако се разхвърля месечно – средно около 20 хил. лв. Но тези пари спокойно можеше да бъдат усвоени като безвъзмездна помощ за самото саниране на блоковете.

В същото време нисколихвените кредити за хората се оказаха с оскъпяване от средно 7 – 8%. Такива заеми срещу ипотека в момента предлагат почти всички банки на българския пазар, а някои от тях дават и потребителски заеми с лихви от около 10 процента и то за суми над 5 хил. лв., на колкото се изчислява участието на домакинство, ако входът реши да се санира изцяло, за да придобие европейски вид. Затова е спорно доколко кредитите на "Корпоративна банка" всъщност са нисколихвени.

От всичките консултантски услуги единствено обследването на сграда – изработването на т. нар. технически паспорт, който се рекламира като безплатен бонус за собствениците носи добавена стойност. Техническият паспорт е задължителен по закон, но хората нямат пари да го направят. Така че този бонус, ако наистина се окаже без пари, ще им бъде добре дошъл.

А иначе няма две мнения, че програмата за саниране е абсолютно необходимо. Според данните на регионалното министерство в България има 18 900 панелни блока със 700 хил. апартамента, в които живеят над 2 млн. българи. Всички те се нуждаят от саниране, а нужните пари за това са 7 - 8 млрд. лева. Изчисленията са правени при условие, че цената за ремонт на квадратен метър е средно 130-150 лв.

Така че президентът е прав. Това действително е една многомилиардна програма, която обаче трудно тръгва, защото парите вървят не към хората, а към консултантите и банкерите.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?