След лято на рекордни температури и пожари във Франция сега страната е обхваната от "гореща есенна вълна на социално недоволство", отбелязват редица френски медии.

В цяла Франция през последните дни имаше вълна от стачни действия и протести срещу намаляването на покупателната способност. Те бяха организирани от осем различни синдикални организации. В протестите се включиха основно представители на държавната и обществената администрация.

В допълнение още от миналата седмица в цяла Франция има протести и блокади във френски гимназии, прераснали на места в сблъсъци между протестиращите гимназисти и силите на реда. С протестите си учениците изразяват недоволството си от състоянието на образователната система.

Според данни на френското вътрешно министерство в цяла Франция в сряда са протестирали общо 206 000 души. Според синдикатите, организирали протестните действия, по улиците на френските градове са излезли 300 000 души, отбелязва "Монд". По данни на синдикатите в протестното шествие в Париж са участвали 70 000 души, посочва Франс прес. Според полицията участниците в шествието във френската столица са били 30 000.

По време на протестите участниците скандираха срещу ниските заплати. На много места протестиращите носеха и плакати с надпис "Замразете цените". Това се случва в момент, когато заради напрежението в Персийския залив и Ормузкия проток цените на горивата се повишиха, което се отрази върху цените на стоките и услугите не само във Франция, но и в цяла Европа и по света.

От 2017 г. възнагражденията на работещите в държавния и обществения сектор са нараснали с общо 5%, докато инфлацията се е увеличила с 24.17%, припомня Франс прес.

Рекордно задлъжняване

Протестните призиви бяха отправени в навечерието на 1 октомври, когато се очаква правителството на премиера Себастиен Льокорню да представи проектобюджета си за 2027 г., в който да бъдат заложени нови мерки за икономии, които да помогнат на страната да се справи с тежката финансова ситуация.

Франция има огромен бюджетен дефицит и рекорден държавен дълг. Заради бюджетния дефицит тя е обект на наказателна процедура от страна на Европейската комисия, а по размер на държавния дълг се нарежда на трето място в еврозоната след Гърция и Италия, посочва Франс прес.

Френският държавен дълг е нараснал през второто тримесечие на настоящата година, достигайки 3.59 трилиона евро, или 119% от БВП, съобщи Националният институт за статистика и икономически изследвания. Очаква се през 2027 г. да бъде достигнат нов рекорд, предупреждават статистиците.

От април до юни френската държава е натрупала допълнителен дълг от 53 милиарда евро, а системата за социално осигуряване е задлъжняла с допълнителни 8.4 милиарда евро. Единственото положително в тези статистически данни е, че дългът на местните публични администрации е намалял с 1.7 милиарда евро.

Френското правителство вече предупреди, че през 2027 г. държавният дълг ще достигне 121.7% от БВП – повече от два пъти над европейския лимит от 60%. Това би било безпрецедентно равнище от началото на воденето на тази статистика през 1978 г.

През следващата година държавата планира да вземе заем в размер на рекордните 339.7 милиарда евро спрямо 310 милиарда евро през 2026 г., съобщи Френската агенция за управление на държавния дълг "Франс трезор". Годишните разходи за обслужване на този дълг се очаква да достигнат 91 милиарда евро през 2027 г., според министъра на икономиката и финансите Ролан Лескюр.

Франция не успява да намали бюджетния си дефицит и се очаква тази година той отново да достигне 5.4 процента от БВП при първоначално прогнозирани 5% процента, показват френски статистически данни.

Именно срещу последиците от тази тежка финансова ситуация върху възнагражденията в обществения сектор протестираха французите.

Протестите

В Париж сред протестиращите се откроиха 8000 пожарникари, които настояват за достойно заплащане и за повече средства за борба с пожарите. Те организираха отделно протестно шествие във френската столица, което беше аплодирано от хората. Протестът им идва след лято, през което пожарните служби бяха подложени на огромен натиск заради рекордните пожари в различни части на страната, унищожили близо 100 000 хектара гори и насаждения.

В същото време социалното напрежение във френските гимназии се разраства. На страната на протестиращите гимназисти застана радикалната френска левица "Непокорна Франция", чийто лидер Жан-Люк Меланшон се кандидатира за президент на изборите догодина и за когото допитванията показват, че е вероятно да се класира на втория тур срещу представителката на крайната десница "Национален сбор" Марин Льо Пен.

Протестното движение в училищата започна миналата седмица в парижките предградия. Към вчера то беше обхванало 400 гимназии, твърдят организаторите на протестите. Според Министерството на националното образование към вчерашна дата от протестите са били засегнати 338 гимназии. От тях 45 са били блокирани от учениците, а срещу други 46 е имало опити за блокада. В сряда при сблъсъците, в които прераснаха протестите на гимназистите на редица места в страната, са били ранени 31 ученици и служители на училищата. Полицията е задържала 440 души, участвали в тези протести, прераснали на места в насилие и вандалски прояви.

Кадри, публикувани на сайтовете на френски медии, показват различни моменти на напрежение между протестиращите гимназисти и силите на реда. Според протестиращите полицията е използвала срещу тях конни полицаи и полицейски кучета. Съобщава се и за случай, при който полицията е използвала граната срещу буйстващ протестиращ ученик в Сен Уен Л’Омон, пишат "Паризиен" и "20 минют". Силите на реда отричат да са използвали прекомерна сила и заявяват, че ще разследват подадените сигнали в тази насока.

На кадри от ученически протест в Алансон, публикувани от изданието "Прованс", обаче се вижда как полицай прилага полицейска хватка при задържането на момиче. В продължение на около 20 секунди той притиска врата му и извива едната му ръка зад гърба, докато момичето казва: "Причинявате ми болка". Тези кадри биха смразили кръвта на който и да е родител във Франция, отбелязва изданието и посочва, че младата жена, срещу която е била приложена полицейската хватка, е била на първа линия на протестите пред гимназията, в която учи в Алансон.

Правителството твърди, че протестиращите ученици прибягват до вандализъм. На журналистически кадри се вижда как младежи с покрити лица хвърлят различни предмети по полицията на различни места в страната, предизвикват пожари, издигат и подпалват барикади от контейнери за боклук и чупят витрини. Според министъра на образованието Едуар Жьофре на места протестиращите ученици са малтретирали преподаватели или са ги заплашвали със смърт, посочва Франс прес.

Проблемите

Правителството разкритикува и радикалната левица, че насърчава протестиращите гимназисти и използва протестите за политически цели няколко месеца преди президентските избори.

Националният координатор на "Непокорна Франция" Манюел Бомпар от своя страна защити подкрепата на партията си за протестите и блокадите в училищата и заяви, че всеки трябва да приветства тази протестна мобилизация.

Поддръжник на протестиращите ученици още от миналата седмица е и кметът на Сен Дени Бали Багайоко, който е от "Непокорна Франция". Той дори дойде на място при протестиращите от местните гимназии и се опита да ги предпази от полицията, когато протестът им прерасна в сблъсъци. Багайоко заяви пред Франс прес, че "насилието в даден момент може да бъде легитимно", но добави, че "е по-добре, когато то може да бъде избегнато".

Протестите и блокадите на френските гимназии засягат преди всичко учебните заведения в предградията на големите градове, където живеят хора от работническата класа. Именно към този електорат се е насочила "Непокорна Франция", отбелязва Франс прес.

Гимназистите протестират с искане за повече ресурси. Те критикуват недостига на учители и друг персонал, препълнените класове, учебните разписания, които смятат за прекалено натоварени, както и лошото състояние на някои учебни заведения, предава "Евронюз".

Евродепутатката от "Непокорна Франция" Манон Обри публикува дълъг пост в акаунта си във "Фейсбук", в който разяснява причините за протестите във френските гимназии.

"Към всички, които не искат да погледнат реалността, в която се намират гимназистите, и говорят единствено за формата на техните протести – прочетете тези няколко цифри", казваше тя в началото на поста си.

"Гимназистите нямат достатъчно учители. Правителството е съкратило 4000 учителски места за учебната 2026 г. В началото на учебната 2025 г. в общообразователните гимназии и техникумите е имало средно по 30.2 ученици в клас, докато през 2010 г. те са били средно по 27.7 ученици в клас. Франция е страната с най-многобройни класове сред 25 държави от ЕС, които са членове на или са в процес на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От 2017 г. насам Еманюел Макрон е съкратил около 10 000 учителски места в колежите и гимназиите", казва Обри.

"Гимназистите не получават необходимите медицински грижи. Има 7800 училищни медицински сестри за 12 милиона ученици. Това е спад с 28 процента за 10 години. Необходими са 23 000 училищни медицински сестри. Училищните медицински сестри получават с 600 евро по-ниско месечно възнаграждение в сравнение с други служители на еквивалентно ниво. Има по един психолог на 1000 ученици в колежите и гимназиите. През 2022 г. 15 процента от гимназистите са били изложени на значителен риск от депресия", допълва Обри.

Тя изтъква и че в гимназиите има недостиг на училищни асистенти и че заплатите им са ниски.

"Гимназистите учат при неподходящи учебни разписания. Деветдесет и девет процента от учениците в колежите и гимназиите казват, че са изтощени след един учебен ден. Осемдесет и седем процента от тях смятат, че учебното им разписание е натоварено или прекомерно натоварено. Двадесет и два процента разполагат само с половин час за обяд. Половината от учениците в колежите и гимназиите заявяват, че се отказват от извънкласни дейности поради липса на свободно време", посочва още Обри.

Евродепутатката добавя и че учениците са притеснени от процеса на кандидатстване във висши учебни заведения чрез създадената за целта специална платформа "Паркурсюп". Според Обри "81% от гимназистите заявяват, че тази платформа е източник на тревожност" за тях. Това означава, че те се притесняват, че кандидатстването чрез нея може да не им позволи да постъпят в желаното висше учебно заведение или да се насочат към желаната професия.

"Гимназистите учат в неподдържани и нездравословни сгради. Две трети от служителите в системата на националното образование смятат, че сградата, в която работят, не е в добро състояние. Двадесет процента от училищния сграден фонд е остарял и амортизиран. В 18% от гимназиите е установен мухъл. Половината от учебните заведения имат течове и проблеми с влагата. Четиридесет и три процента от учебните заведения имат проблеми с проветряването – дефектни прозорци, липса на вентилация и др. В 70% от учебните заведения има азбест. Деветдесет процента от френските колежи и гимназии са енергийно неефективни. Десет процента от момичетата и 13% от момчетата не се чувстват в безопасност в тоалетните на своето училище. Четиридесет процента от тоалетните в гимназиите не се заключват или в тях няма сапун и тоалетна хартия. В 63% от учебните заведения температурите са надхвърляли 30 градуса по Целзий, а в 55% от гимназиите вече са били регистрирани температури под 18 градуса по Целзий в класните стаи", казва още в поста си евродепутатката.

"Но това правителство не спира дотук. То продължава да задълбочава проблемите в националното образование, като иска да намали допълнително средствата за образование в следващия бюджет с 250 милиона евро", твърди още представителката на "Непокорна Франция".

"Нашите млади хора не искат да бъдат бити от силите на реда, те искат да учат при добри условия, за да получат своята диплома за средно образование. Гневът им е основателен и справедлив. Не нашите деца трябва да рискуват живота си, протестирайки за по-добри условия за обучение. Ние трябва да покажем солидарност с ученическите протести", заключава Обри.

В публикацията си представителката на "Непокорна Франция" не пояснява на какви данни основава констатациите си относно състоянието на френската образователна система.

По повод протестите на френските гимназисти бившият френски президент, социалистът Франсоа Оланд, който все още обмисля дали да се кандидатира на президентските избори догодина, предупреди правителството да бъде много внимателно с настоящото протестно движение, отбелязва "Фигаро".

"Когато аз бях президент, само едно нещо ме притесняваше – гимназистите да не излязат на улицата да протестират. Когато младите излязат на улицата, това е все едно паста за зъби да излезе от тубата. Много е сложно после да я вкараш обратно вътре", заяви Оланд. По време на президентския си мандат той също се сблъска с периоди на социално напрежение, като например този през 2016 г. срещу реформата на трудовия пазар.

По БТА