Украинският президент Володимир Зеленски каза, че е бил уведомен, че първият ден от руско-украинските преговори с американско посредничество в  Абу Даби е бил "конструктивен и доста съдържателен", предаде Франс прес.

"Тристранният формат беше конструктивен и доста съдържателен", написа в социалната мрежа Екс Зеленски. Той допълни, че е дал "на нашия екип ясни инструкции за по-нататъшния диалог  – както в тристранен формат утре, така и по-широко, през идните дни, с пратениците на американския президент и представителите на Европа".

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио приветства като "много продуктивни" започналите днес руско-украински преговори с американско посредничество в Абу Даби, предаде Франс прес.

Същевременно той заяви, че обсъжданията трябва да се разширят и да включат Европа.

"Мисля, че тристранният формат трябва евентуално да включи на масата и нашите европейски партньори, защото те са част от дългосрочното решение на проблема", каза Рубио в Париж, където участва в срещата на външните министри от Г-7, след първия ден преговори в столицата на ОАЕ.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия няма как да се съгласи на незабавно примирие в Украйна, без да знае какво следва след него, предаде Ройтерс.

По-мъдро би било първо да бъдат обсъдени параметрите на бъдещата архитектура на сигурност в Европа и чак след това спиране на огъня в Украйна, каза руският първи дипломат, визирайки тристранните преговори в Абу Даби.

"Идеята да бъдат формулирани ясни параметри на архитектурата на сигурност и едва тогава да се премине към уреждане на руско-украинския конфликт е напълно разумна", каза Лавров пред журналисти в Москва.

Вчера председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази диаметрално противоположно становище. Според нея по-глобални преговори за сигурността може да има само тогава, когато бъде постигнато спиране на огъня. Лавров отново отхвърли това схващане и заяви, че европейците просто се опитват да осигурят глътка въздух на Украйна.

Украинските представители днес първо се срещнаха с европейците и специалните американски пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на президента Доналд Тръмп, преди тристранните преговори с Русия и САЩ, обяви украинският главен преговарящ Рустем Умеров, цитиран от Ройтерс.

Освен него в делегацията на Киев влизат първият заместник-началник на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски – Сергий Кислиця, и заместник-началникът на Главното разузнавателно управление към Министерството на отбраната на Украйна – Вадим Скибицки, съобщи Укринформ.

Оглавявана отново от сътрудника на Кремъл Владимир Медински като главен преговарящ, руската делегация включва за първи път и заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, както и генерал-лейтенат Юрий Жигарловски от Генералния щаб на руската армия.

Още по темата

САЩ предлагат промяна на границите на Донецка и Луганска област като част от сделка за Украйна (обновена)

10.11.2026 15:35

По-късно започнаха тристранните разговори между Русия, Украйна и САЩ.

От Белия дом заявиха, че дискусиите ще бъдат фокусирани върху гаранциите за сигурност. Русия вижда в НАТО заплаха, а Украйна иска да предотврати бъдещи руски нашествия. Надеждите за напредък в прекратяването на най-големия конфликт в Европа от Втората световна насам са помрачени от липсата на какъвто и да е значителен пробив в състоялите се през тази година три кръга от преговори, отбелязва АП.

Представители на ЕС и НАТО са разговаряли в навечерието на преговорите

В навечерието на тристранните разговори с Русия в Абу Даби представители на европейските партньори, Украйна и САЩ се срещнаха, за да продължат тясното съгласуване на усилията за прекратяване на войната в Украйна и за създаване на условия за траен мир, включително подкрепа за надеждни гаранции за сигурност като част от всяко споразумение. Това се посочва в изявления на Европейската комисия и на Европейския съвет по повод днешната среща в Абу Даби между ЕС, Франция, Германия, Италия, Великобритания, Украйна, САЩ и НАТО.

Разговорите между европейските партньори, Украйна и САЩ преминаха в дух на сътрудничество, с отчитане на споделените цели и ангажимента към евроатлантическата сигурност. Участниците подчертаха, че всякакви бъдещи договорености трябва да зачитат суверенитета, териториалната цялост и независимото вземане на решения, както и да осигурят надеждни гаранции за сигурността на Украйна, се казва в изявлението.

Общата цел е да се разработи рамка, която да укрепи дългосрочната сигурност на Украйна и да изгради доверието, необходимо за постигане на решение чрез преговори. Наред с основната цел за постигане на траен мир, разговорите засегнаха въпроса как да се надграждат съществуващите европейски институции и споразумения в областта на сигурността след приключването на войната в Украйна. Участниците отбелязаха, че справянето със съображенията за сигурност в следвоенния период и намаляването на опасността от конфликт са от съществено значение, се допълва в текста.

Участниците са обсъдили как да се осигурят стабилни механизми за управление на риска и избягване на опасна ескалация. Те са потвърдили общия си ангажимент към силна европейска архитектура за сигурност и договорености в следвоенния период. Участниците ясно заявиха, че силна НАТО ще остане в основата на евроатлантическата съвместна отбрана, се допълва в изявлението.

Европейските партньори, Украйна и САЩ ще продължат да работят в тясно сътрудничество по време на преговорите, със споделената цел да преминат към по-широки многостранни разговори с участието на европейските партньори и да постигнат всеобхватен и траен мир, се допълва в изявлението на комисията.

Джаред Къшнър: Нужна е нова рамка за сигурност на Украйна, Русия и Европа

САЩ искат да се разработи нова рамка за сигурност на Украйна, Русия и Европа, за да се гарантира мирът, заяви американският пратеник Джаред Къшнър преди началото на днешните преговори, предаде Франс прес.

"Надеждата е днес да се обсъдят не само двустранните проблеми между страните и начините за прекратяване на войната… но и въпросът как между Украйна, Русия и Европа да се изградят точните отношения в областта на сигурността така, че не само да сложим край на тази война, но и да създадем нова рамка", за да се гарантират "десетилетия, ако не и векове, белязани от мир", каза Къшнър, цитиран от Франс прес.

Различните позиции преди преговорите

След лична среща с пратеника на руския президент Владимир Путин в Белия дом миналата седмица Тръмп прогнозира, че скоро може да бъде постигнато мирно споразумение.

Американският президент често е казвал, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война е близо, но досега обаче не е постигнато споразумение, отбелязва Ройтерс, предаде БТА.

Все пак преговорите бяха възобновени през последните седмици – след месеци, през които вниманието на Вашингтон беше фокусирано върху войната в Иран, обръща внимание агенцията.

Публично няма признаци, че Путин е склонен да се откаже от настояването си Украйна да предаде целия източен регион Донбас, преди да може да бъде сключено мирно споразумение.

Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна също категорично отказва да предаде земя, "за защитата на която са умирали украински войници", както е заявявал.

Настъплението на Русия на фронтовата линия се забави до почти пълен застой тази година, посочва Ройтерс.

В навечерието на преговорите Зеленски заяви, че позицията на Украйна в разговорите се засилва в резултат на неотдавнашните ѝ успехи на бойното поле, които включват връщането на част от територията в Донецка област – район от Донбас, богат на въглища.

"Украинските войски в момента наистина укрепват преговорната позиция на Украйна", каза Зеленски в своето вечерно видео обръщение снощи. Той посочи, че Русия понася "рекордни загуби" – твърдение, оспорено от Москва – и призова Вашингтон да убеди Кремъл да прекрати войната.

Американските преговарящи смятат, че Зеленски и Путин може би са склонни да постигнат компромис по ключовия въпрос за територията, като всеки от тях отстъпи по малко, заяви американски представител пред Ройтерс.

Съгласно предложеното споразумение Украйна ще получи мирен договор, гаранции за сигурност и пътна карта за членство в ЕС.

Високопоставен украински представител категорично отрече правителството на страната му да обмисля подобни отстъпки. Въпросът за територията може да бъде обсъждан само на лидерско ниво и само в контекста на подходящи гаранции за сигурността на Украйна, заяви той.

Спирането на ударите срещу енергийна инфраструктура, обявено от Тръмп миналия месец, не издържа много. Украйна ескалира ударите си срещу руски рафинерии през последните седмици, а Москва атакува украински електроснабдителни съоръжения и градове.

Миналата седмица Тръмп заяви, че пратениците са обсъдили по-широко споразумение за сигурност, което може да включва цяла Европа, без да даде повече подробности.

"Това ще бъде голямо споразумение и ще надхвърли Украйна", каза американският президент.

Коментарите му предизвикаха негативна реакция от някои европейски представители, които заявиха, че всякакви преговори за европейска сигурност изискват пряко участие на съответните правителства и че Русия не трябва да участва в определянето на европейската политика за сигурността.

Преди пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. Русия поиска изтеглянето на силите на НАТО от страните, присъединили се към алианса след 1997 г., което НАТО отхвърли.

Американските пратеници, включително зетят на Тръмп Джаред Къшнър, разговаряха миналата седмица в Брюксел с представители на НАТО, ЕС и големите европейски сили, с които обсъдиха гаранциите за сигурност.

Очаква се външните министри на страните от Г-7 също да обсъдят Украйна днес на срещата си в Париж, в която ще се включи и украинският външен министър Андрий Сибига.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви преди отпътуването си за Франция в неделя, че има напредък в това как би могла да изглежда архитектурата за сигурност на Европа след конфликта.

Зеленски от своя страна изрази надежда, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ миналата седмица може да увеличи подкрепата за Украйна във Вашингтон.

Откакто Тръмп встъпи в длъжност за втория си президентски мандат през януари миналата година, САЩ намалиха директната помощ за Киев, а Европа се превърна в основен чуждестранен донор за бюджета на Украйна и военните ѝ поръчки.