Заеми, протекционизъм и инициатива от страните членки. Това са основните стълбове  в Бялата книга за отбрана, която бе представена от Европейската комисия (EK) в сряда.

Планът "Превъоръжи Европа" трябва да осигури на страните членки до 800 млрд. евро за инвестиции в засилване на отбраната, от които 650 млрд. от бюджета на ЕС и 150 млрд. евро заеми.

Страните членки ще кандидатстват за преференциални заеми с конкретни планове.

Освен това се планира и вратичка в бюджетните правила, които да осигурят възможност на европейските страни да инвестират повече в отбраната без да се товарят дефицитите им.

Повече страни членки от ЕС обаче трудно стигат до вътрешен консенсус за ръст  средства за отбрана, тъй като той налага преразпределението на средства от други приоритети.

Целта е Европа да поеме повече отговорност за сигурността в условията на войната в Украйна и след заявката на администрацията на Доналд Тръмп, че САЩ ще намалят ангажимента си в НАТО.

В същото време ЕС залага на протекционизъм, като се предвижда около 65 на сто от оборудването, необходимо за превъоръжаването на ЕС, да бъде европейско производство и да бъде придобивано само от организации в ЕС.

Още по темата

Ударната модернизация на армията може да я потопи

1 ноември 2024 08:06

Тази мярка може да провокира реакция от страна на САЩ. Американските компании са основни доставчици на специална продукция за някои европейски държави, сред които и България.

Основен акцент са и общите сделки между държавите в ЕС, които са възможни и към момент, но не се прилагат често.

ЕК предвижда и свързване на военнопромишлените комплекси на ЕС и на Украйна. Киев ще може да участва и в съвместни поръчки на държавите от ЕС за отбранително оборудване.

"Време е да поемем отговорност за отбраната на Европа. 450 млн. граждани на ЕС да не разчитат на 340 млн. граждани на САЩ да ги защитят от 140 млн. руснаци, които не могат да преборят 38 млн. украинци", заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс.

Заеми

Подготвя се нов специален инструмент за действия в областта на сигурността за Европа — SAFE, съобщиха от Европейската комисия.

Комисията ще набере до 150 милиарда евро на капиталовите пазари.

Тези средства ще бъдат отпускани на заинтересованите държави, които ще трябва да представят конкретни планове.

Новият инструмент ще предоставя дългосрочни заеми (с максимална продължителност от 45 години и 10-годишен гратисен период за изплащане на главницата), които са на конкурентни цени и са добре структурирани, посочват от ЕК.

Отговорностите на държавите

Комисията ще направи оценка на плановете, които ще включват размера на заема и предварителното финансиране.

Предварителното финансиране ще гарантира, че подкрепата ще бъде изплатена още през 2025 г., покривайки най-спешните нужди, и ще представлява до 15% от заема.

Държавите-членки ще трябва да докладват на всеки шест месеца за напредъка по  изпълнението.

Последното одобрение за изплащане може да стане до 31 декември 2030 г.

България засега не показва да разполага с административен капацитет и финансирането по този инструмент ще е сериозно предизвикателство.

ЕИБ ще кредитира и военни проекти

Европейската стратегия разчита и на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да разшири обхвата на кредитирането си, така че да включва проекти в областта на отбраната и сигурността, като същевременно запази капацитета си за финансиране.

Какво ще се финансира

Фокусът на ударното въоръжение ще падне върху седем приоритетни области.

•  Противовъздушна и противоракетна отбрана;

•  Артилерийски системи;

•  Ракети и боеприпаси;
•  Дронове и антидронови системи;

• Защита на критичната инфраструктура, включително във връзка с космоса;

•  Военна мобилност;

•  кибер, изкуствен интелект и електронна война.

Бюджетни изключения

Планът предвижда използването на държавно финансиране за отбрана без държавите да задействат процедура за прекомерен дефицит.

Тази идея се обсъжда отдавна и има съгласие за излизане от строгите бюджетни правила.

Страните членки на ЕС са длъжни да поддържат дефицит под 3% и съотношение на дълга към БВП по-ниско от 60%.

Според ЕК ако държавите увеличат своите разходи за отбрана средно с 1.5% от БВП, това може да доведе до мобилизирането на близо 650 милиарда евро за период от 4 години.