СЗО: България трябва да намали доплащането за здравна помощ от 44% на 15%

Доплащането на пациентите за медицинска помощ и лекарства у нас трябва да бъде намалено от сегашните 44.2% на 15%. Това е препоръката на Световната здравна организация (СЗО), дадена от ръководителя на българския офис д-р Скендер Сила в четвъртък на пресконференция по повод предстоящия Световен ден на здравето – 7 април. Сила обясни, че целта на СЗО и призивът ѝ към всички държави е да бъде достигнато ниво от 15% на неформалните плащания на пациентите.

През тази година Световния ден на здравето е посветен на “универсалния достъп до здравеопазване“, което означава, че всеки и навсякъде трябва да има достъп до здравни услуги когато се нуждае от тях, без да изпитва финансово затруднение от това.

“Недопустимо е, който и да е днес – пенсионер, самотен родител, безработен, вашият съсед - да бъде тласнат към бедност , защото трябва да плати за лечението, от което се нуждае“, каза Сила, цитирайки регионалния директор на СЗО за Европа д-р Жужана Якоб.

По думите му ключът към универсалното здравно покритие у нас е в увеличаване на публичното финансиране, за да се намалят доплащанията и подобряване на достъпа до здравни грижи.

Анализи на СЗО показват, че домакинствата в най-бедната една пета от населението на Европа биха изпитали големи финансови затруднения най-вече заради доплащания за лекарства и е много вероятно тези хора да отложат или пропуснат да потърсят медицинска помощ поради финансови затруднения или други препятствия, свързани с достъпа.

У нас пациентите доплащат от джоба си най-вече за лекарства, които не се покриват изобщо или се плащат само частично от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и за медицински консумативи и дейности в болниците, които също са извън обхвата на здравния фонд.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова коментира, че солидарният здравноосигурителен модел у нас гарантира универсален достъп до здравна помощ и целта е със законодателни усилия и усилията на изпълнителната власт да бъде постигнато по-масово покритие, включително като се повиши броят на хората, плащащи здравни вноски.

Тя даде пример, че след законодателните промени отпреди няколко години, когато беше увеличен срокът на осигуряване за връщане в системата, това е дало ефект и неосигурените са намалели до 500 000 души.

“Сега виждаме отново връщане назад“, коментира тя последните данни, според които здравнонеосигурените са 700 000 души.

Дариткова посочи, че за намаляването на броя на неосигурените ще се работи при подготвяната от здравното министерство промяна във финансирането на здравния модел.

През май се очаква чуждестранни икономисти и финансисти да пристигнат в страната ни със съдействието на СЗО, за да извършат анализ на здравната система и да направят препоръки за промяна с цел намаляване на личните разходи за здраве, съобщи д-р Сила. 

Сред най-големите предизвикателства пред страната ни освен проблема с доплащането той посочи високите нива на тютюнопушене (около 30%) и употреба на алкохол, наднорменото тегло и незаразните болести като рак и сърдечно-съдовите заболявания.