СЗО препоръчва България да инвестира повече в превенция и профилактика

За да осигури универсално здравно покрие на населението България трябва да увеличи публичното финансиране на здравната система и да инвестира приоритетно в извънболничната помощ – в профилактика и превенция. Това съобщи д-р Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация, която представи плановете си за предстоящия двугодишен период 2020-2021 у нас.

“Правителството вече съобщи, че разходите за здравеопазване ще бъдат повишени с над 400 млн. лева с бюджета на НЗОК. Препоръките на СЗО са голяма част от тези средства да отидат в първичната здравна помощ. Както ЕК във всички свои доклади, така и СЗО твърди, препоръчва, настоява да се обърне по-голямо внимание на първичната здравна помощ и на превенцията. Защото е много по-скъпо и неефективно да се лекуват заболявания в техния краен стадий, когато вече болестта се е появила и усложнила“, посочи Околийски. Той допълни, че покритието трябва да обхваща много по-ефективно хората, които нямат доходи и представители на маргинализирани групи.

“Да, може да има интереси от страна на болници, фармацевтични компании, компании, които предоставят медицински пособия, но акцентът трябва да е върху първичната здравна помощ“, заяви той.

Освен осигуряването на универсално здравно покритие приоритет на СЗО е и намаляването на доплащането от страна на пациентите, тъй като у нас този процент е висок и това поставя много хора във висок риск от обедняване при досег със здравната система.

За нормално се счита доплащането от джоба на пациентите да е до 15% и всички стари членки на ЕС покриват този критерий. Доплащане над 30% вече се смята за критично ниво, а у нас то е над 44%. “Това не може още дълго време това да се допуска, защото един от най-важните принципи на универсалното здравно покритие е домакинствата да не обедняват, докато тук се наблюдава такъв риск от обедняване на цели групи“, каза Околийски.

“В днешно време твърде много държави харчат прекалено голяма част от здравния си бюджет за болнично лечение. Там разходите са най-високи и изходът не винаги е най-добрият. Вместо това акцентът трябва да се постави върху предотвратяване на заболяванията на ниво първична помощ. Нашето виждане не е да се постигне само здраве за някои, нито здраве за повечето хора, а здраве за всички – за бедни и богати, здрави и хора с увреждания, млади и стари, за хора от градовете и тези в селата, за местните граждани и бежанците“, посочи ръководителят на Офиса на Световната здравна организация за България д-р Скендер Сила.

Други препоръки на СЗО към страната ни са по-активна работа в борбата с тютюнопушенето и употребата на алкохол – показатели, по които страната ни държи над средните за ЕС нива. Като особено притеснителен Околийски посочи факта, че българските момичета във възрастовата група 13-15 г. са на първо място по тютюнопушене в Европа и този факт има последици върху демографската ситуация защото уврежда репродуктивните им способности.

В следващите 2 години се планира с помощта на СЗО у нас да бъде извършена съвместна външна оценка за готовността на България да реагира при спешни ситуации като природни бедствия, епидемии и др.

“Става въпрос за съвместна външна оценка , която ще прецени до каква степен държавите са подготвени да реагират на спешни ситуации като природни бедствия, производствени аварии и епидемии. Процедурата е доста всеобхватна и има различни етапи. Първо МЗ трябва да излезе със заповед за провеждането на тази оценка. След това ще има етап, който включва самооценка на различните институции и накрая ще дойде международен екип, който на място в рамките на 7-10 дни ще проведе събеседвания с различните институции - не само МЗ, но също и МВР, центровете за спешна помощ и други ангажирани с реакцията при подобни бедствия и аварии“, обясни д-р Скендер Сила.