Т. Дончева: Новият парламент да промени конституцията преди да се заеме с НПК

Следващият парламент трябва да намери начин да приеме промени в конституцията в частта ѝ за съдебната система без да свиква Велико народно събрание и едва след това да приема нов Наказателно - правен кодекс (НПК), който обаче едва ли ще има него общо с подготвения сега от правителството. Това мнение изрази в неделя депутатът от БСП Татяна Дончева в предаването “Неделя 150” на БНР.

Дончева, както и заместник - председателят на Демократи за силна България (ДСБ) Екатерина Михайлова и заместник – председателят на СДС Емануил Йорданов заявиха, че внасянето на правителствения проект в парламента дни преди края на мандата му е напълно безсмислено и безотговорно, тъй като той трябва да бъде приет от следващия парламент, където трябва да бъде внесен наново. Според представители на трите политически сили, правителството на НДСВ е проспало 4 години, а сега се опитва да вдига предизборен шум и да отчита дейност пред Брюксел, който поставя съдебната реформа като категорично изискване за членството ни в ЕС.

Проектозаконът за реформата в съдебната система остава основният въпрос за България, каза в неделя пред БТА британският посланик Джеръми Хил. Много е важно новият парламент да приеме промените, допълни той.

Което и да е следващо правителство получава едно не просто тежко наследство, то получава един почти практически нерешим проблем, смята Татяна Дончева.  

“Защото, дори да допуснем, че притиснато от обстоятелства следващо правителство и мнозинство ще приеме какъвто и да било НПК, това няма да изпълни ангажиментите на България. Европейците се интересуват не просто да им дадем томче с нов НПК, те се интересуват как той ще работи”, каза Дончева.

По думите ѝ, проблемът е още по-тежък заради нежеланието на мнозинството “да бръкне по-дълбоко в онези конституционни промени и да преодолеем онзи проблем, който ни създаде Конституционният съд (КС)”.

Пред две години КС постанови, че промяна на мястото на следствието и прокуратурата може да се приеме само от Велико народно събрание, което завърза ръцете на настоящия парламент за структурни промени в съдебната власт. Затова новият НПК предвижда следствието да се занимава само 3-4 процента от престъпленията, като останалите са прехвърлени към дознателския апарат в МВР. Макар да говореха, че ще организират ново питане до КС във връзка със съдебната реформа, управляващите така и не направиха това. При представянето на законопроекта тази седмица министър Антон Станков изрази убеждение, че приемането на новия НПК трябва да върви успоредно с промяна в конституцията.

Зам. председателят на ДСБ Екатерина Михайлова припомни, че партията ѝ е предложила още преди половин година промяна на конституцията в частта съдебна власт, според която следствието и прокуратурата излизат от съдебната власт и биват подложени на граждански и парламентарен контрол.

Конституционните промени да се гласуват преди НПК        

“Вместо да приемат това наше предложение, управляващите Сакскобургготски и Доган направиха това произведение НПК, което, доколкото ми е известно, е силно оспорвано от конституционна

гледна точка. Тоест, ако бъде приет дори такъв НПК, вероятността той да бъде отменен от КС е много висока. Тъй като това поне, което публично излиза, говори за закриване на следствието, за местене на прокуратурата, без да е правена конституционна промяна”, каза Екатерина Михайлова.

“В сегашното правителство имаха желание да са добре с всички, да се харесат на всички, да не влязат в конфликт с никого, да се отчетат пред Европа по най-повърхностния начин. А в крайна сметка очевидно нещата трябва да тръгнат с конституцията, с постигане на съгласие за проблемите, които има съдебната система, за решенията, които се налагат, и с тези конституционни промени”, е мнението на Татяна Дончева.

“И аз много се надявам, че ще намерим подкрепа ние от социалистическата партия в останалите политически сили, дори от десницата, да се направи конституционна промяна сериозна в рамките на обикновено Народно събрание, защото те не са непричом към онова решение на КС, с което все ще се оправдаваме”, добави депутатът от БСП.

Според нея трябва да се лобира пред ЕС конституционните промени да изпреварят новия НПК и всички онези закони, за които България е поела ангажимент.

Различните магистратски институции ще трябва да спрат с браненето на личните си интереси и на разбирането си за самостоятелни претенции и права, каза Дончева и допълни, че това са позитивните стъпки, за които следващото Народно събрание трябва да намери две трети мнозинство.

Според нея на Еврокомисията ѝ е ясно, че за 4-5 месеца никоя страна не може да подготви добър НПК. "Ние прекрасно знаем това, но не знаем, защо вашето правителство само се набута да поеме такъв ангажимент", цитира Дончева мнение, което чула от европредставители.

Сметната палата да провери как са изхарчени европарите за НПК

Татяна Дончева каза, че Сметната палата трябва да провери как министерството на правосъдието е изразходвало средствата от ЕС за подготовка на новия НПК и следващото правителство ще трябва да започне “да се рови в това, как е разпределена сумата и срещу какво”. По думите ѝ става въпрос за 1 млн. евро и в усвояването на парите са участвали хора, които нямат нищо общо с наказателно-процесуалния процес. 

Зам. председателят на СДС Емануил Йорданов също припомни, че през 2002 година СДС са предложили промени в конституцията, гарантиращи реална съдебна реформа. “Тогава управляващите казаха, че нямат политическо становище по въпроса. Впоследствие еволюираха в някаква посока и стигнаха до една много странна теза, която се подкрепя и от ДСБ - прокуратурата да придобие този вид, който е имала по времето на Тодор Живков”, каза Йорданов.

Рискове за правата на гражданите

Председателят на Камарата на следователите Румен Георгиев обърна внимание, че “нито един от известните юристи не е поел, така да се каже,бащинството” върху новия НПК.

Предлагането е доста далеч от развитието на наказателния процес в повечето европейски страни, каза Георгиев пред БНР и припомни, че в ЕС няма еднаквост на системите.

Изхвърлянето от процеса на разследващите магистрати създава много големи рискове за правата на гражданите, които са страни в този процес, подчерта Румен Георгиев.

Според него е неприемливо неблагополучията на съдебната система да се стоварват само върху един сегмент – следствието.