Тачева иска уволнение за магистрати, нарушавали човешки права

Да се търси дисциплинарна и отговорност и да се изключват от магистратурата съдиите, след чиито съдебни решения България получава осъдителни присъди в Европейския съд за човешки права (ЕСЧП). За това се обяви министърът на правосъдието Миглена Тачева във вторник по време на дискусия как да бъдат преодолени причините за осъдителните решения срещу България в ЕСЧП.

За последните осем години България е платила 1.869 000 лева по осъдителни присъди в ЕСПЧ, а по извънсъдебни споразумение за същия период са дадени още 149 000 лв. Само за 2007г. в правосъдното министерство са постъпили 127 жалби по нови дела срещу България. Миналата година България е загубила 520 дела, а 1838 производства са висящи.

Идеята на Тачева е санкциите да се налагат само в случаите, когато негативните за България решения на ЕСЧП не са плод на неотговарящо на Европейската конвенция за правата на човека българско (ЕКСП) законодателство или на незнание и неподготвеност на магистрата. Това означава, че съдиите ще носят дисциплинарна отговорност и ще рискуват бъдещето на кариерата си, само когато се докаже умишлено неспазване на конвенцията.

Трите основни стъпки за ограничаване на осъдителните присъди са свързани със законодателни инициативи, които да запълнят пропуските в родните норми спрямо конвенцията. Предвижда се, ако има магистрати, които от незнание или слаба квалификация не прилагат законите правилно, да бъдат допълнително обучавани, а когато двете предпоставки липсват, ще се поема дисциплинарна отговорност, съпроводена с изключване от системата.

Тачева очаква МС да се произнесе положително по концепцията за преодоляване на причините за осъдителните присъди на ЕСПЧ срещу България и преодоляване на проблемите, произтичащи от тях. Изработването на такава концепция съвместно с неправителствени организации и експерти бе една от първите инициативи на Тачева, след като миналата година пое правосъдното министерство.

"Проблемът с осъдителните присъди не е само на съдебната власт. Министерството на правосъдието има нелеката задача да има процесуални агенти, които са адвокатите на държавата. Въпросът е максимално да намалим причините за завеждане на дела, които са свързани с лошо законодателство", каза още Тачева.

По думите на адвокат Йонко Грозев, който е сред авторите на концепцията, в ЕСЧП има над десет българи юристи, които работят по жалбите срещу страната ни. Това дава представа какъв ресурс трябва да бъде впрегнат в агентския апарат на МП, добави правозащитникът. Грозев смята, че агенсткият апарат трябва да бъде самото правителство, тъй като повечето обжалвани нарушения са извън правомощията на правосъдното министерство. Той даде за пример специалните разузнавателни средства и злоупотребата с оръжие, които са в юрисдикцията на МВР.

Друга идея от тази концепцията е да се въведе индивидуална конституционна жалба – вместо засегнатите от мудно правосъдие или липса на справедливост да се жалват в ЕСЧП да се сезират Конституционния съд. Това в момента не е възможно, а според Грозев с въвеждането на тази мярка ще се даде възможност за създаване на един по-бърз правен механизъм за разглеждане на жалби в рамките на националното ни правораздаване.

Според председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев не е ясно дали концепцията може а повлияе на броя на осъдителните за България присъди, защото засяга твърде малка част от проблемите, свързани с правата на човека в България и водещи до осъдителни присъди. Според него има десетки закони, които предполагат системното нарушавана на европейската конвенция от страна на съда и администрацията в България. За пример Кънев посочи Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. По думите му всяка година по този закон в България се санкционират между 8 -10 хил. деца, което потенциално води до между 8 - 10 хиляди жалби в Страсбург.

България търпи щети и във връзка със Закона за движение по пътищата, който допуска необжалваема пред съда глоба – актовете до 50 лв. Кънев посочи, че ЕСЧП отхвърля възможността да има необжалваема административна санкция независимо от размера ѝ. Проверките на писмата на лишените от свобода, които са разписани в Закона за изпълнение на наказанията, са в пряко нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ, посочи Кънев. По този казус България вече е осъдена.

Зам.-председателят на ВКС Румен Ненков на свой ред обяви, че някои млади и плашливи съдии се влияят от пресата и постановяват осъдителни присъди, които стават повод за осъждането на България в ЕСЧП. Министър Тачева обаче коментира, че това не е сериозно и препоръча на съдиите, ако се влияят пресата, да не четат вестници.