Тъгата на екскурзовода

Тъгата на екскурзовода

Евгений Попов е един от най-известните съвременни руски белетристи. Критиката го нарича “най-веселият анархист на новата руска словесност”. Попов е автор на разкази от съветската и постсъветска епоха, изпълнени с черен хумор, сатирично аутопсиращи пред читателя абсурдния живот на някогашната една шеста част от земната суша.

Роден е през 1946 г. в Сибир. Дебютира през 70-те години в “Новий мир” по препоръка на Василий Шукшин. Скоро след това е изключен от Съюза на писателите за участие в забранения неофициален алманах “Метеропол”. Десетилетия води живот на вътрешен литературен емигрант. Печата на Запад и се намира под непрекъснат контрол на КГБ.

Днес Евгений Попов е секретар на Съюза на московските писатели, пише неуморно и е печатан в руски и чуждестранни издания. Носител е на много литературни награди.

Публикуваме последния текст на Евгений Попов, публикуван в Грани.ру със съкровената надежда, че все някога ще се намери и български интелектуалец, който да опише безмилостно правдиво както унгарските му колеги и участието на българските “коминтерновци” и “интернационалисти” в кървавия болшевишки експеримент на XX век.

Неотдавна се проявих в необичайната за мен роля на екскурзовод. Развеждах кмета на Будапеща Габор Демски из нашите литературни и просто исторически места, свързани с двайсетте и трийсетте години. Познавам Габор Демски отдавна, преди няколко години той дори бе гост у дома ми. Е, показах му, разбира се, централната сграда на “Лубянка”, най-високата в Москва, откъдето, според брадатия анекдот, "можеш да видиш и Колима". Дома на Крайбрежната, където са живели главните съветски тузове и величия, където ударникът Алексей Стаханов свирел на двора на акордеон, а днес се наслаждават на живота скромните потомци на оцелелите съветски аристократи и т.н. "нови руснаци". Бившето общежитие на Коминтерна, хотел "Централная", чиито комунистически обитатели в по-голямата си част са преселени по затворите в края на 30-те по случай завършването на световната революция и началото на дружбата на Сталин с Хитлер. Посетихме и клуба “Зуев” на “Лесная” улица, клуба “Русаков” на “Строминка” – шедеври на конструктивизма. Дома-комуна № 1 на “Болшая Садовая” 10 (музея на Булгаков) и бункера на споменатия Сталин, построен в самото сърце на Черкизовския пазар … Прозорливият вожд започва да си обзавежда този бункер още от 1932 година и даже си прокарва до него подземно метро от Кремъл.

Дядото на Габор Демски, Рудолф заминава за СССР да доизгражда социализма и бащата на бъдещия кмет се ражда в мизерните околности на град Пишпек-Фрунзе-Бишкек, където пришълците измират от глад и непосилна работа. Дядото имал късмет, та успял по чудо да изфиряса от въжделения Съветски Съюз, но много от неговите земляци, прости работяги, така и се затрили в чуждата страна. Впрочем, не избегнали съдбата си и пастирите на интернационалните ентусиасти, обвинени в края на своята кариера в шпионаж, вредителство, диверсии и Бог знае още в какво. Но Господ си знае работата – много от тях преди да загинат хубаво се потрудили в полза на червените дяволи. Например другарят Бела Кун, който залива с кръв Крим или пламенният оратор другарят Карл Радек, който неуморно призовава пролетариите от всички страни да се присъединят към истинската си родина, Съветския Съюз.

А виж, другарят Мате Залка се разминава със затвора, защото тъкмо през годината на сталинския "голям терор" (1937) го убиват в Испания, където той под името "генерал Лукач" воюва като интербригадист За онези, които се интересуват, съобщавам в допълнение, че по времето на Гражданската "генерал Лукач" шари заедно с отрядите на сибирския бандит-партизанин Шчетинкин из Източен Сибир, а след това става домоуправител на писателската кооперация на Нашчокински переулок. където сред живущите са  Манделштам и Булгаков.

Самият Габор Демски "поема по друг път" и към залеза на унгарската съветска власт е "самиздатчик", за което го осъждат на 6 месеца. Печата, впрочем, на циклостил "Кучешко сърце " на същия Михаил Булгаков.

Из Москва кметът Демски и придружаващите го, сред които бе и великият кинорежисьор Миклош Янчо, се придвижваха с автобус и без охрана. Вярно, че пред нас за ускоряване на процеса се движеше милиционерска кола с буркан. Миклош Янчо е на 85 години, но той си е съвсем с всичкия. Роден е в 1921 година и е успял дори да прекара известно време у нас като пленник. Бе много трогнат от това, че у нас го помнят и обичат, че на среща в Унагрския културен център, ръководен от Илона Киш, също бивша самиздателка, редактор на унгарското ъндеграунд-списание "Беседло" (в превод - "Свиждане в затвора") дойдоха нашите велики - Марлен Хуциев и Александър Мита.

Габор Демски е написал една забележителна книга за дядо си и за неговото поколение. Четейки романа му "Източен Едем" аз окончателно се убедих, че революцията и Гражданската война са дело на банда международни разбойници и мръсници и на присъединили се към тях чисти идеалисти. В състава на тази банда влизат, разбира се, и нейните руски участници, макар че Червената Армия, особено в началото на нейното създаване, практически е армия от наемници.

Порази ме една цифра, приведена в друга книга - в труда на историка Вадим Аристов "Руският свят в Будапеща и Унгария" (Будапеща, 2003 г.), където на 82 страница се казва, че в началото на 1918 година цялата Червена Армия се състои от около 200 000 души, от които около 85 000 са унгарци. А в нея е имало и латвийци, немци, австрийци, китайци. Интернационалът и в Африка си е пак интернационал. А да не забравяме и "прогресивната общественост на Запада", аплодираща успехите на болшевиките при усвояването на завоюваната страна - от Кремъл та до самата "перестройка". След което "левичарите" нацупиха устни и заявиха, че ние сме строили неправилно социализма, защото сме варвари.

И каква излиза тя – безчинстват всички заедно, а сега да отговаря за всичко сама Русия... Разказват, че покойният Владимир Максимов, главният редактор на най-острото антисъветско списание "Континент", участвайки на някаква конференция, посветена на поредната годишнина от потушаването на "Пражката пролет" и въвеждането на танковете в Чехословакия, задрямал. Като го смушкали в хълбока и го помолили да се изкаже, Максимов в просъница заявил следното:

- Ами да не бяхте предавали Колчак на комунистите през 1920-та година. Заплатихте с Колчак за безпрепятственото завръщане на вашите войски вкъщи, затова няма  какво да се чудите, че комунистите се добраха и до вас самите.

Ех, колко е печално, господа, че на света няма хармония, а историята никого на нищо не учи!


*Подготовка на текста и бележки Милен Радев

Други преводи и текстове на www.de-zorata.de

Споделяне
Още от

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?