Тайни и лъжи

Тайни и лъжи

Месец март 2007 г. беше белязан от внезапно внесения законопроект за изменения и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Проектът бе внесен в Народното събрание от трима народни представители от БСП, НДСВ и БНС на 28 февруари. Както се разбра, предлаганите промени в действителност са изготвени от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.

Мотивът на вносителите е, че има европейска Директива, която трябва да се въведе. Текстът бе разпределен за разглеждане от три парламентарни комисии - водещата Комисия по гражданското общество и медиите, Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейските въпроси. Едва-що внесен, законопроектът бе разпределен за разглеждане във водещата комисия на 8 март 2007 г. Заседание не се състоя, поради отсъствието на вносителите. Тогава бе представено в парламента и критичното спрямо предлаганите промени становище на Програма “Достъп до информация” (ПДИ). То бе изготвено непосредствено преди заседанието, тъй като внасянето и разглеждането на въпросния законопроект въобще не бе предварително оповестено, нито бяха уведомени заинтересованите организации (досега ПДИ винаги е уведомявана за промени в ЗДОИ), нито до ден днешен текстът е публикуван в Интернет страницата на Народното събрание.

На следващия ден, 9 март 2007 г., проектът се разгледа в Комисията по европейска интеграция, където се проведе разгорещен дебат. Приет бе с 4:3 гласа, като се взе решение в становището на комисията да се отразят и критичните бележки. На 14 март 2007 г. парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация отхвърли законопроекта.

На 21 март 2007 г. в Народното събрание бе проведено обществено обсъждане на законопроекта, който продължи и продължава да не е публично достъпен като текст. Междувременно изразеното от ПДИ безпокойство породи по-широк обществен и медиен дебат. Организираната подписка в Интернет против предлаганите изменения в ЗДОИ събра около 1100 подписа на общественици, журналисти, граждани, държавни служители.

Безпокойство от внесените промени изрази Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), становища отправиха до парламента редица неправителствени организации. Въпреки това, на 29.03.2007г., отново след разгорещени дебати между Комисията по гражданското общество и медиите и присъстващите представители на ПДИ и други неправителствени организации, предлаганият законопроект бе подкрепен с 6:1 гласа. Предстои разглеждането му в парламентарна зала.

Какво е проблематичното в този проект?

Първо, начинът, по който бе внесен. Демокрацията се основава на процедурата. Това е то - как се приемат нещата е по-важно дори от това, какво се приема. Народните представители, разбира се, имат законодателна инициатива. Такава инициатива има обаче и правителството. Оттук следва доста очевидният за гражданите на традиционните демокрации извод, че депутатите следва да използват правата си, за да внасят проекти на граждански и други обществени групи, а не на правителството и неговите структури.

Второ, изготвените от правителството законопроекти преминават през задължителната по закон процедура на съгласуване ”с министерствата и другите органи на изпълнителната власт, и със заинтересованите групи”. В случая тази процедура е умело заобиколена - със съображението, че се бърза за въвеждане на европейската директива. Е, какво толкова, що сега да се формализираме с някакви си процедурки!

Трето, обсъждането в парламентарните комисии седмица след внасянето на законопроекта е в нарушение на чл. 2а от Закона за нормативните актове, според който засегнатите се уведомяват за внесения проект, той им се изпраща и те могат да представят предложения и възражения в срок, не по-малко от един месец. Този месец очевидно не е спазен. През предходните години ПДИ беше уведомена за предишните проекти за изменение на ЗДОИ. Т.е. няма логика да не бъде уведомена сега, след като вече познанието за нейната роля и мисия е налично.

От страна на вносителите Мирчев и Ангелов беше изтъкнато съображението, че процедурата е била толкова забързана, защото първоначално предлаганите изменения фигурирали в проектозакона за електронните съобщения. Впоследствие било решено да се извадят оттам и да се предложат като изменения в ЗДОИ. Тези техни твърдения обаче не намират подкрепа в текста на цитирания законопроект за електронните съобщения със сигнатура 602-01-72, внесен на 3 август 2006 г. Там текстовете, внесени понастоящем като изменение и допълнение на ЗДОИ, не фигурират.

Не обаче начинът на внасянето, а съдържанието на законопроекта е действителният проблем. Както бе изтъкнато, мотивите на вносителите са, че трябва да бъде въведена Директива 2003/98/ЕС за повторно използване на информация от обществения сектор. От една страна обаче, няма данни, че измененията въвеждат Директивата. От друга страна, има данни, че редица изменения нямат нищо общо с Директивата. От трета страна, някои изменения са противоконституционнни. От четвърта страна, измененията като цяло заплашват да създадат хаос в прилагането на ЗДОИ и по този начин да накърнят сериозно конституционното право на достъп до обществена информация.

Защо няма данни, че измененията въвеждат Директивата?

С тях се въвежда ново понятие - “информация от обществения сектор” и паралелна на сегашната процедура за достъп до информация. По-внимателното вглеждане в новото понятие обаче показва, че то е идентично с понятието “обществена информация”, достъпът до която и понастоящем се урежда от ЗДОИ. С други думи, нищо ново тук. Въвежда се още понятието “повторно използване на документи”. По-внимателното вглеждане в това друго ново понятие показва, че то е идентично с понятието “достъп до информация.” В заключение, изразите “достъп до обществена информация” и “повторно използване на информация от обществения сектор” са с идентично съдържание. За да придобием по-конкретно впечатление, нека да сравним следния текст:

“Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване” (чл. 24 от ЗДОИ)
със следния:
“Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане от заинтересованите лица.” (чл. 47, ал. 1 от предложените изменения в ЗДОИ).

И в двата случая имаме заявител, който не притежава информацията. И в двата случая имаме задължен субект - държавен или общински орган на власт, публичноправна институция, който притежава информацията. Е, къде е тогава разликата?

Там е работата, че не е ясно къде е разликата. Че това ще го решава държавният служител, който ще разглежда заявлението. И тук се появяват проблемите.

Защото “искането за предоставяне за повторно използване” или както е накратко и ясно “искането за достъп до информация” от обществения сектор ще става при наличие на доказан интерес, в срок от 20 дни и при цени, които не превишават значително разходите по предоставянето.

По действащия ЗДОИ

достъпът до обществена информация е право на всеки

без да доказва конкретен интерес, удовлетворява се не по-късно от 14 дни от подаване на заявлението и е безплатен. Плащат се само материалните разходи по предоставяне на информация, които по заповед на министъра на финансите от 2001 г. възлизат на 9 ст. на страница ксерокопие. А сега познайте коя от двете процедури за достъп ще прилага администрацията, като ѝ попадне несимпатичен заявител!

Изискването за доказване на интерес, въведено с предлаганите изменения посредством термина “заинтересованите”, противоречи на чл. 41 от Конституцията, според задължителното ѝ тълкуване от Конституционния съд в Решение № 7 от 1996 г. по к.д. № 1/ 1996 г. Това е посочено не само в становището на ПДИ, но и в това на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание. Любопитно е да се знае, че и в Директивата въобще не става въпрос за доказване на интерес от заявителите.

Какво тогава се въвежда?

Какво се въвежда също така с новата разпоредба, според която “организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране, преработване или е свързано с предоставяне на части от документи или други материали?” Не се ли отменя с тази норма съществуващото сега задължение за публичните институции да предоставят достъп до части от документи, обосновано и от Конституционния съд, и отразено в действащия ЗДОИ? Достатъчно е държавният служител да реши, че искането не е за “достъп до обществена информация”, а за “повторно използване” и - хайде! Довиждане, частичен достъп! “К-о-с-т-е-н-т-у-ц-и-я, на-а-а-а Констентуция!” (по байганьовски). Любопитно е да се знае, че и според Директивата “документ” е всяко съдържание, както и всяка част от такова съдържание. Ето как се въвежда Директивата.

Плашат ни, че България ще бъде глобявана с жестоки глоби. И защо, в нашия случай? Защото не сме въвели разрешителен режим за “повторното използване на информация ли”, както смятат вносителите? Та нали по принцип разрешителният режим е опасен за конкуренцията и за свободите! Директивата изисква друго - създаване на условия за равен достъп до информация от държавните и другите публични институции, за да се избегне търговският монопол.

Създаване на условия за онлайн достъп до такива данни. Липсата на свободен достъп до “Държавен вестник” в Интернет например е нарушение на тази Директива. Като се осигури обаче такъв достъп, тогава отпада нуждата някой да подава заявление, да чака отговор, да плаща такса, че да доказва отгоре на всичко и интерес. Ето как, според нас, трябва да се въведе Директивата например.

Затова народът ни е казал “три пъти мери, един път режи”. При нас май ще стане - “три пъти срежи, пък после ще мерим”. А конституционните права на гражданите и прозрачното управление - за тях няма да мислим сега, важно е да си свършим нашето с нашата директива.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?