Тайните контакти между България и САЩ през 1943 г.

Цар Борис Трети приема военен парад на Гергьовден през 40-те години. Снимка: сайт "Изгубената България"

Продължаваме поредицата, посветена на малко известни страници от най-близката историята на България в контекста на общата европейска история. По една или друга причина, обикновено политическа или вътрешно-конюнктурна, тези страници оставаха непрочетени.

Сега предлагаме един прочит на събития, намерили отражение в непубликувани досега документи от архивите.

Известно е, че цар Борис отказва на два пъти влизане на България в Тристранния пакт на Германия-Италия и Япония. Това става чак на 1 март 1941г., когато германската армия вече е започнала навлизането си в България. България обявява война на САЩ и Великобритания, но не и на СССР. От своя страна САЩ обявяват война на България чак през юни 1942г.

Няколко месеца по-късно воюващите страни влизат в контакт. Това са все още непрочетени страници от нашата история.

Предстои публикуването на голям брой документи от американските архиви в книга, която ще хвърли обилна светлина върху бурните събития през 1943-44 г., предрешили съдбата на България за десетилетия напред.

Мисията на Мильо Милев

В началото на 1943г. (от 10 февруари до 18 март) цар Борис изпраща на обиколка в Европа един български дипломат – Мильо Милев. Той е известен с това, че от 1935 г. е бил личен секретар на бившия премиер Георги Кьосеиванов – един от най-добрите български дипломати. По това време Кьосеиванов е изпратен като "резерв” в неутралната Швейцария, където е той посланик на Царство България. Милев посещава при тази обиколка Швейцария, Франция (Виши), Испания и Португалия.

Истинската цел на обиколката му обаче е срещата с бившия му шеф Кьосеиванов. На срещите с него на 15 и 16 февруари и 12 и 13 март, известният с прозорливостта си политик прави анализ на ситуацията и заявява, че германците няма да могат да унищожат живата сила на съветската армия, а върховното усилие, което правят ще ги изтощи напълно и ще ги изправи пред катастрофа. В такъв случай трябва да се очаква болшевизиране на Европа, което САЩ и Великобритания няма да могат да предотвратят.

Кьосеиванов информира Милев, че американците са направили опит за контакт с него чрез Алън Дълес, личен пратеник на президента Рузвелт, а също и на Офиса на Стратегическите служби (ОСС, днес трансформиран в известното ЦРУ). Тогава тази служба се ръководи от полковник Уйлям Донован, известен с посещението си в България, при което е бил приет от цар Борис на 21 януари 1941 г. Кьосеиванов твърди, че е отказал контакта, но препоръчва такива контакти да се осъществяват чрез политически неутрално лице в Швейцария.

Докладът на Милев е от 63 страници и е четен както от цар Борис, така и от премиера Богдан Филов. Нямайки доверие на Филов, Кьосеиванов в продължение на двете години, през които е в Швейцария, не му е изпращал никаква информация. Затова и в разговора с Милев той излага и други хипотези за развоя на ситуацията, които по-скоро целят да създадат камуфлаж за основното послание, което той отправя към царя.

На 11 март 1943 г. в Женева Милев провежда друга много важна среща – с Рене Шарон – бивш комисар на Обществото на народите за България, приятел на цар Борис и твърде близък с Алън Дълес, на когото сътрудничи активно.

Първият въпрос на Шарон е дали България води политически разговори с Турция. Такива преговори – казва той, се водили между Турция и Румъния. Той споменава и за предстояща военна акция на съюзниците на Балканите. Тук Шарон е в противоречие с информацията на Кьосеиванов, че Русия е сложила "вето” на такава операция.

Докладът на Милев е запазен в Държавния архив и е достъпен за проучване. Неговият личен архив обаче, в който може би има повече подробности за мисията му, не е открит. По свидетелство на Евгени Силянов, той е бил предаден от дъщерята на Милев г-жа Барбара Балкански на институт в САЩ, проучващ Втората световна война, но на кой точно, не е известно.

Докладите на Дълес

През 2010 г. бе публикуван сборник с доклади и телеграми, които Алън Дълес е изпращал във Вашингтон (From Hitler's Doorstep. The Wartime Intelligence Reports of Allen Dulles, 1942–1945, Neal H. Petersen). По този начин можем да проследим реакцията на САЩ в този започнал диалог с България.

От тези документи разбираме, че контакти между български политици и Дълес е имало и не само чрез мисията на Милев в Швейцария. На 27 февруари 1943 г. той предава за разговор с Атанас Буров. При този разговор Буров посочва, че армията изцяло стои зад царя, а без нея промяна в политиката на България не би могла да се осъществи. Ето защо той препоръчва да се спрат атаките срещу цар Борис по радио "Лондон”.

На 2 март в телеграмата си Дълес съобщава, че в България може да се образува нов кабинет начело с Кьосеиванов.

На 6 март 1943 г. Дълес пише във Вашингтон, че трябва да се предприемат мерки за откъсване на сателитните държави от Оста. Той споменава Румъния, Унгария, България и донякъде и Хърватия.

Обосновката, която прави, е, че тези държави са влезли в Тристранния пакт под натиск и в резултат на окупация. За да се откъснат от Оста, на тях не трябва да се предлага безусловна капитулация. Такава капитулация трябва да се иска само от основните държави от Оста, но не и от сателитните държави – пише Дълес. Дори той стига дотам да говори за икономическо сътрудничество с тези сателитни държави и подпомагане на възстановяването им след войната. (Милев се връща в България на 18 март 1943 г., т.е. телеграмите на Дълес са изпратени по време на неговата мисия в Швейцария).

Мълчанието на Сфинкса

Основното действащо лице в контактите на цар Борис с представители на САЩ е бил Георги Кьосеиванов. Неговата дейност в Швейцария е била наблюдавана както от германското разузнаване, така и от съветското. Ето защо той не си е позволявал лично да контактува с Алън Дълес. Ограничил контактите си и със София до степен да си спечели прозвището "Сфинксът”.

За това говорят и откритите документи. Посредник между Дълес и Кьосеиванов е бил именно Рене Шарон.

На 4 май 1943 г. според Дълес, Кьосеиванов заявява, че пропускането на германската армия през България в резултат на ултиматум е прецедент, който дава възможност така да се постъпи и със съюзническите войски, ако те имат такива намерения. Очевидно, че Кьосеиванов не е могъл да прави такива заявления, без зад тях да стои позицията на цар Борис.

През май 1943 г. президентът на САЩ Рузвелт нарежда на военните щабове да разгледат възможността за атака на Германия през България и Румъния. В този дух са и желанията на Чърчил.

От документите по тази тема става ясно, че поради недостиг на ресурс е нужно да се разчита на местните сили, които желаят да се сражават на страната на съюзниците.(вж. Студената война на Балканите, Майкъл Бол, София 1999г., стр. 47).

Докладите на Димитър Тошев от Будапеща

Известна светлина за това какво се готви в Югоизточна Европа хвърля един доклад на българския посланик в Будапеща Димитър Тошев (син на бившия премиер и дипломат Андрей Тошев, от когато поема щафетата на посланик в Унгария). В Държавния архив са запазени много негови доклади. От тях може да се научи за трескавите опити за излизане на Унгария от войната. (Същото личи и от телеграмите на Дълес от Швейцария). В Румъния положението е същото.

Докладите на Тошев по темата за излизане на България от войната са били три. За съжаление, е запазен е само последният от тях – от 22 септември 1943г., но и той хвърля достатъчна светлина върху темата. Ето откъс от него, в който се описва положението в Унгария:

"III. Подчертан интерес към образуването на юго-източен блок с Турция. Министърът на външните работи, г. дьо Гици подчерта пред мен, че унгарското правителство още от първия момент е възприело напълно тази идея (спр. рапорти №№ 27 и 46 от 5 IV и 10V т.г., които не са открити в архива - б.а.). Тия дни, говорейки за загубата на Н.В. Цар Борис III, Министър- председателят, г. дьо Калай, многозначително каза: "Голяма е загубата и за нас, защото очаквахме с пълно доверие, че ще ни помогне да реализираме блока.”

Оттук става ясно, че цар Борис е планирал създаването на неутрален блок на Балканите, включващ България, Унгария, Румъния и Турция и е координирал действията на страните за това.

В спомените си Царица Йоанна също намеква за контактите му с румънците по този въпрос. Това обяснява и въпросите на Рене Шарон към Мильо Милев относно преговорите с неутрална Турция и с Румъния.

На 25 юли 1943г. в Италия е свален Мусолини. В швейцарската преса започват да се появяват статии за предстоящ завой и в българската външна политика.

В книгата си "The secret Surrender” (Тайното предаване), Алън Дълес пише:

"Ако ние постигнехме бърза капитулация на германците, съюзническите войски първи биха окупирали Триест – ключа към Адриатика. Ако този план не успее и германците продължават да се сражават на удобни позиции западно от Венеция, в сянката на Алпите, силите на комунистите или съветските войски, преминавайки през Унгария или силите на Тито от Югославия, поддържани от прокомунистически партизани, биха се оказали в Триест, а може би и по-западно преди нас.”

Споменава се и за засечен от германците разговор между Сталин и Тито, в който съветският диктатор е настоявал югославските сили да се подготвят за прехвърляне в Северна Италия – чак до френската граница и съединението им с френските партизани би създало пояс на съветски контрол преминаващ през Южна и Западна Европа, който би могъл да бъде използван като база за последваща комунизация на Франция и Италия. Това не се е харесвало на САЩ и на Великобритания.

Без съмнение това състезания за влияние между съюзниците съществува още преди това. През 1943г. съветските войски са далеч на изток – около Сталинград.

Завоят в политиката на балканските страни е възможен, макар и нежелан от СССР. Те не биха могли да повлияят на евентуална промяна на позициите на Балканите.

Кьосеиванов в София

Моментът за действие настъпва през юли – август 1943г. Кьосеиванов е извикан на консултации в София. На гарата в Берн го изпраща бившият президент на Швейцария, началник на политическия департамент и член на Федералния съвет Марсел Пиле-Гола, негов личен приятел.

Кьосеиванов пристига в България на 4 август 1943 г. Приет е първо от премиера Филов. На него той не му казва нищо особено. Заявява, че вярва в германската победа и прочие. Казал му, че не се среща с американците, но сондажи при тях е правил Пиле-Гола. За тези сондажи на Пиле-Гола споменава, че съюзниците не биха признали териториални придобивки на България, освен Южна Добруджа.

На 6 август Филов докладва на царя за разговорите с Кьосеиванов. Царят демонстрира лошо отношение към Георги Кьосеиванов и настоява той веднага да бъде изпратен обратно. При това още преди да го е приел за доклада, за който го е извикал. Същия ден следобед двамата се срещат лично. За тази среща доскоро нямаше никаква информация и беше една от загадките в нашата история.

(Следва продължение)

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?