Тайните контакти между България и САЩ през 1943 г.

(Продължение)

От дневника на Филов се разбира, че на 7 август той отново се среща със своя предшественик на премиерския пост. На тази среща Кьосеиванов му споменава за писмо от Алън Дълес до Рене Шарон относно България. Шарон бил препредал в кавички това писмо в своето до цар Борис. Кьосеиванов не бил казал на Филов за него при първата им среща, за да съобщи първо на царя. По негово поръчение той го информирал сега. Но писмото не му показва.

На 8 август цар Борис и Кьосеиванов се срещат отново на обед. За тази среща Филов не е информиран. В края ѝ Кьосеиванов получава един царски подарък – копчета за ръкавели с диаманти. Не изглежда двамата да са в лоши отношения.

На 10 август цар Борис показва на Филов писмото на Дълес до Шарон и му дава да го прочете. Така оказва демонстративно доверие на своя премиер.

В дневника си Филов предава съдържанието на писмото така: "Подкрепата, която България оказала на Оста е толкоз голяма, дето България не могла да не се третира наравно с другите неприятели на англо-саксонците. Осъждат се остро мерките срещу евреите, които били необясними, като се знаело предишното отношение на България към малцинствата”.

Филов може да е спокоен. Германските му приятели също. При това положение изглежда, че промяна в българската политика не може да има.

На тази среща му било дадено да прочете и писмо до царя от опозиционните лидери Кимон Георгиев, Венелин Ганев, Кръстю Пастухов, Цвятко Бобошевски и Никола Петков.

Тези писма не са открити в архива и вероятно заедно с дворцовия архив се намират в Москва. А писмото на Дълес до Шарон липсва и в американските архиви, макар и да има позовавания на него в други документи.

Междувременно цар Борис използва още няколко свои пратеници като търговеца Любен Пулев, Киселов, Такворян и др. За пътуванията на Пулев с дипломатически паспорт Рибентроп през 1943 г. поставя три пъти въпроса пред цар Борис. Явно тези паралелни мисии са имали за цел да заблудят германското разузнаване. Впрочем не твърде успешно….

Дали тайните на "Сфинкса” ще останат да лежат под неговият мраморен надгробен камък в гробището на Ла Тур де Пейлц?

Неговият зет Стефан Бочев в "Автопортретът ми като журналист и дипломат” (изд. Фондация "Комунитас”, София, 2009 г., стр. 97) пише: "Много тайни – малки, а може би и не толкова малки, отнесе Кьосеиванов с изчезването си от този свят, без да напише спомени.”.

В последното се уверих и след разговор с дъщерята на Кьосеиванов – Лили Кьосеиванова - Паю. С нея се срещнах през 2008 г. в дома ѝ в Монтрьо, препоръчан от нейната близка роднина г-жа Илиана Батембергска, загинала трагично тези дни в София.

"Баща ми си отиде много натъжен за България", ми каза Лили Кьосеиванова. "Не остави спомени… "Да напиша добро не мога, а да напиша лошо не искам", казвал големият наш държавник.

Свидетелството на Никола Балабанов

Един друг наш дипломат обаче хвърля светлина върху писмото на Шарон. Това е Никола Балабанов.

По време на своята емиграция, през 1964 г. в списанието "Bulgarian Review” (vol. 4, Dec.1964, стр.47-48) в поредна част от свои мемоари споменава отново за този меморандум, предаден на цар Борис.

Балабанов е бил помолен от Шарон след смъртта на царя да говори по същия въпрос с принц Кирил в качеството му на регент.

"В първата половина на 1943 г. добър приятел на България, живеещ в Швейцария, беше помолен от американските служби да изпрати на цар Борис меморандум, в който след като се посочва накъде отива войната, се препоръчва царят да даде знак по някакъв начин, че България има намерение постепенно да се оттегли от Оста Берлин-Рим. Меморандумът не изискваше незабавно скъсване, но съветваше да се предприемат мерки, които биха показали намерението на България да промени своята политика, когато дойде подходящият за това момент. Освен това меморандумът препоръчва мерките, предприети срещу евреите, да не стават по-сурови и по възможност да се анулират. В заключение меморандумът подчертава, че ако няма такава индикация от страна на България за оттегляне от съюза с Германия, съюзниците ще бъдат принудени да предприемат военни действия дори на българска земя”.

Принц Кирил не е бил в течение на въпроса, за който е било търсено мнението му.

Без съмнение царят не е споделял дори с близките си за тази сложна игра.

Този текст се различава много от текста, цитиран от Филов. Това показва, че цар Борис очевидно е дал на Филов друг документ. Вероятно и Кьосеиванов е бил в течение на тази игра, а може би и самият Шарон.

Отново докладва Дълес

Една от тайните на Сфинкса се оказва разгадана чрез доклада на Алън Дълес, изпратен на 29 август 1943 г. Той хвърля светлина върху разговорите в София между цар Борис и Кьосеиванов.

"Той (Кьосеиванов - б.а.) е маневрирал така, че да бъде повикан от Борис и това му дало възможност да докладва директно на него вместо на Филов.

Той е предоставил посланието, представено в наш № 214 при първия разговор. Изглежда Борис е бил много впечатлен от посланието. Той е задържал писмото, казвайки, че желае да проучи всяка дума в него. По това време Борис е бил спокоен и в добро здраве и е заявил, че неговата цел е на всяка цена да спаси своята страна от по-активно участие във войната. Впечатлението, което Кьосеиванов е получил, е, че Борис е подвластен на страха и е наясно, че германците не го харесват и че те дори биха достигнали дотам, че да доведат до смъртта му. По време на втория разговор Кьосеиванов е заявил, че на този етап не е готов да ръководи правителство на национален съюз, на което Борис е отговорил, че в неговите намерения влиза едно преходно правителство, което да се справи с неотложните проблеми и така да се подготви пътят към национално правителство, начело на което той би желал да застане Кьосеиванов.(…)”

Преходно правителство?

Пак в статията на Никола Балабанов, цитирана по-горе, намираме цитат от Кръстю Пастухов от негова реч пред Националния съвет на социалдемократическата партия.

"Трябва да ви кажа, другари, че през лятото на 1943 г. преди капитулацията на Италия аз бях помолен да съставя списък на един антигермански кабинет, така че страната да може да обърне своя курс на вярност, но това беше направено при съвсем други условия. То беше направено по инициатива на царя и чрез посредничеството на негово доверено лице. Ние не успяхме да направим това, защото съюзниците изискваха пълна и безусловна капитулация – условия, които бяха твърде тежки.”

Както видяхме, няма такива изисквания. Нещо повече, условията за примирие, приготвени за мисията на Стойчо Мошанов в Кайро година по-късно, също не е включена безусловна капитулация, нито окупация на страната, а използване на територията за преминаване на войски и включване на българските въздушни и военноморски сили в действията на съюзниците. Тежките условия се налагат по-късно – по искане на съветските представители. Но през 1943 г. за такива условия не е ставало дума. Очевидно неосъщественото правителство на Пастухов е било "преходното” правителство, планирано от цар Борис и споменато в доклада на Дълес. След него следвало общонационалното правителство на Георги Кьосеиванов, за което научаваме от телеграмата на Дълес.

Свидетелството на Иван Н. Иванов

Важен детайл за намеренията на цар Борис е свидетелството на депутата Иван Н. Иванов (Синята коалиция, ДСБ) пред в. "Про и Анти" (бр.31, 16 август 2010г.).

Бабата на г-н Иванов – Мария, е сестра на Георги Кьосеиванов. На нея Кьосеиванов се обажда при посещението си в София през август 1943 г. Казва ѝ, че се връща в Берн да подготви легацията за предаване и до месец ще се върне окончателно в София. Това напълно съвпада с информацията от намерените документи и показва сроковете, в които се е планирал завоят във външната политика на България.

Предложението на маршал Антонеску

В края на юли 1943 г. в София обсъждат предложението на маршал Антонеску – диктатор на Румъния, за съвместни действия с България с цел избягване на болшевизацията на Балканите. Българският посланик в Румъния Петров-Чомаков е имал среща с външния министър Михай Антонеску на 23 юли 1943 г. Той предложил на България да се влезе в непосредствено разбирателство, за да се обсъдят възможните "хипотези” и мерки, които да се вземат заедно. Той е предложил същото и на Унгария.

На 28 юли 1943 г. в дневника си премиерът Богдан Филов е записал "Царят е на мнение да не се отхвърля предложението на Антонеску, макар да вижда в него опит да го злепостави пред германците … Необходимо е да се говори с румъните, ако не за друго, то поне, за да разберем какво те са се уговаряли с турците. …Царят ми прочете един доклад на нашия военен аташе в Букурещ майор Чавдаров, който бил повикан от Антонеску и комуто този последният е говорил в същия смисъл като на Петров (Петров-Чомаков – б. м.).

На 16 август 1943 г. Филов отново пише по темата – този път след посещение на румънския посланик в София – Кристу, който имал специална мисия. Кристу задал два въпроса: не смята ли българското правителство, че болшевишката опасност би могла да се отбие чрез заемане на Балканския полуостров от англосаксонците и дали едно споразумение между Германия и Съветския съюз няма да бъде за сметка на балканските държави.

На следващия ден Филов уведомява германския посланик Бекерле за проведения разговор.(!) Разговорът е отбелязан и в дипломатическите документи на МВнР, а бележката за него е подписана от Димитър Шишманов. (Дипломатически документи по участието на България във Втората Световна война, ИС ”Синева”, София, 2006 г. стр. 378).

Още едно свидетелство – спомените на Петър Аладжов

В своите спомени ("Върховен комисар”, д-р Петър Аладжов, Университетско издателство "Св. Климент Охридски”, София 2000 г. стр.139-141) някогашният Върховен комисар по снабдяването Петър Аладжов свидетелства, че на 9 януари 1944 г. маршал Антонеску чрез него е отправил към регентите "последен зов” за съвместно излизане от войната чрез неутрализация на Балканите. Разбира се, регентите не са смеели да мислят за такива действия.

Когато на 9 март 1944 г. Хитлер окупира Унгария и сваля регента Хорти, той показва на другите държави какво ги чака, ако предприемат опити за излизане от войната.

Маневри край София

За маневрите на Първа българска армия край София няма почти никакви документи. Има свидетелства на живи участници в тях. Знае се, че на 22 август в Царска Бистрица цар Борис е приел военния министър ген. Н. Михов във връзка с тези маневри, но архиви за тях липсват. Запазена е една заповед, която имам благодарение на любезното съдействие на полк. Никола Рухчев – председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.

Това е заповед №154/ 24.08.1943 г. на генерал-майор Сапунджиев – началник на Военното на Негово Величество училище, издадена от стан в с. Банкя.

От тази заповед научаваме, че той заминава на маневрите на Първа армия в района на с. Сливница и нарежда да бъде заместван от подполковник Кирил Стоименов. (ДВИА ф.1521 оп. I, а.е. 545). Това доказва провеждането на маневрите около София, целящи, без съмнение, укрепване на българската столица срещу евентуални нападения. Знаем, че танковата бригада също е в състава на тази армия и нейните около 120 танка са се предислоцирали около Банкя. Очевидно за подкрепа на предстоящия политически завой цар Борис е разчитал на армията. Няма друго обяснение защо се свикват маневри край столицата на държавата.

Маневрите са започнали на 23 август 1943 г. Това е датата, на която царят неочаквано заболява, и на 28 август1943 г. умира.

Вероятно на тази дата той е планирал началото на спасителния за България политически завой, планиран изключително добре и почти успял, но който не се случи поради неговата ненавременна смърт.

Спомените на Царица Йоанна

Изненадващо свидетелство за тези маневри намираме в спомените на царица Йоанна (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1991 г.).Ето какво може да прочетем там:

"Генерал Михов още преди заминаването си (за срещата с Хитлер на 14 август 1943 г.– б.м.) беше дал заповеди за отпор на евентуален "удар” на германските войски срещу столицата. Бяха в ход важни военни придвижвания под булото на "големи маневри”. (стр.119).

И още : "На 20-ти вечерта пристигна генерал Михов (установено е, че тази среща всъщност е била на 22 август 1943 г. в двореца Царска Бистрица), за да информира за движението на войските и дислокациите в столицата, за да се парира някой нацистки "удар” .Формално обаче, дори и пред мен се говореше за "Големи маневри” (стр.120).

Странно е че, в момент, когато България е съюзник на Третия райх, в София се страхуват от германски удар и укрепват столицата срещу него.

Архивите на ген. Донован и планът за откъсване на България от Оста

Благодарение на д-р Нора Димитрова и нейния съпруг проф. Кевин Клинтън от Корнелския университет на САЩ (специалисти по антична история и археология), разполагаме с голям обем от американския архив за този период.

Те се "запалиха” по идеята и ми оказаха неоценимо съдействие по изискването на необходимите документи от американските архиви.

Най-интересният от тези документи е планът за откъсване на България от Оста, внесен от станалия вече генерал Уйлям Донован – директор на Офиса на Стратегическите служби на САЩ.

Първият документ по плана "Донован” е от 2 август 1943 г. В него се прави анализ на ситуацията, разчита се на подкрепа от цар Борис, от генералния щаб на армията и от църквата. Донован посочва, че България разполага със 700 000 добре обучени и екипирани войници, които биха могли да воюват на страната на съюзниците. Оценява се колко дивизии биха били нужни на Германия, за да парира евентуалната българска съпротива, каква материална помощ съюзниците могат да окажат на българската армия в този момент.

Всичко това се планира по време, когато двете страни са във война!

Първоначално планът на Донован е конфронтиран от Обединения комитет на началник-щабовете с аргумента, че няма ресурси за реализирането му. На 20 август Донован внася втори меморандум. Той включва и Румъния, и Унгария. Пледира за своя план на конференцията на най-високо равнище между САЩ и Великобритания в Квебек известна като "Квадрант”.

В крайна сметка Рузвелт разрешава да се действа в тази посока. Щабовете се съобразяват с това. От Донован изискват съгласуване на плана с Москва, където той отива на двуседмично посещение през декември 1943 г. Получава зелена светлина и оттам.

Това е началото на План "К”.

"К” като Куюмджийски

САЩ изпращат мисия в Истанбул начело с Анджело Куюмджийски, полк. Джадуин и майор Мъри Гърфейн, която пристига на 1 декември 1943 г. със задача да влезе във връзка с българските власти и да договори примирие.

Накратко – тази мисия не успява да постигне целта си. След протести от английска страна, че те не са уведомени за действията на Донован, мисията е преместена в Кайро и, както е известно, до 5 септември 1944 г., когато СССР обявява война на България, не постига подписване на примирие.

Една от причините е даването на "заден ход” от регентите след като на 19 март 1944 г. Германия окупира Унгария. Това събитие подсилва страховете сред българските управници за подобно действие и спрямо България. Разкрити са опити и за прогермански преврат в България, което подсилва ефекта от германската окупация на Унгария.

Вина за провала на опитите за примирие има като преговарящият Стойчо Мошанов, така и правителствата, които след смъртта на цар Борис нямат кураж да направят завоя във външната политика на България.

Така те предопределят нейната съдба. Без цар Борис България не успява да избегне катастрофата от 9 септември 1944 г.

*Статията е преработен вариант на статии от същия автор, публикувани във в. Българска армия на 29 октомври , 4 ноември и 11 ноември 2011г.