Тайните съдебни процеси обричат България на нови присъди в Страсбург

В бъдеще може да се очаква стартирането на множество дела пред Европейския съд по правата на човека по повод закритите съдебни процеси в България, прогнозира пред Mediapool адвокат Йонко Грозев. Причината е методичното погазване от българската съдебна система на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека, който постановява, че “всяко лице има право на публичното гледане на неговото дело в разумен срок от независим съд”.

Според адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” освен тази разпоредба, се погазва и чл. 10 от същата конвенция, в който се казва, че “всеки има право да получава и разпространява информация без намесата на държавните власти”. Това пряко кореспондира с правото на гражданите и медиите да се информират за работата на съда.

Конвенцията е ратифицирана от България още през 1994 година. Тя разглежда публичността като една от основните гаранции срещу злоупотребата с правосъдие, което може да доведе до вреди за някоя от двете страни в съдебния процес. В някои случаи може да се окаже, че е в ущърб и на двете.

В същото време българският съд преследва точно обратната тенденция. Две от най-шумните дела, които текат през последната година, са или напълно или частично засекретени. До този момент нито една от разгледаните мерки за неотклонение срещу бившия изпълнителен директор на “Топлофикация - София” не е протекла пред погледа на обществото. Мотивът е банковата тайна във връзка с разследването срещу Валентин Димитров за пране на пари и укриване на данъци.

Въпреки, че процесът все още не е започнал, лесно може да се прогнозира, че и той ще се гледа тайно. Конвенцията повелява, че делата могат са бъдат частично или напълно закривани, когато това е в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност или че публичността би нанесла вреди на правосъдието (при тези обстоятелства в България такава опасност не съществува).

Тези хипотези са неприложими към процеса за източването на столичната топлофикация, но дори и защитата на банковата тайна не може да бъде оправдание да се засекрети цяло дело. Хипотезите са неприложими и към много други процеси, но съдебната система действа по свои собствени правила. Подобно е положението и с другото знаково дело - срещу членовете на бившата силова групировка СИК Красимир и Николай Маринови, известни като Големия и Малкия Маргин.

Заседанията по делото срещу тях за частично закрити. Гражданите и медиите не се допускат, когато се разпитва защитеният свидетел на прокуратурата (Велин Добрев) или се преглеждат събраните чрез специални разузнавателни средства  (СРС) доказателства.

“Абсолютно недопустима практика е в един процес всички доказателства или ключови свидетели да се гледат на закрити заседания”, коментира адвокат Грозев.

До този момент в делото срещу Маргините и тяхната група така и не чу свидетел и не видя доказателство, което да доказва тяхната вина. Ключови свидетели и доказателства са секретни, а обвинителният акт се крепи основно на тайните.

Общественото мнение вече е убедено, че братята са виновни. Не е ясно дали в края на процеса, при евентуална оправдателна присъда, да не станем свидетели на поредното разочарование, когато лица с публичен имидж на бандити биват оневинени.

Не са рядкост и случаите с подсъдими, които получават някаква осъдителна присъда в България, но след това Европейският съд да ги намери за невинни, защото процесът е опорочен. Тогава се влиза в друга утвърдена формула – виновен ни е някой отвън.

“Практика на съда в Страсбург не е особено развита в тази насока. Въпреки това има прецедент, при който Европейският съд отменя присъда на холандско съдилище срещу група, извършила обир, защото срещу нея са ползвани показания само на защитени свидетели”, казва Йонко Грозев.

Друг любопитен щрих към същата история добавя и делото срещу Иван Главчев (Ванко 1) за сводничество. В неговия случай всички свидетели бяха защитени, а последвалата поправка в Наказателния кодекс завърши щриха на абсурда в държавата.

Историята със СРС-тата

В края на 2002 г. Народното събрание приема Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Проектът е изготвен от Национална служба “Сигурност”. В приложение II-ро към чл. 25 се казва, че е държавна тайна само “информацията относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства (технически средства и/или способите за тяхното прилагане)”.

“Този текст означава, че са държавна тайна марката на устройствата, които се използват или начините, чрез които се използват, но и не самата информация. Впоследствие обаче се стигна до едно разширяващо тълкуване на съда и се засекрети и самата информация.

Това именно доведе до неимоверния ръст на закрити дела. Бяха засекретени казуси, които са били открити дори и по времето на дълбокия социализъм”, обяснява адвокат Александър Кашъмов от “Достъп до информация".

Чрез ЗЗКИ формално българското законодателство отговоря на конвенцията, но не така стоят нещата с практика на съда. Това досега се оказва достатъчно, за да се скрият и без това малкото процеси от очите на хората.

Според Кашъмов има огромно увеличаване на секретните дела в съда, но и до този момент няма точна статистика за тях. За да е секретно едно дело, е достатъчно една от страните да е служител на МВР или МО, както и да се използват СРС-та. Засекретявани са дори дела по имотни спорове с МВР. Едно СРС в една папка с още стотина несекретни документи е достатъчно цялата папка да се засекрети и оттук и делото. И естествено се случва постоянно.

По същата логика са засекретени почти всички дела на военните съдилища в страна. Закрито бе делото срещу бившия шеф на пожарната Кирил Войнов, срещу бившия шеф на КАТ – София Илия Илиев, срещу подполковник Наско Люцканов.

По тези случаи публично се чуха само недомлъвки от лица на високи постове. Как тогава хората да знаят, че реално нещо се случва и властите вършат някаква работа по борбата с корупцията? Няма как.

“Така ние влизаме в омагьосания кръг на взаимно обвиняващите се съд – прокуратура – полиция. Медиите и обществото нямат никаква възможност да видят и реално да преценят някакви аргументи”, заявява адвокат Кашъмов.

Причината казусите да не са поставени на дневния ред на Европейския съд е, че все още не са приключили в България.

С тях страната отново ще допринесе към обогатяването на практика на съда, който досега “видя” в България солидно количество полицейско насилие, насилие на етническа основа, прекомерно задържане под стража, абсурдно отнемане на имоти и липса на механизъм за предприемане на изпълнителни процедури срещу държавата.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?