Таксата за обжалване на търгове ще е според цената на поръчката

Правителството на Пламен Орешарски, чиито дни са преброени, се кани да вдигне таксата за обжалване на обществените поръчки и да приеме спорната стратегия за реиндустриализация, която съдържа празни приказки за развитие на дуалното образование, повишаване на конкурентоспособността на фирмите с европари и която не е ясно дали ще се изпълнява от следващите управляващи. Това стана ясно от думите на вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева на годишната конференция за индустриално строителство и инвестиции във вторник.

Таксата за обжалване на процедурите по обществени поръчки ще бъде обвързана със стойността на поръчката. Това ще стане с промени в тарифата, която предстои да бъде одобрена от правителството следващата сряда, каза Бобева на фона на консултациите в президентството за подаването на оставката на кабинета и насрочване на предсрочни парламентарни избори.

По думите ѝ целта е да се ограничат жалбите, заради които се бави изпълнението на редица инфраструктурни проекти. Европейските изисквания обаче определят такава мярка като ограничаване на достъпа до правосъдие.

Бобева обеща още скоро да тръгнат първите електронни търгове за лекарства и стоки. Работи се съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие по електронните търгове за доставки на услуги, каза Бобева. Тя обаче предупреди, че в сферата на строителството електронни обществени поръчки няма да има скоро.

Стратегия, която не е ясно дали ще се изпълнява

В четвъртък вероятно ще бъде представена стратегията на правителството за реиндустриализация, съобщи още вицепремиерът по икономическото развитие.

"Дали ще продължи да я прави някой след нас, или не, не мога да отговоря, но и правителството, неправителствените организации, и академичните среди, сме убедени, че България има нужда от конкретни мерки за насърчаване на индустриализацията", каза Бобева.

Спорният документ, който не е предлаган за публично обсъждане, предизвика негативни коментари в бизнеса заради изявленията на икономическия министър Драгомир Стойнев за наливане на държавни пари в съживяването на фалирали частни фирми като торовия завод "Химко" във Враца и ремонтния завод "Ремотекс". Стойнев обаче се отказа от намерението БЕХ да купува "Ремотекс-Раднево", а новият търг за "Химко" е блокиран заради съдебни порове за собствеността. В стратегията, с вариант на която Mediapool разполага, обаче няма нито дума да конкретни инвестиции на държавни предприятия в съживяване на икономиката, нито да административно подпомагане на желаещите да развиват индустрията.

По думите на Бобева със стратегията за реиндустриализацията се поема ангажимент към изграждането на индустриалната инфраструктура. Предвижда се около 150 млн. лева от Публичната инвестиционна програма (ПИП) да бъдат заделени за финансиране на индустриална инфраструктура, най-вече за пътища. Парите ще стигнат за рехабилитацията и изграждането на около 350 км пътища, посочи Бобева.

През тази година по линия на ПИП бяха отпуснати 50 млн. лв. за ремонт на второкласни и третокласни пътища, като парите бяха дадени без търг на фирмите, които поддържат пътната инфраструктура в съответната област.

В стратегията за реиндустриализацията е заложен и нов почин на публично-частно партньорство (ПЧП), след като именно кабинетът на Пламен Орешарски обяви за ненужен Законът за ПЧП, приет от правителството на ГЕРБ, но парламентът още не се е произнесъл за отмяната му.

Този нов модел на ПЧП предвижда бизнесът да споделя разходите за изграждането на необходимата инфраструктура, каза Бобева. Като пример тя даде  големите заводи в Девня, които сами са си ремонтирали пътя до тях.

Друга мярка, заложена в стратегията за реиндустриализацията, предвижда изграждането на индустриални паркове с европейски пари. Със средства по две от оперативните програми се планира да бъдат построени четири или шест индустриални зони. "На кои места ще бъдат изградени ще стане ясно след изборите", каза Бобева.

Програмата за реиндустриализация не предвижда данъчни облекчения за частните инвеститори, уточни вицепремиерът. Тя обаче добави, че в програмата има обща мярка, която предвижда за приоритетни проекти и "депресивни региони" да може да се предвидят подобни мерки. Ще има селективност при прилагането им, едва ли в Слатина, за да ти направят път до бизнес-сграда, ще се прилагат такива стимули, по-скоро в по-рискови места, които се нуждаят повече от бизнес, обясни неясно Бобева.

Мерките за намаляване на административната тежест

Бедната индустриална инфраструктура, ниската енергийна ефективност на българските предприятия, високата административна тежест в строителството, несправедливите обществени поръчки са едни от основните проблеми с негативен ефект върху икономическия растеж, смята Бобева.

Тя припомни, че правителството е започнало да изпълнява три пакета от мерки за намаляване на административната тежест, като голяма част от тези мерки се отнасят за строителния сектор.

Най-важното е "сега да се опитаме тези мерки за намаляването на административната тежест да видят бял свят, те да бъдат приети и вие да се възползвате", обърна се Бобева към присъстващите.