Такситата остават в данъчен полумрак

Големите играчи в таксиметровия бранш ще запазят данъчните си привилегии, стана ясно по време на дебатите по приемането на първо четене на промените в Закона за местните данъци и такси в парламентарните комисии по бюджет и транспорт.

Ограниченията, които от 1 април трябваше да забранят сегашната практика големите превозвачи да работят с отделните водачи без трудов договор, ще отпаднат по предложение на депутата от ГЕРБ Светослав Иванов. Така превозвачите легално си спестяват милиони от ДДС, корпоративен данък и осигуровки.

По предложение на депутатите от ГЕРБ Цветомир Михов и Иван Вълков през миналата година парламентът прие само регистрирани превозвачи да могат да извършват таксиметрови услуги. Така такси можеше да кара само водач, който или е регистриран като превозвач със своя фирма, или работи на трудов договор към регистрирана компания. Идеята беше пазарът да се изсветли, да се плащат повече данъци, да намалеят нередностите и да се носи ясна отговорност при нарушения. Промяната трябваше да влезе в сила от 20 ноември. След огромен скандал в парламента и обвинения в лобизъм обаче мярката бе отложена за 1 април.

В началото на март тази година обаче друга група депутати от ГЕРБ, начело със Станислав Иванов и Диана Йорданова, внесе контрапромени, с които затягането на режима да отпадне. Идеята е таксиметрова дейност да може да се упражнява както досега – от регистрирани превозвачи, от наети водачи или от водачи, които работят за своя сметка по договор с регистриран превозвач. В момента масово колите работят по третата схема, макар че сега не се подписва специален договор. При нея фирмата превозвач плаща най-малко данъци, защото колите не се водят нейна собственост. Тя не превежда и осигуровки, тъй като водачите са самоосигуряващи се. Почти не се внася и ДДС, защото отделните коли рядко достигат минималния оборот за регистрация по закона в размер на 50 000 лв. годишно. Корпоративният данък също се дължи върху ниска база.

"Не е вярно, че не плащаме данъци. Нашата фирма е платила за миналата година около 700 000 лв. данъци, а колегите от "Йелоу такси” – около 1.5 млн. лв.”, заяви пред депутатите управителят на "Радио СВ Такси” Емил Игнатов. По думите му фирмата му работи с 900 коли, от които обаче само четири са собствени.

"Чувате ли, колеги – работят с 900 коли, а плащат данъци само върху 4. За това става дума”, реагира депутатът Цветомир Михов. Според шефа на "Радио СВ Такси” обаче дори ограничението на Михов да се приеме, всички водачи ще се регистрират като превозвачи и пак няма да се плаща ДДС.

По данни на НАП-Бургас събраният от дирекцията корпоративен данък от такситата през 2014 г. е в размер на 10 620 лв. Подадени са едва 150 декларации по закона за корпоративното облагане на фона на 1240 лиценза за таксита. Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова цитира подобни данни и за Пловдив и посочи, че от 2007 г. насам приходите от корпоративен данък върху таксиметровата дейност са минимални.

"Какво излиза? 9 години българската държава вижда, че се губят милиони и не прави нищо”, реагира Румен Гечев от БСП. По оценки на Гроздан Караджов загубите са за около 60 млн. лв. годишно. "Не ви ли интересува тази сума”, попита той депутатите от бюджетната комисия.

"Внесеният закон е изцяло лобистки и защитава големите фирми за сметка на обикновените водачи. Той трябва да бъде изтеглен незабавно. За четири месеца променяхме закона четири пъти, като становищата на министерството на транспортна се сменяха неколкократно”, коментира Георги Свиленски от БСП.

Единствената мярка от предложенията на Светослав Иванов и колегите му, около която имаше консенсус, е замяната на корпоративния данък върху таксиметровата дейност с патентен от догодина. Удръжката ще бъде между 400 лв. и 1000 лв. на автомобил, като точният ѝ размер ще се определя от съответната община. Данъкът обаче ще се плаща не от водачите, а от фирмите – превозвачи. Предстои гледането на промените на първо четене в пленарна зала.