Тактическо забавяне на евродоклада за България и Румъния отлага и темата за Шенген

Докладът на Европейската комисия (ЕК) за България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред вероятно ще бъде публикуван през януари, а не както бе предвидено до края на годината и по този начин темата за приемането на двете страни в Шенгенската зона няма да се обсъжда на европейската среща на върха през декември.

За такова развитие на ситуацията намекна и главният прокурор Сотир Цацаров, който в петък разговаря в Брюксел с генералния секретар на ЕК Катрин Дей.

"Имам чувството, че докладът ще е през януари", заяви след срещата Цацаров.

Той коментира, че е "умерен оптимист", а не песимист за тона на предстоящия мониторингов доклад, оценяващ напредъка в борбата с организираната престъпност и корупцията по върховете на властта. Цацаров смята, че ЕК няма да отчете такъв напредък, който да позволи отмяната на мониторинга, продължаващ вече седма година след приемането на България и Румъния в ЕС.

"Трябва да бъдем реалисти, никой не може да очаква, че бихме стигнали до такива оценки в докладите, които да ни дадат основание да мислим, че едва ли не е възможно механизмът за сътрудничество и проверка да престане да съществува... Въпреки всичко очаквам, че ефективни дейности, осъществени от Висшия съдебен съвет (ВСС) и от прокуратурата, ще бъдат отчетени", каза Цацаров.

По-рано тази седмица френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен заяви, че предстоящият доклад за България и Румъния "изглежда няма да е положителен". Според него двете страни няма да бъдат приети в Шенген не заради проблема с ромската имиграция, който разтърси френското правителство след непремерените коментари на вътрешния министър Манюел Валс, а поради липсата на достатъчен напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Според източници от Брюксел отлагането на доклада има връзка със срещата на лидерите на Европейския съюз в средата на декември.

Забавянето на мониторинговия доклад би извадило темата за Шенген от дневния ред на срещата, тъй като редица страни членки са против членството на двете страни в зоната свободна от паспортен контрол, изтъквайки липсата на резултати в борбата с престъпността и корупцията. Те твърдят, че биха искали да видят докладите за двете страни, преди отново да се обсъжда членството им в Шенген.

Франция пък няма интерес да се обсъжда въпросът за ромската миграция, което със сигурност би се случило, ако бъде повдигната темата за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. 

Миналата седмица вътрешният министър Манюел Валс заяви, че повечето от 20-те хилядите роми в лагери около френските градове никога няма да могат да се интегрират във френското общество и трябва да бъдат върнати в Румъния и България. В отговор Европейската комисия заплаши Париж със санкции, а Валс получи критики и от колегите си в правителството.

Министърът на равномерното териториално развитие и жилищното строителство Сесил Дюфло, лидер на коалиционния партньор, партията на Зелените, обвини Валс, че отхвърля основни човешки ценности, с които Франция се гордее.

В крайна сметка френският президент Франсоа Оланд предупреди министрите си, че трябва да прекратят спора за френската политика спрямо ромите, ако искат да останат в правителството му и коментира, че "Франция уважава ромите и работи за тяхното включване в обществото, когато съществуват възможност и добра воля".

Поредното отлагане на българското и румънското членство в Шенген означава, че от януари 2014, когато и последните десет страни в ЕС свалят ограниченията за достъп на българи и румънци до трудовия си пазар, връщането на нежеланите "гости" от двете балкански държави ще бъде по-лесно, отколкото ако вече са шенгенски граждани.